7.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1151 НА КОМИСИЯТА

от 1 юни 2017 година

за допълване на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства, за изменение на Директива (ЕО) 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 692/2008, Регламент (ЕС) № 1230/2012 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (1), и по-специално член 8 и член 14, параграф 3 от него,

като взе предвид Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (2), и по-специално член 39, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 (3) се предвижда лекотоварните превозни средства да се изпитват съгласно новия европейски цикъм на движение (NEDC).

(2)

На основание на непрекъснатото преразглеждане на относимите процедури, изпитвателните цикли и изпитвателните процедури, предвидени по член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2007, очевидно е, че информацията за разхода на гориво и емисиите на СО2, получена при изпитване на превозни средства съгласно NEDC вече не е адекватна и не отразява действителните емисии.

(3)

В този контекст е подходящо да се предвиди нова регулаторна изпитвателна процедура, като се приложи хармонизираната глобален мащаб процедура за изпитване на леки превозни средства (WLTP) в законодателство на Съюза.

(4)

WLTP бе разработена на равнището на Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) и бе приета като глобално техническо правило (ГТП) от Световния форум за хармонизация на регулаторната уредба за превозните средства (WP.29) през март 2014 г.

(5)

Освен по-реалистичн информация за разхода на гориво и емисиите на СО2 за ползвателите и за регулаторни цели, WLTP създава и глобална рамка за изпитване, което е предпоставка за хармонизиране в международен план на изискванията за изпитване.

(6)

Благодарение на WLTP се получава и цялостно описание на изпитвателния цикъл на превозното средство по отношение на СО2 и на регулираните емисии на замърсители при стандартизирани условия на заобикалящата среда. С цел WLTP да се адаптира към системата на ЕС за одобряване на типа, необходимо е WLTP да се допълни, като допълнително се подобри прозрачността ѝ по отношение на изискванията за техническите параметри, което ще независими страни възпроизвеждат резултатите от изпитванията за одобрение на типа и като се намали гъвкавостта при изпитване.

(7)

В настоящото приложение също така се посочва преразгледана процедура за оценка на съответствието на производството (СПр) на превозните средства. Тъй като съгласно новите разпоредби развитието на коефициента на СПр, описано в точка 4.2.4.1 от приложение I, е вероятно да се определя по-често чрез конкретно изпитване от производителя, отколкото чрез използване на стойност по подразбиране, съответната изпитвателна процедура ще трябва да бъде своевременно преразгледана.

(8)

Въпреки че в WLTP са посочени нов цикъл на изпитване и нова система за измерване на емисиите, други изисквания — например свързаните с дълготрайността и устройствата за контрол на замърсяването, съответствието в експлоатация или информацията за потребителите — остават по същество еднакви с определените в Регламент (ЕО) № 692/2008.

(9)

За да се даде възможност на органите по одобряване на типа и производителите да въведат необходимите процедури, за да се съобразят с изискванията на настоящия регламент, както и да спазят колкото е възможно по-добре установения график за прилагане на изискванията за емисиите, той следва да се прилага при новите одобрявания на типа от 1 септември 2017 г. в случай на превозни средства от категории M1 и M2, както и за превозните средства от категория N1, клас I; от 1 септември 2018 г. в случай на превозни средства от категория N1, клас II и III, и за превозни средства от категория N2; за нови превозни средства от 1 септември 2018 г. в случай на превозни средства от категории M1 и M2, както и за превозни средства от категория N1, клас I; и от 1 септември 2019 г. в случай на превозни средства от категория N1 от клас II и III, а също и за категория N2.

(10)

Тъй като целта на настоящия регламент е въвеждането на WLTP в европейското законодателство, графикът и временните разпоредби за въвеждане на процедура за изпитване за емисии при реални условия ще останат без изменения по отношение на предвидените по-рано в Регламенти (ЕС) 2016/427 (4) и (ЕС) 2016/646 (5) на Комисията.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Техническия комитет по моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящият регламент се определят подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 715/2007.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се използват следните определения:

1.

„Тип превозно средство по отношение на емисиите и информацията за ремонт и техническо обслужване на превозното средство“ означава група от превозни средства, които:

а)

не се различават по отношение на следните критерии, които образуват „интерполационно семейство“, определено в точка 5.6 от приложение XXI;

б)

попадат в един и същ „интерполационен обхват“, определен в точка 1.2.3.2 от подприложение 6 към приложение XXI;

в)

не се различават по отношение на каквито и да било характеристики, които имат непренебрежимо влияние върху емисиите от изпускателната уредба, като например следните, без да се ограничават с тях:

—

типове и последователност на устройствата за контрол на замърсяването (напр, трипътен каталитичен преобразувател, окисляващ каталитичен преобразувател, филтър за NОx с ниска концентрация, селективна каталитична редукция (SCR), катализатор за NОx с ниска концентрация, уловител на прахови частици или комбинация от тях в един възел).

—

рециркулация на отработилите газове (със/без, вътрешна/външна, с охлаждане/без охлаждане, за ниско/високо налагане).

2.

„ЕО одобрение на типа на превозно средство по отношение на емисиите и информацията за ремонта и техническото обслужване на превозното средство“ означава ЕО одобрение на типа на превозно средство, попадащо в даден тип превозни средства, по отношение на емисиите и информацията за ремонта и техническото обслужване, емисиите от изпускателната уредба, емисиите от картерни газове, емисиите от изпаряване, разхода на гориво и достъпа до информация от СБД на превозното средство и за ремонта и техническото обслужване на превозното средство;

3.

„Километражен брояч“ означава частта от оборудването на километражния брояч, която показва на водача общото разстояние, изминато от превозното средство от влизането му в експлоатация;

4.

„Помощни устройства за пускане в ход“ означава подгряващите свещи, измененията на момента на впръскване и други средства, които подпомагат пускането в ход на двигателя без обогатяване на горивовъздушната смес;

5.

„Обем на двигателя“ има едно от следните две значения:

а)

за двигател с възвратно-постъпателно движение на буталата — номиналният работен обем на двигателя между горна и долна мъртва точка на буталата;

б)

за роторно-бутални двигатели (тип Ванкел) — удвоеният номинален работен обем на двигателя;

6.

„Система с периодично регенериране“ е устройство за контрол на емисиите от изпускателната уредба (напр., каталитичен преобразувател, уловител за прахови частици), което при нормална експлоатация на превозното средство изисква периодично регенериране през по-малко от 4 000 km;

7.

„Оригинално резервно устройство за контрол на замърсяването“ е устройство, регулиращо замърсяването, или съчетание от такива устройства, чиито типове са посочени в допълнение 4 към приложение I от настоящия регламент, но които се предлагат на пазара като отделни технически възли от притежателя на одобряването на типа на превозното средство;

8.

„Тип устройство за контрол на замърсяването“ са каталитични преобразователи и филтри за прахови частици, които не се различават по никой от следните основни аспекти:

а)

брой на субстратите, структура и материали;

б)

тип действие на всеки субстрат;

в)

обем, съотношение между напречното сечение и дължината на субстрата;

г)

съдържание на каталитични материали;

д)

съотношение между количеството на каталитичните материали;

е)

гъстота на клетките;

ж)

размери и форма;

з)

топлинна защита;

9.

„Едногоривно превозно средство“ означава превозно средство, предназначено да работи основно с един вид гориво;

10.

„Едногоривно превозно средство, работещо с газ“ e едногоривно превозно средство, което работи предимно с ВНГ, ПГ/биометан или водород, но което може да има и уредба за работа с бензин, използвана само при спешни случаи или за пускане в ход на двигателя, и чийто резервоар за бензин е с максимална вместимост 15 литра;

11.

„Двугоривно превозно средство“ е превозно средство с две отделни системи за съхранение на гориво, което може да работи с два различни вида гориво и е предназначено в даден момент да работи само с един вид гориво.

12.

„Двугоривно превозно средство, работещо с газ“ е двугоривно превозно средство, което може да работи с бензин, а също така с ВНГ, ПГ/биометан или водород;

13.

„Превозно средство, предназначено да работи със смес от горива“ е превозно средство с една система за съхранение на гориво, което може да работи с различни смеси от два или повече вида гориво.

14.

„Превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, работещо с етанол“ е превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, което може да работи с бензин или със смес от бензин и етанол с максимално съдържание на етанол 85 % (E85);

15.

„Превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, работещо с биодизел“ е превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, което може да работи с конвенционално дизелово гориво или със смес от конвенционално дизелово гориво и биодизел;

16.

„Хибридно електрическо превозно средство“ (ХЕПС) е превозно средство, чието силово предаване съдържа поне един електрически двигател или двигател-генератор и поне един двигател с вътрешно горене като преобразователи на енергията на задвижване.

17.

„Правилно поддържано и използвано“ за целите на изпитването на превозно средство означава, че въпросното превозно средство удовлетворява критериите за приемане и изпитване на избрано превозно средство, посочени в точка 2 от приложение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН (6);

18.

„Система за контрол на емисиите“ в контекста на СБД е електронен контролер за управление на двигателя и всеки компонент, свързан с емисиите от изпускателната система или от изпаряване, който осигурява входни данни за този контролер или получава изходни данни от него;

19.

„Индикатор за неизправност (ИН)“ означава визуален или звуков индикатор, който ясно информира водача на превозното средство в случай на неизправност на компонент, свързан с емисиите, който е включен към СБД или е част от самата СБД;

20.

„Неизправност“ е повреда на компонент или на система, свързани с емисиите, евентуално водеща до надвишаване на граничните стойности на емисиите, посочени в раздел 2.3 на приложение XI, или до невъзможност на СБД да изпълнява основните изисквания за проследяване, определени в приложение XI;

21.

„Вторичен въздух“ е въздухът, който се вкарва в изпускателната система чрез помпа или всмукателна клапа или чрез друго средство, предназначено да подпомогне окисляването на НС и СО, съдържащи се в потока отработили газове;

22.

„Пътен цикъл“ за превозни средства по отношение на СБД е съвкупността от операции по пускане в ход на двигателя, режим на движение, при който би могла да се установи неизправност, ако има, и изключване на двигателя;

23.

„Достъп до информация“ означава наличността на цялата информация за СБД и ремонт и техническо обслужване на превозно средство, необходима за проверката, диагностиката, обслужването или ремонта на превозното средство;

24.

„Неефективност“ в контекста на СБД означава, че до два отделни наблюдавани компонента или системи притежават временни или постоянни работни характеристики, намаляващи способността за ефективния при нормални условия контрол на тези компоненти или системи от СБД, или че те не отговарят на всички други конкретни изисквания относно СБД;

25.

„Резервно устройство за контрол на замърсяването с влошени показатели“ означава устройство за контрол на замърсяването, както е определено в член 3, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 715/2007, което е претърпяло стареене или чиито показатели са били изкуствено влошени до такава степен, че то да изпълнява изискванията, посочени в раздел 1 на допълнение 1 към приложение XI към Правило № 83 на ИКЕ на;

26.

„Информация за БД на превозно средство“ е информация, свързана със система за бордова диагностика, за която и да е електронна система на превозното средство;

27.

„Реагент“ е всеки продукт, освен гориво, съхраняван на борда на превозното средство и добавян в системата за последваща обработка на отработилите газове при отчетена от системата за контрол на емисиите необходимост;

28.

„Маса в готовност за движение“ е масата на превозното средство с резервоара(ите) за горивото, пълен(ни) най-малко до 90 % от неговата (тяхната) вместимост, включително масата на водача, на горивото и течностите, оборудвано със стандартното оборудване в съответствие със спецификациите на производителя, и когато са монтирани — масата на каросерията, кабината, теглително-прикачното устройство и резервното(те) колело(а), както и на инструментите;

29.

„Прекъсване на запалването на двигател“ е липсата на горене в цилиндъра на двигател с принудително запалване, дължащо се на липса на искра, неправилно дозиране на горивото, влошено сгъстяване или друга причина.

30.

„Система или устройство за пускане в ход на студен двигател“ е система, която временно обогатява горивовъздушната смес на двигателя, за да улесни пускането в ход на двигателя;

31.

„Вал за отвеждане на мощност“ е извод, задвижван от двигателя, който служи за задвижване на помощно оборудване, монтирано на превозното средство;

32.

„Производители на малки количества“ са производителите на превозни средства, чието годишно производство в световен мащаб е по-малко от 10 000 единици.

33.

„Електрическо силово предаване“ е система от едно или повече устройства за натрупване на електрическа енергия, едно или повече устройства за управление на електрическа мощност и една или повече електрически машини за преобразуване на натрупаната електрическа енергия в механична енергия, която се предава към колелата за задвижване на превозното средство;

34.

„Изцяло електрическо превозно средство“ (ИЕПС) е превозно средство, оборудвано единствено с електрически машини като преобразователи на енергия и единствено с презаредима система за съхранение на електроенергия като система за съхранение на енергия за задвижване.

35.

„Горивен елемент“ е преобразовател на енергия, който преобразува химическата енергия (вход) в електрическа енергия (изход) или обратното.

36.

„Превозно средство с горивен елемент“ (ПСГЕ) е превозно средство, оборудвано със силово предаване, което съдържа само горивен(ни) елементи(и) и електрическа(и) машина(и) като преобразовател(и) на енергията на задвижване.

37.

„Полезна мощност“ е мощността, получавана на изпитвателен стенд в края на коляновия вал или неговия еквивалент, при съответната честота на въртене на двигателя, със спомагателните устройства, определена съгласно приложение XX („Измерване на полезната мощност на двигателя, полезната мощност и максималната мощност за 30 минути на електрозадвижването“) при стандартни атмосферни условия;

38.

„Номинална мощност на двигателя“ (Prated) е максималната мощност на двигателя в kW съгласно изискванията на Приложение XX към настоящия регламент.

39.

„Максимална мощност за 30 минути“ е максималната полезна мощност на електрозадвижването при постоянно напрежение, както е посочено в точка 5.3.2. от Правило № 85 на ИКЕ на ООН (7).

40.

„Пускане в ход на студен двигател“ в контекста на следене на коефициента на ефективност в работен режим на наблюдаваните от СБД параметри означава, че температурата на охлаждащата течност на двигателя (или еквивалентната температура) при пускане на двигателя е по-ниска или равна на 35 °C и най-много със 7 K по-висока от температурата на околната среда, ако има данни за нея.

41.

„Емисии при реални условия“ са емисиите на превозно средство при нормалните му условия на експлоатация.

42.

„Преносима система за измерване на емисиите“ (наричана по-долу „PEMS“) е преносима система за измерване на емисиите, отговаряща на изискванията, посочени в допълнение 1 към приложение IIIA;

43.

„Основна стратегия за контрол на емисиите“ (наричана по-долу „BES“) е стратегия за контрол на емисиите, която действа в целия работен диапазон на обороти и натоварване на превозното средство, освен ако не е задействана спомагателна стратегия за контрол на емисиите;

44.

„Спомагателна стратегия за контрол на емисиите“ (наричана по-долу „AES“) е стратегия за контрол на емисиите, която влиза в действие и заменя или променя BES със специфична цел и в отговор на специфична комбинация от околни или работни условия и която остава в действие само докато съществуват тези условия.

45.

„система за съхранение на гориво“ са устройствата, които позволяват съхранение на гориво, състоящи се от резервоара за гориво, гърловината за зареждане, капачката на гърловината за зареждане и горивната помпа;

46.

„Коефициент на пропускливост (PF)“ са емисиите на въглеводороди, както това е отразено в пропускливостта на системата за съхранение на гориво;

47.

„Еднослоен резервоар“ е резервоар за гориво, изработен от един слой материал;

48.

„Многослоен резервоар“ е резервоар за гориво, изработен най-малко от два слоя от различен материал, единият от които е непропусклив за въглеводороди, включително етанол.

Член 3

Изисквания към одобряването на типа

1.   За да получи ЕО одобряване на типа по отношение на емисиите и информацията за ремонт и техническо обслужване на превозни средства, производителят доказва, че превозните средства отговарят на процедурите за изпитване, определени в настоящия регламент, когато те се изпитват в съответствие с изпитвателните процедури, посочени в приложения от IIIA до VIII, XI, XIV, XVI, XX и XXI. Производителят трябва също така да гарантира, че референтните горива отговарят на спецификациите, посочени в приложение IX.

2.   Превозните средства подлежат на изпитвания съгласно фигура I.2.4 от приложение I.

3.   Като алтернатива на изискванията от приложения II, V—VIII, XI, XVI и XXI, производителите на малки количества могат да подадат заявление за издаване на ЕО одобряване на типа та тип превозно средство, коейо е получило добряване от орган на трета страна въз основа на законодателните актове, изброени в раздел 2.1 на приложение I.

Изпитванията за емисии за целите на проверката на техническата изправност, посочени в приложение IV, измерването на разхода на гориво и емисиите на CO2, както са определени в приложение XXI, а също и изискванията за достъп до информация за СБД и ремонта и техническото обслужване на превозно средство, определени в приложение XIV, са необходими за получаването на ЕО одобряване на типа по отношение на емисиите и информацията за ремонта и техническото обслужване на превозно средство по смисъла на настоящия параграф.

Органът по одобряването уведомява Комисията за обстоятелствата, свързани с всяко одобрение на типа, издадено съгласно настоящия параграф.

4.   Специфични изисквания за гърловините на резервоарите за гориво и за сигурността на електронните системи са дадени в раздели 2.2 и 2.3 на приложение I.

5.   Производителят предприема технически мерки, за да осигури ефективно ограничаване на емисиите в отработилите газове и емисиите от изпаряване съгласно настоящия регламент през цялото време на нормална експлоатация на превозното средство и при нормални условия на използване.

Тези мерки включват гарантиране, че гъвкавите тръбопроводи, съединенията и връзките, използвани в системите за контрол на емисиите, са изработени така, че точно да съответстват на конструктивното си предназначение.

6.   Производителят гарантира, че резултатите от изпитването за емисии съответстват на приложимите гранични стойности при определените в настоящия регламент условия на изпитване.

7.   При изпитване от тип I, определено в приложение XXI, задвижваните с ВНГ или с ПГ/биометан превозни средства се подлагат на изпитване от тип I с цел да се определи приспособимостта им към промените в състава на ВНГ или на ПГ/биометан, както е посочено в приложение XII. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с ВНГ или с ПГ/биометан се подлагат на изпитване и с двата вида гориво, като приспособимостта към промените в състава на ВНГ или на ПГ/биометан трябва да се изпита както е посочено в приложение XII.

Независимо от изискванията на предходната алинея, превозните средства, които могат да работят с бензин и с газообразно гориво, но при които горивната уредба за подаване на бензин е предназначена само за аварийна ситуация или за пускане на двигателя и чийто бензинов резервоар е с максимална вместимост по-голяма от 15 литра, за целите на изпитването от тип 1 се приемат за превозни средства, които работят само с газообразно гориво.

8.   При изпитването от тип 2, определено в допълнение 1 към приложение IV, при нормална честота на въртене на празен ход на двигателя, максималното допустимо съдържание на въглероден оксид в отработилите газове е онова, което е декларирано от производителя. Максималното съдържание на въглероден оксид обаче не може да надвишава 0,3 % v/v.

При висока честота на въртене на празен ход обемното съдържание на въглероден окис в отработилите газове не трябва да надвишава 0,2 %, като честотата на въртене на двигателя е поне 2 000 min-1, а стойността на ламбда е в интервала 1 ± 0,03 или е в съответствие със спецификациите на производителя.

9.   Производителят гарантира, че при изпитване от тип 3, както е определено в приложение V, системата за вентилация на двигателя не позволява емисии на каквито и да е картерни газове да попаднат в атмосферата.

10.   Изпитване от тип 6 за измерване на емисиите при ниски температури, както е определено в приложение VIII, не се прилага за превозни средства с дизелови двигатели.

Все пак при подаване на заявление за одобряване на типа производителят предоставя на органа по одобряването информация, показваща, че устройството за последващо третиране на NOx достига достатъчно висока температура, за да работи ефективно в рамките на 400 секунди след пускане в ход на студен двигател при –7 °C, както е описано в изпитването от тип 6.

В допълнение на това, производителят предоставя на органа по одобряването информация за стратегията за работа на системата за рециркулация на отработилите газове (СРОГ (EGR)), включително нейното функциониране при ниски температури.

Тази информация включва също и описание на всички възможни видове въздействиe върху емисиите.

Органът по одобряването не издава одобрение на типа, ако предоставената информация не е достатъчна, за да докаже, че устройството за последващо третиране действително достига достатъчно висока температура за ефективна работа в рамките на определения период от време.

По искане на Комисията органът по одобряването предоставя информация за показателите на устройството за последваща обработка на NOx и на EGR при ниски температури.

11.   Производителят гарантира, че при нормална експлоатация на превозното средство, чийто тип е одобрен в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007, неговите емисии, определени в съответствие с изискванията от приложение IIIA, изпуснати при изпитване в реални условия, извършено в съответствие с посоченото приложение, не надвишават стойностите, определени в него.

Одобрението на типа в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 може да бъде издадено само ако превозното средство спада към валидирана фамилия, изпитана с PEMS в съответствие с допълнение 7 към приложение IIIA.

Член 4

Изисквания за одобрение на типа по отношение на СБД

1.   Производителят гарантира, че всички превозни средства са оборудвани със СБД.

2.   СБД трябва да е проектирана, конструирана и монтирана в превозното средство, така че да може да разпознава типовете влошаване или неизправности за целия период на експлоатация на превозното средство.

3.   СБД трябва да отговаря на изискванията на настоящия регламент при нормални условия на експлоатация.

4.   При изпитване с неизправен компонент в съответствие с допълнение 1 към приложение XI, индикаторът за неизправност на СБД трябва да се активира.

Индикаторът за неизправност на СБД може също да се активира по време на това изпитване при нива на емисиите, които са по-ниски от граничните стойности за СБД, определени в раздел 2.3 на приложение XI.

5.   Производителят гарантира, че СБД отговаря на изискванията за работа в реални условия, определени в раздел 3 на допълнение 1 към приложение XI към настоящия регламент при всички разумно предвидими условия на движение.

6.   Данни, свързани с работата в реални условия, които следва да се съхраняват и съобщават от СБД на превозно средство съгласно предписанията на раздел 7.6 на допълнение 1 към приложение XI към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, трябва да бъдат с осигурен от производителя лесен достъп за националните органи и независими оператори и без каквото и да е кодиране.

Член 5

Заявление за ЕО одобрение на типа на превозно средство по отношение на емисиите и достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозното средство

1.   Производителят подава до органа по одобряването заявление за ЕО одобряване типа на превозно средство по отношение на емисиите и достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозното средство.

2.   Заявлението, посочено в параграф 1, се изготвя в съответствие с образеца на информационния документ съгласно допълнение 3 към приложение I.

3.   Освен това, производителят предоставя следната информация:

а)

при превозни средства, оборудвани с двигатели с принудително запалване — декларация от производителя за минималния процент на случаите на отказ на запалване на двигателя от общ брой случаи на запалване, който или би довел до емисии, надвишаващи граничните стойности, посочени в раздел 2.3 на приложение XI, ако този процент на отказ на запалване е бил налице от началото на избраното за демонстрацията съгласно приложение XI от настоящия регламент изпитване от тип 1, или би могъл да доведе до прегряване на катализатора или катализаторите на отработилите газове, преди да причини необратима повреда;

б)

подробна писмена информация, напълно описваща функционалните работни характеристики на СБД, включително списък на всички важни части на системата за контрол на емисиите на превозното средство, които се следят от СБД;

в)

описание на индикатора за неизправност, използван от СБД за сигнализиране на водача на превозното средство за наличието на повреда;

г)

декларация от производителя, че СБД отговаря на разпоредбите на раздел 3 на допълнение 1 към приложение XI, свързани с работата в реални условия, и приемливи всякакви разумно предвидими условия на движение;

д)

план, описващ подробните технически критерии и основанията за увеличаване на числителя и знаменателя за всяко проследяване, които трябва да отговарят на изискванията на точки 7.2 и 7.3 от допълнение 1 към приложение 83 от Правило № 83 на ИКЕ на ООН, както и за изключване на числители, знаменатели и основен знаменател при условията, описани в точка 7.7 от допълнение 1 към приложение XI към Правило № 83 на ИКЕ на ООН;

е)

описание на разпоредбите, приети за предотвратяване на манипулиране и изменение на компютъра за контрол на емисиите, километражния брояч, включително запис на изминатите километри за целите на изискванията на приложения XI и XVI;

ж)

ако е приложимо, подробностите за фамилията превозни средства, които са посочени в допълнение 2 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН;

з)

когато е подходящо - копия на други одобрения на типа със съответните данни, които да позволят разширяване на одобренията и установяване на коефициенти на влошаване.

4.   За целите на точка г) от параграф 3 производителят трябва да използва образеца на сертификат на производителя за съответствие на СБД с изискванията за за работа в реални условия на СБД съгласно допълнение 7 към приложение I.

5.   За целите на точка д) от параграф 3 органът по одобряването, който издава одобрението, при поискване предоставя посочената в тази точка информация на одобряващите органи или на Комисията.

6.   За целите на точки г) и д) от параграф 3 органите по одобряването не издават одобрение на превозно средство, когато предоставената от производителя информация е неподходяща за изпълнение на изискванията в раздел 3 на допълнение 1 към приложение XI.

Точки 7.2, 7.3 и 7.7 и 7.7 от допълнение 1 към приложение XI от Правило № 83 на ИКЕ на ООН се прилагат при всички разумно предвидими условия на движение.

За оценката на прилагането на изискванията, определени в посочените параграфи, одобряващите органи отчитат състоянието на технологиите.

7.   За целите на точка е) от параграф 3, мерките, предприети за предотвратяване на неправомерното използване и промени в компютъра за контрол на емисиите, включват възможността за осъвременяване на информацията чрез използването на одобрена от производителя програма или калибриране.

8.   За изпитванията, определени във фигура I.2.4. от приложение I, производителят предоставя на техническата служба, отговорна за изпитванията за одобряване на типа, представително превозно средство от типа, който подлежи на одобрение.

9.   Заявлението за одобряване типа на едногоривни, двугоривни и превозни средства, предназначени за работа със смес от горива трябва да отговаря на допълнителните изисквания, посочени в раздели 1.1 и 1.2 на приложение I.

10.   Промени в изработката на система, компонент или отделен технически възел, които настъпват след предоставянето на одобряването на типа, не водят до автоматично обезсилване на одобряването на типа, освен когато първоначалните характеристики или технически параметри се променят по начин, засягащ функционалността на двигателя или на системата за контрол на замърсяването.

11.   Производителят трябва да предостави и разширен пакет документи, съдържащ следната информация:

а)

информация за работата на всички AES и BES, включително описание на параметрите, които се променят от всяка AES, и пределните условия, при които работи AES, както и указание за AES или BES, които е вероятно да бъдат активни при условията на процедурите на изпитване, предвидени в настоящия регламент;

б)

описание на управляващата логика на горивната система, варианти на момента на запалване и точки на превключване по време на всички режими на работа;

в)

описание на режима на движение по инерция, ако има такъв, съгласно посоченото в в точка 4.2.1.8.5 от подприложение 4 към приложение XXI, както и описание на режима на работа на динамометъра на превозното средство, ако има такъв, както е посочено в точка 1.2.4 от подприложение 6 към приложение XXI.

12.   Разширеният пакет документи, посочен в параграф 11, букви а) и б), е строго поверителен. Той може да бъде съхраняван от органа по одобряването или по преценка на този орган – от производителя. В случай че комплектът документи се съхранява от производителя, органът по одобряването обозначава този комплект и му поставя дата, след като го прегледа и одобри. Комплектът се предоставя за проверка от страна на органа по одобряването при извършването на одобряването или по всяко време през срока на валидност на одобрението.

Член 6

Административни разпоредби за ЕО одобряване типа на превозно средство по отношение на емисиите и достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозното средство

1.   При положение че са изпълнени всички съответни изисквания, органът по одобряването издава одобрение на типа на ЕО и номер на одобрение на типа в съответствие със системата за номериране, определена в приложение VII към Директива 2007/46/ЕО.

Без да се засягат разпоредбите на приложение VII към Директива 2007/46/ЕО, част 3 на номера на одобрението на типа се съставя в съответствие с допълнение 6 към приложение I към настоящия регламент.

Органът по одобряването не може да определя един и същ номер за различни типове превозни средства.

2.   Като изключение от параграф 1, по искане на производителя, превозно средство оборудвано със СБД, може да бъде прието за одобряване на типа по отношение на емисиите и информацията за ремонта и техническото обслужване, дори когато системата съдържа един или повече недостатъци, така че специфичните изисквания на приложение XI не са напълно изпълнени, при положение че са спазени специфичните административни разпоредби, определени в раздел 3 на посоченото приложение.

Органът по одобряването уведомява за решението си да издаде такова одобрение на типа всички органи по одобряване на другите държави членки в съответствие с изискванията на член 8 от Директива 2007/46/ЕО.

3.   При издаването на ЕО одобряване на типа съгласно параграф 1, органът по одобряването издава сертификат за ЕО одобряване на типа по образец, съгласно допълнение 4 към приложение I.

Член 7

Изменения на одобряването на типа

Членове 13, 14 и 16 от Директива 2007/46/ЕО се прилагат за всички изменения на одобренията на типа, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007.

По искане на производителя, разпоредбите, определени в раздел 3 на приложение I, се прилагат без необходимост от допълнителни изпитвания само за превозни средства от същия тип.

Член 8

Съответствие на производството

1.   Предприемат се мерки за осигуряване на съответствието на производството съгласно разпоредбите на член 12 от Директива 2007/46/ЕО.

Освен това, прилагат се разпоредбите, определени в раздел 4 на приложение I към настоящия регламент, както и относимите статистически методи в допълнения 1 и 2 към посоченото приложение.

2.   Съответствието на производството се проверява въз основа на описанието в сертификата за одобряване на типа, съгласно допълнение 4 към приложение I към настоящия регламент.

Член 9

Съответствие в експлоатация

1.   Мерките за осигуряване на съответствието в експлоатация на превозните средства, чийто тип е одобрен съгласно настоящия регламент, трябва да се вземат в съответствие с приложение Х към Директива 2007/46/ЕО и приложение II към настоящия регламент.

2.   Мерките за съответствие в експлоатация трябва да бъдат подходящи за целите на потвърждаване на функционалността на устройствата за контрол на замърсяването, по време на периода на нормална експлоатация на превозните средства при нормални условия на работа, както е определено в приложение II към настоящия регламент.

3.   Мерките за съответствие в експлоатация се проверяват до петата година или след пробег от 100 000 km — което от двете настъпи по-рано.

4.   Производителят не е задължен да провежда проверка за съответствието в експлоатация, когато броят продадени превозни средства не позволява получаването на достатъчно образци за изпитване. Поради това не се изисква провеждането на проверка, когато годишните продажби на този тип превозно средство са по-малко от 5 000 броя за Съюза.

Въпреки това производителят на такива превозни средства, произвеждани в малки серии, трябва да предоставя на органа по одобряване отчет за всякакви свързани с емисиите рекламации и поправки в гаранционен срок, както и за повреди на СБД, съгласно определеното в точка 9.2.3 от приложение II към Правило № 83 на ИКЕ на ООН. В допълнение на това органът по одобряване на типа може да изиска такива типове превозни средства да бъдат изпитвани в съответствие с допълнение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.

5.   По отношение на превозни средства, чийто тип е одобрен съгласно настоящия регламент, когато органът по одобряването не е удовлетворен от получените резултати от изпитванията, проведени в съответствие с критериите, определени в допълнение 4 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, коригиращите мерки, посочени в член 30, параграф 1 и в приложение Х към Директива 2007/46/ЕО, се разширяват и в съответствие с раздел 6 на допълнение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН включват превозните средства в експлоатация, които принадлежат към същия тип и които има вероятност да са засегнати от същите дефекти

Планът за коригиращи мерки, представен от производителя в съответствие с раздел 6.1 на допълнение 1 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, се одобрява от органа по одобряването. Производителят е отговорен за изпълнението на одобрения план за коригиращи мерки.

Одобряващият орган уведомява всички държави-членки за своето решение в срок от 30 дни. Държавите-членки могат да изискат същият план за коригиращи мерки да бъде приложен към всички превозни средства от същия тип, регистрирани на тяхната територия.

6.   Когато орган по одобряването установи, че даден тип превозно средство не съответства на приложимите изисквания на допълнение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, той уведомява незабавно държавата членка, която е издала първоначалното одобрение на типа, в съответствие с изискванията на член 30, параграф 3 от Директива 2007/46/ЕО.

След нотификацията и в съответствие с разпоредбите на член 30, параграф 6 от Директива 2007/46/ЕО, органът по одобряването, издал първоначалното одобрение на типа, информира производителя, че даден тип превозно средство не отговаря на изискванията на тези разпоредби, и че от производителя се очаква да предприеме определени мерки. В срок от два месеца от това информиране, производителят представя на органа план на мерките за отстраняване на дефектите, които по същество трябва да съответстват на изискванията на раздели 6.1—6.8 от допълнение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН. Органът по одобряването, издал първоначалното одобрение на типа, в рамките на два месеца се консултира с производителя, за да осигури споразумение за план на мерки и за изпълнение на този план. Когато орган по одобряването, издал първоначалното одобрение на типа, установи, че не може да бъде постигнато споразумение, се открива процедура съгласно член 30, параграфи 3 и 4 от Директива 2007/46/ЕО.

Член 10

Устройства за контрол на замърсяването

1.   Производителят гарантира, че резервните устройства за контрол на замърсяването, предназначени за монтиране на превозни средства, получили типово одобрение на ЕО, обхванати от Регламент (ЕО) № 715/2007, да са получили одобрение на типа на ЕО като отделни технически възли по смисъла на член 10, параграф 2 от Директива 2007/46/ЕО, в съответствие с член 12, член 13 и приложение XIII към настоящия регламент.

За целите на настоящия регламент, каталитични конвертори и филтри за частици се смятат за устройства за контрол на замърсяването,.

Приема се, че приложимите изисквания са спазени, когато са изпълнени следните условия:

а)

изискванията на член 13 са спазени;

б)

резервните устройства за контрол на замърсяването одобрени съгласно Правило № 103 на ИКЕ на ООН (8).

В случая, посочен в трета алинея, се прилага също и член 14.

2.   Оригиналните резервни устройства, регулиращи замърсяването, които спадат към типа, обхванат от точка 2.3 от добавката към допълнение 4 на приложение I, и които са предназначени за монтиране на превозно средство, за което се отнася съответният документ за одобряване на типа, не е необходимо да отговарят на приложение XIII, при положение, че удовлетворяват изискванията на точки 2.1 и 2.2 от посоченото приложение.

3.   Производителят отговаря оригиналното устройство за контрол на замърсяването да има идентификационна маркировка.

4.   Идентификационната маркировка, посочена в параграф 3, съдържа следното:

а)

наименованието или търговската марка на производителя на превозното средство или на двигателя;

б)

марката и идентификационният номер на оригиналното устройство за контрол на замърсяването, както са записани в сведенията, посочени в точка 3.2.12.2 от допълнение 3 към приложение I.

Член 11

Заявление за ЕО одобряване на типа на резервно устройство за контрол на замърсяването като отделен технически възел

1.   Производителят подава до органа по одобряването заявление за ЕО одобряване на типа на резервно устройство за контрол на замърсяването като отделен технически възел.

Заявлението се изготвя в съответствие с образеца на информационния документ, посочен в допълнение 1 към приложение XIII.

2.   В допълнение на изискванията, определени в параграф 1, производителят предоставя на техническата служба, отговорна за изпитването за одобряване на типа, всичко от следния списък:

а)

превозно средство или превозни средства от тип, получил одобрение в съответствие с настоящия регламент, оборудвано(и) с ново оригинално устройство за контрол на замърсяването;

б)

един образец на типа на резервното устройство за контрол на замърсяването;

в)

допълнителен образец от типа на резервното устройство за контрол на замърсяването, в случай на резервно устройство за контрол на замърсяването, предназначено за монтиране в превозно средство, оборудвано със СБД.

3.   За целите на точка а) от параграф 2, изпитваните превозни средства се избират от заявителя със съгласието на техническата служба.

Изпитваните превозни средства трябва да отговарят на изискванията, определени в раздел 3.2 на приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.

Изпитваните превозни средства трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

те не трябва да имат дефекти в системата за контрол на емисиите;

б)

всяка оригинална част, свързана с емисиите, която има прекомерно износване или е неизправна, трябва да се поправи или замени;

в)

те трябва да са правилно настроени и да отговарят на спецификациите на производителя преди изпитването за емисии.

4.   За целите на точки б) и в) от параграф 2, върху този образец трябва да са посочени по ясен и неподлежащ на изтриване начин, наименованието или търговската марка на заявителя и неговото търговско обозначение.

5.   За целите на точка в) от параграф 2, образецът трябва да е бил с влошени показатели, както е определено в член 2, точка 25.

Член 12

Административни разпоредби за ЕО одобряване на типа на резервно устройство за контрол на замърсяването като отделен технически възел

1.   Когато са изпълнени всички съответни изисквания, органът по одобряването издава ЕО одобрение на типа на резервно устройство за контрол на замърсяването като отделен технически възел и номер на одобрение на типа в съответствие със системата за номериране, определена в приложение VII към Директива 2007/46/ЕО.

Органът по одобряването не може да определя един и същи номер за различни типове резервни устройства за контрол на замърсяването.

Един и същи номер на одобряване на типа може да се отнася до използването на съответното резервно устройство за контрол на замърсяването в няколко различни типа превозни средства.

2.   За целите на параграф 1, органът по одобряването издава сертификат за ЕО одобряване на типа, съставен в съответствие с образеца, посочен в допълнение 2 към приложение XIII.

3.   Когато заявителят за одобряване на типа може да докаже на одобряващия орган или на техническата служба, че резервното устройство за контрол на замърсяването е от тип, посочен в раздел 2.3 на добавката към допълнение 4 на приложение I, издаването на одобрение на типа не зависи от проверката за спазване на изискванията, определени в раздел 4 на приложение XIII.

Член 13

Достъп до информация за СБД и за ремонта и техническото обслужване на превозните средства

1.   Производителите трябва да създадат необходимата организация и процедури в съответствие с членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 715/2007 и приложение XIV към настоящия регламент, за да гарантират, че е налице лесно достъпна информация за СБД и ремонта и техническото обслужване на превозните средства.

2.   Органите по одобряването издават одобрение на типа само след като са получили от производителя сертификат за достъп до информация за СБД на превозното средство и за ремонта и техническото обслужване на превозните средства.

3.   Сертификатът за достъп до информация за СБД на превозното средство и ремонта и техническо обслужване на превозните средства служи като доказателство за спазване на изискванията на член 6, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 715/2007.

4.   Сертификатът за достъп до информация за СБД на превозното средство и за ремонта и техническото обслужване на превозното средство се изготвя в съответствие с образеца, посочен в допълнение 1 към приложение XIV.

5.   Ако информацията за СБД на превозното средство и ремонта и техническото обслужване на превозното средство не е налична или не отговаря на изискванията на членове 6 и 7 на Регламент (ЕО) № 715/2007 и на приложение XIV към настоящия регламент, в момента на подаване за заявлението за одобряване на типа, производителят трябва да предостави тази информация в рамките на шест месеца от датата на одобряването на типа.

6.   Задължението за предоставяне на информация до периода, определен в параграф 5, се прилага само ако след получаването на одобрение на типа превозното средство бъде пуснато на пазара.

Когато превозното средство бъде пуснато на пазара повече от шест месеца след получаването на одобрение на типа, информацията трябва да бъде предоставена на датата, на която превозното средство е пуснато на пазара.

7.   Органът по одобряването може да приеме, че производителят е създал задоволителни мерки и процедури по отношение на достъпа до информация за СБД и ремонт и техническо обслужване на превозно средство на основание на попълнен сертификат за достъп до информация за СБД и ремонт и техническо обслужване на превозно средство, при положение, че не са постъпили оплаквания и че производителят предостави тази информация в рамките на периода, определен в параграф 5.

8.   В допълнение на изискванията за достъп до информация за СБД, които са определени в раздел 4 на приложение XI, производителят трябва да направи достъпна за заинтересовани страни следната информация:

а)

съответната информация, позволяваща разработването на резервни компоненти, които са особено важни за правилното функциониране на СБД;

б)

информация, позволяваща разработването на оборудване за диагностика с широко приложение.

За целите на буква а), разработването на резервни компоненти не трябва да бъде ограничавано от: липсата на важна информация или на техническите изисквания, свързани със стратегията за сигнализиране на неизправности, ако граничните стойности на СБД са превишени,или ако СБД не е в състояние да изпълнява основните изисквания към СБД за мониторинг съгласно настоящия регламент; специфични промени в обработката на информацията за СБД, за да се оценява поотделно работата на превозното средство с бензин или газ; както и одобряването на типа на работещи с газ превозни средства, които показват ограничен брой малки недостатъци.

За целите на буква б), в случаите, когато производителите използват в своите франчайзингови мрежи оборудване за диагностика и изпитвания в съответствие с модулния интерфейс за превозни средства за предаване на данни ISO 22900 (MVCI) и отворения обмен на диагностични данни ISO 22901 (ODX), файловете ODX трябва да са достъпни за независими оператори, през интернет страницата на производителя.

9.   Форум за достъп до информация за превозни средства („Форумът“).

Форумът преценява дали достъпът до информация засяга постигнатото при намаляването на кражбите на превозни средства и ще направи предложения за подобряване на изискванията, свързани с достъпа до информация. По-специално, Форумът дава препоръки на Комисията за създаването на процес за одобряване и упълномощаване от акредитирани организации на независими оператори, които да получат правото на достъп до информацията за сигурността на превозните средства.

Комисията може да реши да запази поверителни обсъжданията във Форума и резултатите от тях.

Член 14

Изпълняване на задълженията относно достъпа до информация за СБД и за ремонта и техническото обслужване на превозните средства

1.   Органът по одобряването може по всяко време по своя инициатива въз основа на постъпило оплакване или на оценка от техническа служба, да провери спазването от даден производител на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 715/2007, на настоящия регламент и на условията на сертификата за достъп до информация за СБД и ремонт и техническо обслужване на превозно средство.

2.   В случай, че орган по одобряването установи, че производителят не е изпълнил задълженията си относно достъпа до информация за СБД и ремонт и техническо обслужване на превозно средство, органът по одобряването, издал съответното одобрение на типа, предприема подходящи коригиращи мерки.

3.   Тези мерки могат да включват отнемането или временното оттегляне на одобрението на типа, глоби или други мерки, приети в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2007.

4.   Органът по одобряването предприема стъпки за започване на проверка доколко производителят изпълнява задълженията си относно достъпа до информация за СБД и за ремонта и техническото обслужване на превозните средства, в случай че независим оператор или търговска асоциация, представляваща независими оператори, подаде оплакване до органа по одобряването.

5.   При провеждането на одита органът по одобряването може да се обърне към техническа служба или друг независим експерт за извършване на оценка дали тези задължения се изпълняват.

Член 15

Преходни разпоредби

1.   Производителите на превозни средства могат да искат одобряване на типа съгласно настоящия регламент за превозни средства от категории М1, М2 и категория N1, клас I до 31 август 2017 г., а за превозни средства от категория N1, класове II и III и категория N2 — до 31 август 2018 г. Когато се подава такова искане, се прилага Регламент (ЕО) № 692/2008.

2.   Считано от 1 септември 2017 г. за превозни средства от категории М1, М2 и категория N1, клас I, и от 1 септември 2018 г. за превозни средства от категория N1, класове II и III и категория N2 на основания във връзка с емисиите или разхода на гориво националните органи отказват да издават ЕО одобрения на типа или национални одобрения на типа по отношения на нови типове превозни средства, които не отговарят на настоящия регламент.

3.   Считано от 1 септември 2018 г. за превозни средства от категории М1, М2 и категория N1, клас I, и от 1 септември 2019 г. за превозни средства от категория N1, класове II и III и категория N2 националните органи на основания във връзка с емисиите или разхода на гориво, разглеждат сертификатите за съответствие на новите превозни средства, които не отговарят на настоящия регламент, като невалидни за целите на член 26 от Директива 2007/46/ЕО и забраняват регистрацията, продажбата или въвеждането в експлоатация на подобни превозни средства.

4.   До три години след датите, посочени в член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 715/2007 в случай на нови типове превозни средства и четири години след датите, посочени в член 10, параграф 5 от същия регламент в случай на нови превозни средства, се прилагат следните разпоредби:

а)

не се прилагат изискванията на точка 2.1 от приложение IIIA;

б)

изискванията на приложение IIIA, различни от онези по точка 2.1, включително изискванията по отношение на изпитванията в реални условия, които трябва да се провеждат и данните, до които трябва да се предостави достъп, се прилагат само за нови одобрения на типа, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 от 27 юли 2017 г.;

в)

изискванията на приложение IIIA не се прилагат за одобренията на типа, издадени на производители на малки количества;

г)

когато изискванията, определени в допълнения 5 и 6 към приложение IIIA, са изпълнени само за един от двата метода, описани в посочените допълнения, се извършва едно допълнително изпитване в реални условия;

когато посочените изисквания отново са удовлетворени само за един от методите, анализът на пълнотата и нормалността се записват и за двата метода, а изчисляването, изисквано по точка 9.3 от приложение IIIA, може да се ограничи до метода, за който изискванията за пълнота и нормалност са изпълнени. данните от изпитванията в реални условия и от анализа на пълнотата и нормалността се записват и се предоставя достъп до тях с цел определяне на разликите между резултатите от двата метода за оценка на данните.

д)

мощността при колелата на изпитваното превозно средство се определя чрез измерване на въртящия момент на главината на колелото или въз основа на масовия дебит на СО2 чрез използване на графиките „Velines“ в съответствие с точка 4 от допълнение 6 към приложение IIIA.

5.   До 8 години след датите, посочени в член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 715/2007:

а)

изпитванията от тип 1/I, проведени и завършени в съответствие с Регламент (ЕО) № 692/2008 до 3 години след датите, посочени в член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 715/2007, се смятат за валидни с оглед на изпълняване на изискванията на приложение VII и/или допълнение 1 към приложение XI към настоящия регламент;

б)

процедурите, извършени в съответствие с раздел 3.13 от приложение III към Регламент (ЕО) № 692/2008 до 3 години след датите, посочени в член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 715/2007, се се приемат от органа по одобряването с оглед на изпълняване на изискванията на втора алинея от точка 1.1 към подприложение 6 към приложение XXI към настоящия регламент;

6.   С цел да се гарантира справедливото третиране на вече издадени одобрения на типа, Комисията ще разгледа последиците от глава V от Директива 2007/46/ЕО за целите на настоящия регламент.

Член 16

Изменения на Директива 2007/46/ЕО

Директива 2007/46/ЕО се изменя в съответствие с приложение XVIII към настоящия регламент.

Член 17

Изменения на Регламент (ЕО) № 692/2008

Регламент (ЕО) № 692/2008 се изменя както следва:

1)

В член 6, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   При положение че са изпълнени всички съответни изисквания, органът по одобряването издава одобрение на типа на ЕО и номер на одобрение на типа в съответствие със системата за номериране, определена в приложение VII към Директива 2007/46/ЕО.

Без да се засягат разпоредбите на приложение VII към Директива 2007/46/ЕО, част 3 на номера на одобрението на типа се съставя в съответствие с допълнение 6 към приложение I към настоящия регламент.

Органът по одобряването не може да определя един и същ номер за различни типове превозни средства.

Приема се, че изискванията на Регламент (ЕО) № 715/2007 са спазени, когато са изпълнени следните условия:

а)

изискванията на член 3, параграф 10 от настоящия регламент са спазени;

б)

изискванията на член 13 от настоящия регламент са спазени;

в)

превозното средство е одобрено съгласно Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07, Правило № 85 и допълненията към него, Правило № 101, преработка 3 (включваща сериите изменения 01 и допълненията към тях), а в случаите на превозни средства с двигатели със самовъзпламеняване чрез сгъстяване — Правило № 24, част III, серия изменения 03.

г)

изискванията на член 5, параграфи 11 и 12 са спазени.“

2)

Добавя се следният член 16 a:

„Член 16 a

Преходни разпоредби

Считано от 1 септември 2017 г. за превозни средства от категории М1, М2 и категория N1, клас I, и от 1 септември 2018 г. за превозни средства от категория N1, класове II и III и категория N2, настоящият регламент се прилага само за целите на оценката на следните изисквания за превозните средства, чийто тип е одобрен в съответствие с настоящия регламент преди следните дати:

а)

съответствие на производството съгласно член 8;

б)

съответствие в експлоатация съгласно член 9;

в)

достъп до информация за СБД и ремонта и техническото обслужване на превозно средство съгласно член 13;

Настоящият регламент се прилага също и за целите на процедурата по съответствие, установена в Регламенти за изпълнение (ЕС) 2017/ (*1) и (ЕС) 2017/1152 (*2) на Комисията.

(*1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/ на Комисията от 2 юни 2017 г. за установяване на методика за определяне на корелационните параметри, необходими за отразяване на изменението на регламентираната изпитвателна процедура по отношение на леки търговски превозни средства и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 293/2012 (Вж. страница 644 от настоящия брой на Официален вестник)."

(*2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1152 на Комисията от 2 юни 2017 г. за установяване на методика за определяне на корелационните параметри, необходими за отразяване на изменението на регламентираната изпитвателна процедура, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1014/2010 (Вж. страница 679 от настоящия брой на Официален вестник).“ "

3)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение XVII към настоящия регламент;

Член 18

Изменения на Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията (9)

В Регламент (ЕС) № 1230/2012 член 2, параграф 5 се заменя със следното:

„(5)

„маса на незадължителното оборудване“ е максималната маса на комбинациите от оборудването, което може да се монтира на превозното средство в допълнение към стандартното оборудване съгласно спецификациите на производителя;“

Член 19

Отмяна

Регламент (ЕО) № 692/2008 се отменя, считано от 1 януари 2022 г.

Член 20

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 1 юни 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1)   ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1.

(2)   ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.

(3)  Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 199, 28.7.2008 г. стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) 2016/427 на Комисията от 10 март 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6) (OB L 82, 31.3.2016 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) 2016/646 на Комисията от 20 април 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6) (OB L 109, 26.4.2016 г., стр. 1).

(6)  Правило № 83 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания за одобрение на типа на превозни средства по отношение на емисиите на замърсители в съответствие с изискванията относно горивото за двигателя [2015/1038] (ОВ L 172, 3.7.2015 г., стр. 1).

(7)  Правило № 85 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания за одобряване на двигателите с вътрешно горене или електрическите задвижвания за моторните превозни средства от категории М и N по отношение на измерването на полезната (ефективната) мощност и максималната 30-минутна мощност на електрическите задвижвания (ОВ L 323, 7.11.2014 г., стр. 52).

(8)  Правило № 103 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби относно одобрение на взаимозаменяеми каталитични преобразуватели за моторни превозни средства (ОВ L 158, 19.6.2007 г., стр. 106).

(9)  Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията от 12 декември 2012 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 353, 21.12.2012 г., стр. 31).

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Административни разпоредби за ЕО одобряване на типа

Допълнение 1

Проверка на съответствието на производството за изпитвания от тип 1 - статистически метод

Допълнение 2

Изчисления за определяне на съответствието на производството за ЕПС

Допълнение 3

Образец на информационен документ

Допълнение 4

Образец на сертификат за ЕО одобряване на типа

Допълнение 5

Информация, свързана със СБД

Допълнение 6

Система за номериране на сертификати за ЕО одобряване на типа

Допълнение 7

Сертификат на производителя за съответствие на СБД с изискванията за функциониране по време на движение

Допълнение 8a

Образец на доклада за изпитване от тип 1 (включително ATCT) с минимални изисквания за докладване

Приложение за докладване на CO2mpass

Допълнение 8б

Образец на протокол за изпитване за определяне на съпротивлението при движение с минимални изисквания за докладване

Допълнение 8в

Образец на протокол от изпитване

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Съответствие в експлоатация

Допълнение 1

Проверка на съответствието в експлоатация

Допълнение 2

Статистическа процедура за изпитване на съответствието на превозни средства в експлоатация по отношение на емисиите от изпускателната уредба

Допълнение 3

Отговорности за съответствието в експлоатация

ПРИЛОЖЕНИЕ IIIA

Емисии при реални условия

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Данни за емисиите, необходими за получаването на одобрение на типа за целите на годността за движение по пътищата

Допълнение 1

Измерване емисиите на въглероден оксид при различни честоти на въртене на празен ход на двигателя (изпитване от тип 2)

Допълнение 2

Измерване на димността

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Проверка на емисиите на картерни газове (изпитване от тип 3)

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Определяне на емисиите от изпаряване (изпитване от тип 4)

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Проверка на дълготрайността на устройствата за контрол замърсяването (изпитване от тип 5)

Допълнение 1

Стандартен цикъл на изпитвателен стенд (SBC)

Допълнение 2

Стандартен цикъл на изпитвателен стенд за двигатели, работещи с дизелово гориво (SDBC)

Допълнение 3

Стандартен пътен цикъл (SRC)

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Проверка на средните стойности на емисиите от изпускателната тръба при ниски температури на околната среда (изпитване от тип 6)

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

Спецификации на еталонните горива

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

Подлежи на уточняване

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Системи за бордова диагностика (СБД) за моторни превозни средства

Допълнение 1

Функционални аспекти на СБД

Допълнение 2

Основни характеристики на фамилията превозни средства

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

Одобрение на типа на превозни средства, оборудвани с екологосъобразни иновации и определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво на превозни средства от категория N1, подложени на многоетапно одобряване на типа.

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

ЕО одобряване на типа на резервните устройства за контрол на замърсяването като отделни технически възли

Допълнение 1

Образец на информационен документ

Допълнение 2

Образец на сертификат за ЕО одобряване на типа

Допълнение 3

Образец на знак за ЕО одобрение на типа

ПРИЛОЖЕНИЕ XIV

Достъп до информация за СБД и за ремонта и техническото обслужване на превозните средства

Допълнение 1

Сертификат за съответствие

ПРИЛОЖЕНИЕ XV

Подлежи на уточняване

ПРИЛОЖЕНИЕ XVI

Изисквания за превозни средства, използващи реагент за системата за последваща обработка на отработили газове

ПРИЛОЖЕНИЕ XVII

Изменения на Регламент (ЕО) № 692/2008

ПРИЛОЖЕНИЕ XVIII

Изменения на Директива 2007/46/ЕО

ПРИЛОЖЕНИЕ XIX

Изменения на Регламент (ЕС) № 1230/2012

ПРИЛОЖЕНИЕ ХХ

Измерване на полезната мощност на двигателя

ПРИЛОЖЕНИЕ ХХI

Процедури за изпитване за емисии от тип 1

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

1.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

1.1.   Допълнителни изисквания за едногоривни превозни средства, работещи с газ, и двугоривни превозни средства, работещи с газ

1.1.1.

 Допълнителните изисквания за издаване на одобрение на типа за едногоривни превозни средства, работещи с газ, и на двугоривни превозни средства, работещи с газ, се онези, които се съдържат в раздели 1, 2 и 3 и в допълнения 1 и 2 на приложение 12 към приложение 12 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, с изключенията, посочени по-долу.

1.1.2.

 Препратката, съдържаща се в точки 3.1.2 и 3.1.4 от приложение 12 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН относно еталонните горива от приложение 10а трябва да се разбира като препратка към спецификациите на съответните еталонни горива в раздел „А“ на приложение IX към настоящия регламент.

1.2.   Допълнителни изисквания за превозни средства, предназначени за работа със смес от горива.

Допълнителните изисквания за издаване на одобрение на типа за превозни средства, предназначени да работят със смес от горива, са определените в точка 4.9. от Правило № 83 на ИКЕ на ООН.

2.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ

2.1.   Производители на малки количества

2.1.1.

 Списък на законодателните актове, посочени в член 3, параграф 3:

Законодателни актове

Изисквания

The California Code of Regulations, Title 13, Sections 1961(a) и 1961(b)(1)(C)(1), приложим за превозни средства, модел 2001 г. или по-късна, 1968.1, 1968.2, 1968.5, 1976 и 1975, издателство Barclay’s Publishing.

Одобрението на типа трябва да бъде издадено съгласно The California Code of Regulations, приложим за лекотоварни превозни средства, модел последна година.

2.2.   Гърловини на резервоарите за гориво.

2.2.1.

 Изискванията за гърловините на резервоарите за гориво са посочените в точки 5.4.1 и 5.4.2 от приложение XXI и точка 2.2.2. по-долу.

2.2.2.

 Следва да се предвиди разпоредба за предотвратяване на прекомерни емисии от изпарение и разплискване на гориво, предизвикани от липсваща капачка на гърловината. Това може да се постигне с използване на едно от следните решения:

а)

използване на несваляема капачка на гърловината с автоматично отваряне и затваряне,

б)

използване на конструкции, които предпазват от прекомерни емисии от изпаряване вследствие на липса на капачка на гърловината за зареждане на гориво,

в)

прилагане на всякакви други мерки, които имат същия ефект. Като примери могат да се посочат, без да се изчерпва с тях, използването на привързани или захванати с верижка капачки или такива, които се заключват с контактния ключ на превозното средство. В този случай контактният ключ трябва да може да се сваля от капачката само в заключено положение.

2.3.   Разпоредби по отношение на сигурността на електронната система

2.3.1.

 Разпоредбите за сигурността на електронната система са посочените в точка 5.5 от приложение XXI и точки 2.3.2 и 2.3.3 по-долу.

2.3.2.

 При механични горивонагнетателни помпи, монтирани на двигатели със самовъзпламеняване, производителите трябва да вземат подходящи мерки за защита от неупълномощена намеса в регулировката за ограничаване на подаването на гориво, докато превозното средство е в експлоатация.

2.3.3.

 Производителите трябва ефективно да възпрепятстват препрограмирането на показанията на километражния брояч в бордовата мрежа, във всеки контролен модул на силовото предаване, както и, ако е приложимо, в предавателния модул за обмен на данни на разстояние. Производителите трябва да включат системни стратегии за защита срещу неразрешено изменение, както и възможности за защита срещу запис с цел запазване на неприкосновеността на километражния брояч. Методите за постигане на адекватно ниво на защита срещу неупълномощена намеса се одобряват от органа по одобряването.

2.4.   Провеждане на изпитванията

2.4.1.

 На фигура I.2.4. се пояснява провеждането на изпитванията за одобряване на типа на превозно средство. Специфичните изпитвателни процедури са описани в приложения II, 111A, IV, V, VI, VII, VIII, XI, XVI, XX и XXI.

Фигура I.2.4

Прилагане на изискванията за изпитвания с цел одобряване на типа и издаване на разширения на одобрения на типа

Категория превозни средства

Превозни средства с двигатели принудително запалване, включително хибридни превозни средства (1)

Превозни средства с двигатели със самовъзпламеняване, включително хибридни превозни средства

Изцяло електрически превозни средства

Превозни средства с водородни горивни елементи

 

Превозни средства, работещи с едно гориво

Двугоривни (2)

Работещи със смес от горива (2)

 

 

 

Еталонно гориво

Бензин

(E10)

ВНГ

NG/биометан

Водород (ДВГ)

Бензин (E10)

Бензин (E10)

Бензин (E10)

Бензин (E10)

Дизелово гориво

(B7)

—

Водород (водородни горивни елементи)

ВНГ

природен газ/биометан

Водород (ДВГ)

Етанол

(E85)

Газообразни замърсители

(Изпитване от тип 1)

Да

Да

Да

Да (3)

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво) (3)

Да

(и двата вида гориво)

Да

—

—

PM

(Изпитване от тип 1)

Да

—

—

—

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(и двата вида гориво)

Да

—

—

PN

Да

—

—

—

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(и двата вида гориво)

Да

—

—

Газообразни замърсители, емисии при реални условия (изпитване от тип 1А)

Да

Да

Да

Да(2)

Да (и двата вида гориво)

Да (и двата вида гориво)

Да (и двата вида гориво)

Да (и двата вида гориво)

Да

—

—

PN, RDE (изпитване от тип 1A)

Да

—

—

—

Да (и двата вида гориво)

Да (и двата вида гориво

Да (и двата вида гориво

Да (и двата вида гориво)

Да

—

—

Емисии при работа на празен ход

(Изпитване от тип 2)

Да

Да

Да

—

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво)

Да

(само бензин)

Да

(и двата вида гориво)

—

—

—

Емисии на картерни газове

(Изпитване от тип 3)

Да

Да

Да

—

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

—

—

—

Емисии от изпаряване

(Изпитване от тип 4)

Да

—

—

—

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

—

—

—

Дълготрайност

(Изпитване от тип 5)

Да

Да

Да

Да

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

—

—

Емисии при работа при ниски температури

(Изпитване от тип 6)

Да

—

—

—

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(само бензин)

Да

(и двата вида гориво)

—

—

—

Съответствие в експлоатация

Да

Да

Да

Да

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво)

Да

—

—

Бордова диагностика

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

—

—

Емисии на СО2, разход на гориво и консумация на електроенергия и пробег в режим на електрическо задвижване

Да

Да

Да

Да

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво)

Да

(и двата вида гориво)

Да

Да

Да

Димност

—

—

—

—

—

—

—

—

Да

—

—

Мощност на двигателя

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

3.   РАЗШИРЕНИЯ НА ОДОБРЕНИЯ НА ТИПА

3.1.   Разширения за емисии в отработилите газове (изпитвания от тип 1 и тип 2)

3.1.1.   Одобренията на типа се разширяват, така че да обхващат и превозни средства, ако те отговарят на критериите от член 2, параграф 1.

3.1.2.   Превозни средства със системи с периодично регенериране.

За изпитванията Ki, предприети съгласно допълнение 1 към подприложение VI към приложение XXI (WLTP), одобрението на типа се разширява, така че да обхваща и превозни средства, които отговарят на критериите от точка 5.9 от приложение XXI.

За изпитванията Ki, предприети съгласно приложение 13 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН (NEDC), одобрението на типа се разширява, така че да обхваща и превозниte средства, които отговарят на изискванията на раздел 3.1.4 от приложение I към Регламент (ЕО) № 692/2008.

3.2.   Разширения за емисии от изпаряване (изпитване от тип 4)

3.2.1.

 Одобряването на типа се разширява за превозни средства, оборудвани със система за контрол на емисиите от изпаряване, които отговарят на следните условия:

3.2.1.1.

Основният принцип на дозиране на горивовъздушната смес е един и същ (напр. едноточково впръскване);

3.2.1.2.

Формата и материалът на резервоара за гориво, както и гъвкавите тръбопроводи за течно гориво, са еднакви.

3.2.1.3.

Трябва да бъде изпитан най-неблагоприятният случай за превозното средство по отношение на напречното сечение и приблизителната дължина на гъвкавия тръбопровод. Техническата служба, отговорна за изпитванията за одобряване на типа, решава дали е приемливо използването на различни сепаратори за газообразната и течната фаза.

3.2.1.4.

Разликите в обема на резервоарите за гориво са в границите на ± 10 %.

3.2.1.5.

Регулировката на предпазния клапан на резервоара трябва да е еднаква;

3.2.1.6.

Методът за задържане на горивните пари трябва да е еднакъв, т.е., формата и обемът на филтъра, използваното вещество в него, въздушният филтър (ако се използва за контрол на емисиите от изпаряване) и т.н.;

3.2.1.7.

Методът за прочистване на събраните пари е еднакъв (напр. въздушен поток, момент на включване или прочистващ обем по време на подготвителния цикъл).

3.2.1.8.

Методът на херметизиране и вентилиране на системата за дозиране на горивото е еднакъв.

3.2.2.

 Одобряването на типа се разширява за превозни средства с:

3.2.2.1.

Различни размери на двигателя;

3.2.2.2.

Различни мощности на двигателя;

3.2.2.3.

Автоматични и механични предавателни кутии;

3.2.2.4.

Трансмисии със задвижване на две и четири колела;

3.2.2.5.

Различни видове каросерии; и

3.2.2.6.

Различни размери колела и гуми.

3.3.   Разширения за дълготрайността на устройствата за контрол на замърсяването (изпитване от тип 5)

3.3.1.   Одобряването на типа се разширява за различни типове превозни средства, при условие че определените по-долу параметри на превозното средство, двигателя или системата за контрол на замърсяването са еднакви или са в предписаните граници:

3.3.1.1.   Превозно средство:

 

инерционна категория: двете непосредствено по-високи и всички по-ниски инерционни категории.

 

Общо съпротивление при движение при 80 km/h: + 5 % над и всяка по-ниска стойност.

3.3.1.2.   Двигател

а)

обем на двигателя (± 15 %),

б)

брой и управление на клапаните,

в)

горивна уредба,

г)

вид на охладителната уредба,

Д)

горивен процес.

3.3.1.3.   Параметри на системата за контрол на замърсяването:

а)

каталитични преобразуватели и филтри за прахови частици:

 

брой на каталитичните преобразуватели, филтрите и елементите;

 

размер на каталитичните конвертори и филтри (разлики в обема на блока до ± 10 %),

 

вид каталитично действие (окисление, трипътен, филтър за NОx от ДВГ, работещи с бедна смес, селективна каталитична редукция (SCR), катализатор за NОx от ДВГ, работещи с бедна смес, или друго),

 

количество на зареждане с благороден метал (еднакво или по-голямо);

 

вид и относително съдържание на благороден метал (± 15 %),

 

субстрат (структура и материал),

 

гъстота на клетките,

 

изменение на температурата, не по-голямо от 50 K на входа на каталитичния преобразувател или филтър. Тази температурна разлика се проверява при стабилизирани условия, при скорост от 120 km/h и регулировки на натоварването, използвани при изпитване от тип 1.

б)

впръскване на въздух:

 

със или без

 

тип (пулсиращо, въздушни помпи и друго (други))

в)

рециркулация на отработилите газове:

 

със или без

 

вид (охладени или неохладени, активен или пасивен контрол, високо или ниско налягане).

3.3.1.4.   Изпитването за дълготрайност може да бъде проведено, като се използва превозно средство, чиито каросерия, предавателна кутия (автоматична или ръчна) и размер на колелата или гумите са различни от тези на типа превозно средство, за който се иска одобрение на типа.

3.4.   Разширения за системи за бордова диагностика

3.4.1.

 Одобрение на типа се разширява за различни превозни средства с еднакви двигатели и системи за контрол на замърсяването, както е определено в приложение XI, допълнение 2. Одобрение на типа се разширява без оглед на следните характеристики на превозното средство:

а)

принадлежности на двигателя;

б)

гуми;

в)

еквивалентна инерционна маса;

г)

охладителна уредба;

д)

общо предавателно отношение на трансмисията;

е)

тип трансмисия; и

ж)

тип на каросерията.

3.5.   Разширения за изпитване при ниска температура (изпитване от тип 6)

3.5.1.   Превозни средства с различна базова маса

3.5.1.1.

 Одобрението на типа се разширява единствено за превозни средства с базова маса, изискваща използването на следващите две по-високи стойности или която и да е по-ниска стойност на еквивалентната инерционна маса.

3.5.1.2.

 За превозни средства от категория N, одобрението се разширява единствено за превозни средства с по-ниска базова маса, когато емисиите на превозното средство, вече получило одобрение, са в пределните стойности, определени за превозното средство, за което е поискано разширяване на одобрението.

3.5.2.   Превозни средства с различни общи предавателни числа

3.5.2.1.

 Одобрението на типа се разширява за превозни средства с различни предавателни отношения на трансмисиите само при определени условия.

3.5.2.2.

 За да се определи, дали одобряването на типа може да се разшири, за всяко от използваните предавателни отношения на трансмисията при изпитванията от тип 1 и тип 6, трябва да се изчисли съотношението

Formula

където, при честота на въртене на двигателя 1 000 min–1, V1 е скоростта на одобрения тип превозно средство, а V2 е скоростта на типа превозно средство, за което се иска разширение на одобрението.

3.5.2.3.

 Когато за всяко предавателно отношение на трансмисията E ≤ 8 %, разширението се издава, без да се повтарят изпитванията от тип 6.

3.5.2.4.

 В случай че за поне едно предавателно отношение на трансмисията E > 8 % и когато за всяко предавателно отношение Е ≤ 13 %, изпитването от тип 6 трябва да бъдат повторено. Изпитванията могат да бъдат проведени в лаборатория по избор на производителя след одобрението на техническата служба. Протоколът за резултатите от изпитванията се изпраща на техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията за одобрение на типа.

3.5.3.   Превозни средства с различна базова маса и различни предавателни отношения на трансмисията.

Одобряването на типа се разширява за превозни средства с различна базова маса и различно предавателно отношение на трансмисията, при условие че са спазени всички условия, определени в точки 3.5.1 и 3.5.2.

4.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

4.1.   Въведение

4.1.1.

 Всяко превозно средство, произведено съгласно настоящия регламент, трябва да бъде изработено така, че да съответства на изискванията за одобряване на настоящия регламент. Производителят прилага адекватни мерки и документирани планове за контрол и на определен интервал, посочен в настоящия регламент, извършва необходимите изпитвания на емисии и изпитвания на ОДБ, за да провери дали е налице съответствието с одобрения тип. На определени интервали, посочени в настоящия регламент, органът по одобряването проверява и одобрява мерките и плановете за контрол на производителя, извършва проверки и провежда изпитвания на емисии и изпитвания на ОДБ в помещенията на производителя, включително в производствените и изпитвателните съоръжения, като част от постоянните проверки и мерките по осигуряване на съответствието на производството, описани в приложение Х от Директива 2007/46/ЕО.

4.1.2.

 Производителят проверява съответствието на производството чрез изпитвания за емисии на замърсители (посочени в таблица 2 от приложение 1 към Регламент (ЕО) № 715/2007), на емисиите на CO2 (наред с измерването на консумацията на електрическа енергия, ЕС), емисиите на картерни газове, емисиите от изпарение, и чрез изпитване на ОБД. Във връзка с посоченото, проверката следва да включва изпитвания от типове 1, 3, 4, както и изпитване на ОБД, съгласно описанието в раздел 2.4 от настоящото приложение и съответните приложения, посочени в него. Специфичните процедури за съответствие на производството са определени в раздели 4.2 — 4.7 и в допълнения 1 и 2.

4.1.3.

 За целите на проверката на съответствието на производството на производителя, за изпитвания от тип 1 и 3 „фамилия“ означава интерполационна фамилия по отношение на CO2, като по отношение на изпитването от тип 4 са включени разширенията, описани в точка 3.2 от настоящото приложение, а за изпитванията на СБД „фамилия“ означава фамилията СБД с разширенията, описани в точка 3.3 от настоящото приложение

4.1.4

 Честотата на извършваните от производителя проверки на продукта, се определя въз основа на методика за оценка на риска, съобразена с международния стандарт ISO 31000: 2009 — „Управление на риска — принципи и насоки“, като най-малкото за изпитвания от тип 1 честотата е най-малко една проверка на 5 000 превозни средства на фамилия, или веднъж годишно, което от двете настъпи първо

4.1.5

 Органът по одобряването, издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всяко производствено предприятие.

За целите на настоящия регламент органът по одобряването извършва в помещенията на производителите одит с цел проверка на изготвените от производителите мерки и документирани планове за контрол на методите за оценка на риска, съобразена с международния стандарт ISO 31000: 2009 — „Управление на риска — принципи и насоки“, с минимална честота един одит годишно.

Ако органът по одобряване не е удовлетворен от процедурата за проверка на производителя, трябва да се извършат проверки на място на произвеждани превозни средства, както е описано в раздели 4.2 — 4.9.

4.1.6.

 Нормалната честота на физическите проверки на проверките на място от страна на органа по одобряването трябва да се определя въз основа на резултатите от процедурата за проверка на производителя по отношение методика за оценка на риска и във всички случаи с минимална честота от една проверка на всеки три години. Органът по одобряването провежда изпитванията на място на емисиите, както и изпитванията на СБД върху произвеждани превозни средства съгласно описаното в раздели 4.2 — 4.9.

Ако изпитванията на място се извършват от производителя, органът по одобряването присъства на изпитванията в обекта на производителя.

4.1.7

 Органът по одобряването изготвя доклад за резултатите от всички одитни проверки и изпитвания на място, извършени за проверка на съответствието на производителите, и ги съхранява за период от най-малко десет години. Докладите трябва да са достъпни при поискване за други органи по одобряване на типа и за Европейската комисия.

4.1.8.

 При несъответствие се прилага член 30 от Директива 2007/46/ЕО.

4.2.   Проверка на съответствието на превозното средство при изпитване от тип 1

4.2.1.   Изпитването от тип 1 се провежда със серийно произвеждано превозно средство, което е валиден член на интерполационна фамилия по отношение на CO2, като описаната в сертификата за одобряване на типа. Допустимите норми, по отношение на които се проверява съответствието за замърсители, са определени в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007. По отношение на емисиите на CO2 пределните норми са стойностите, определени от производителя за избраната в съответствие с методиката за интерполация, определена в подприложение 7 към приложение XXI. Интерполационните изчисления се проверяват от органа по одобряването.

4.2.2.   От фамилията на случаен принцип се подбира извадка от три превозни средства. След извършването на подбора от страна на одобряващия орган, производителят не може да предприема каквито и да било промени в регулировките на избраните превозни средства.

4.2.2.1.   В извадката се включват само завършени серийно произвеждани превозни средства, които са изминали най-много 80 km, като за целите на проверката на съответствието в рамките на изпитване от тип 1 те следва да се приемат за превозни средства с пробег от 0 km. Всяко превозното средство се изпитва съгласно съответното изпитване WLTP, описано в приложение XXI към настоящия регламент, независимо от изискванията за брой повторения на изпитването и за пробега. Резултатите от изпитването са стойностите, получени след прилагането на всички корекции в съответствие с настоящия регламент.

4.2.3.   Статистическият метод за изчисляване на критериите на изпитването е описан в допълнение 1.

Приема се, че производството на дадена фамилия не съответства на изискванията, ако в съответствие с критериите за изпитване, посочени в допълнение 1, е взето решение за отхвърляне по отношение на един или всички замърсители и за стойностите на CO2.

Приема се, че производството на дадена фамилия съответства на изискванията, щом в съответствие с критериите за изпитване, посочени в допълнение 1, е взето решение за приемане по отношение на всички замърсители и на стойностите на CO2.

Когато е взето решение за приемане по отношение на един замърсител, това решение не може да се променя в резултат на допълнителни изпитвания, провеждани с цел да се вземе решение по отношение на други замърсители и на стойностите на CO2.

Когато не се вземе решение за приемане по отношение на всички замърсители и на стойностите на CO2, се провежда изпитване с още едно превозно средство, като превозните средства могат да бъдат най-много 16, а процедурата, описана в допълнение 1 за вземане на решение за приемане или отхвърляне, се повтаря (виж фигура I.4.2).

Фигура I.4.2

Image 1

Изпитване на три превозни средства

Изчисляване на статистическите данни от изпитването

Съгласно допълнение 1 статистическите данни от изпитването отговарят ли на критериите за отхвърляне на фамилията по отношение на поне един замърсител/CO2?

ДА

Фамилията се отхвърля

НЕ

НЕ

Съгласно допълнение 1 статистическите данни от изпитването отговарят ли на критериите за приемане на фамилията по отношение на поне един замърсител/CO2?

ДА

Взема ли се решение за одобряване по отношение на един или повече замърсители/CO2?

Взема ли се решение за одобряване по отношение на всички замърсители/CO2?

ДА

Фамилията се приема

НЕ

Изпитване на допълнително превозното средство, наймного до 16 превозни средства

4.2.4.   По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването, изпитванията могат да се проведат с превозно средство от фамилията с пробег от най-много 15 000 km с цел да се определят измерените коефициенти на изменение EvC за замърсители/CO2 за всяка фамилия. Процедурата на разработване се извършва от производителя, който се задължава да не извършва никакви промени в регулировките на тези превозни средства.

4.2.4.1.   С цел да се определи измереният коефициент на изменение с разработено превозно средство, се прилага следната процедура:

а)

замърсителите/СО2 се измерват при пробег най-много 80 km и при „x“ km на първото изпитвано превозно средство;

б)

коефициентът на изменение (EvC) на замърсителите/СО2 между 80 km и „x“ km се изчислява по следния начин:

Formula

в)

останалите превозни средства от интерполационната фамилия не се разработват, а емисиите им при 0 km се умножават по коефициента на изменение на първото разработено превозно средство. В такъв случай стойностите, които се приемат за изпитването по допълнение 1, са:

i)

стойностите при „x“ km за първото превозно средство;

ii)

стойностите при 0 km, умножени по коефициента на изменение за останалите превозни средства.

4.2.4.2.   Всички тези изпитвания се провеждат с гориво от търговската мрежа. По искане на производителя обаче могат да се използват еталонните горива, описани в приложение IX.

4.2.4.3.   При проверка на съответствието на производството за емисии на CO2, като алтернатива на процедурата, спомената в раздел 4.2.4.1, производителят на превозното средство може да използва постоянен коефициент на изменение EvC от 0,98 и да умножи всички стойности на CO2, измерени при 0 km, по този коефициент.

4.2.5   Изпитванията за съответствие на производството на превозни средства, задвижвани с ВНГ или ПГ/биометан, могат да се извършват с гориво от търговската мрежа, за което отношението C3/C4 се намира в границите на отношенията на еталонните горива, когато става дума за ВНГ, или да бъде между крайните стойности на високо- или нискокалоричните горива, когато става дума за ПГ/биометан. Във всички случаи на органа по одобряването се представят резултатите от анализ на горивото.

4.2.6.   Превозни средства, оборудвани с екологични иновации

4.2.6.1.

 За тип превозно средство, оборудвано с една или повече екологични иновации по смисъла на член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009 за превозните средства от категория M1 или член 12 от Регламент (Ес) № 510/2011 за превозните средства от категория N1, съответствието на производството по отношение на екологичните иновации се доказва чрез проверка на наличието на съответните екологични иновации

4.3.   Изцяло електрически превозни средства (ИЕПС)

4.3.1.   Мерките за осигуряване на съответствие на производството по отношение на консумацията на електроенергия се проверяват на базата на сертификата за одобряване на типа, изложен в допълнение 4 към настоящото приложение.

4.3.2   Проверка на консумация на електрическа енергия за оценяване на съответствието на производството

4.3.2.1.

 По време на процедурата за съответствие на производството критерият за прекъсване на процедурата по изпитване от тип 1 съгласно точка 3.4.4.1.3 от подприложение 8 към приложение XXI от настоящия регламент (процедура с последователни цикли) и точка 3.4.4.2.3. от подприложение 8 към приложение XXI от настоящия регламент (съкратена процедура на изпитване) се заменя със следното:

Критерият за прекъсване на процедурата за съответствие на производството се смята за изпълнен, когато бъде завършен първият приложим цикъл на изпитване WLTP.

4.3.2.2.

 По време на първото прилагане на изпитвателния цикъл WLTP, се измерва постоянният ток от ПСНЕ съгласно метода, описан в допълнение 3 към подприложение 8 към приложение XXI от настоящия регламент, и се разделя на изминатото разстояние в този приложим цикъл на изпитване WLTP.

4.3.2.3.

 Стойността, определена съгласно точка 4.3.2.2 се сравнява със стойността, определена в съответствие с точка 1.2 от допълнение 2.

4.3.2.4.

 Съответствието за емисии на CO2 се проверява чрез прилагането на статистическите процедури, описани в раздел 4.2 и допълнение 1. За целите на тази проверка на съответствието обозначенията „замърсители/CO2“ се заменят с „ЕС“

4.4.   OVC-ХЕПСs

4.4.1.   Мерките за осигуряване на съответствие на производството по отношение на масовите емисии на CO2 и на консумацията на електроенергия от OVC-ХЕПС се проверяват на базата на описанието в сертификата за одобряване на типа, изложен в допълнение 4 към настоящото приложение.

4.4.2.   Проверка на съответствието по отношение на масовата емисия на CO2

4.4.2.1.

 Превозното средство се изпитва съгласно изпитване от тип 1 в режим с постоянна степен на зареждане на акумулатора съгласно точка 3.2.5 от подприложение 8 към приложение XXI от настоящия регламент.

4.4.2.2.

 При изпитването масовите емисии на СО2, отговарящи на запазването на степента на зареждане, се определят в съответствие с таблица A8/5 от подприложение 8 към приложение XXI към настоящия регламент и се сравняват с масовите емисии на СО2, отговарящи на запазването на степента на зареждане, определени съгласно точка 2.3 от допълнение 2.

4.4.2.3

 Съответствието за емисии на CO2 се проверява чрез прилагането на статистическите процедури, описани в раздел 4.2 и допълнение 1.

4.4.3.   Проверка на консумацията на електрическа енергия за оценяване на съответствието на производството

4.4.3.1.

 При провеждането на процедурата по определяне на съответствие на производството, краят на процедурата за изпитване на от тип 1 с намаляване на степента на зареждане съгласно точка 3.2.4.4 от подприложение 8 към приложение XXI от настоящия регламент се замества със следното:

Краят на процедурата за изпитване от тип 1 с намаляване на степента на зареждане за процедурата за съответствие на производството се смята за достигнат, когато бъде завършен първият приложим цикъл на изпитване WLTP.

4.4.3.2.

 По време на първото прилагане на изпитвателния цикъл WLTP се измерва постоянният ток от ПСНЕ съгласно метода, описан в допълнение 3 към подприложение 8 към приложение XXI от настоящия регламент, и се разделя на изминатото разстояние в този приложим цикъл на изпитване WLTP.

4.4.3.3.

 Стойността, определена съгласно точка 4.5.3.2 от настоящия регламент се сравнява със стойността, определена в съответствие с точка 2.4 от допълнение 2.

4.4.1.4.

 Съответствието за емисии на CO2 се проверява чрез прилагането на статистическите процедури, описани в раздел 4.2 и допълнение 1. За целите на тази проверка на съответствието обозначенията „замърсители/CO2“ се заменят с „ЕС“

4.5.   Проверка на съответствието на превозното средство при изпитване от тип 3

4.5.1.

 Ако е необходимо да се извърши проверка с изпитване от тип 3, тя се извършва в съответствие със следните изисквания:

4.5.1.1.

Когато орган по одобряването установи, че качеството на производството изглежда незадоволително, от фамилията се избира произволно превозно средство, което се подлага на изпитванията, описани в приложение V.

4.5.1.2.

Смята се, че е налице съответствие на производството, когато това превозно средство отговаря на изискванията на изпитванията, описани в приложение V.

4.5.1.3.

Когато изпитваното превозно средство не отговаря на изискванията в раздел 4.5.1.1, от фамилията превозни средства се формира нова извадка от четири произволно подбрани превозни средства, които се подлагат на изпитванията, описани в приложение V. Изпитванията могат да бъдат проведени на превозни средства, които имат пробег от не повече от 15 000 km без изменения.

4.5.1.4.

Смята се, че е налице съответствие на производството, ако най-малко три превозни средства отговарят на изискванията на изпитванията, описани в приложение V.

4.6.   Проверка на съответствието на превозното средство при изпитване от тип 4

4.6.1.

 Ако е необходимо да се извърши проверка с изпитване от тип 4, тя се извършва в съответствие със следните изисквания:

4.6.1.1.

Когато орган по одобряването установи, че качеството на производството изглежда незадоволително, от фамилията се избира произволно превозно средство, което се подлага на изпитванията, описани в приложение VI, или най-малкото на изпитванията, описани в точка 7 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.

4.6.1.2.

Смята се, че съответствието на производството е налице, ако превозното средство удовлетворява изискванията на изпитванията, описани в приложение VI, или в точка 7 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.

4.6.1.3.

Когато изпитваното превозно средство не отговаря на изискванията в раздел 4.6.1.1, от фамилията превозни средства се формира нова извадка от четири произволно подбрани превозни средства, които се подлагат на изпитванията, описани в приложение VI, или най-малкото на изпитванията, псочени в точка 7 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН. Изпитванията могат да бъдат проведени на превозни средства, които имат пробег от не повече от 15 000 km без изменения.

4.6.1.4.

Смята се, че съответствие на производството е налице, ако най-малко три превозни средства удовлетворяват изискванията на изпитванията, описани в приложение VI, или в точка 7 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.

4.7.   Проверка на съответствието на превозното средство по отношение на системата за бордова диагностика (СБД)

4.7.1.

 При необходимост от проверка на работата на СБД, тя се извършва в съответствие със следните изисквания:

4.7.1.1.

Когато одобряващият орган установи, че качеството на производството изглежда незадоволително, от фамилията се избира произволно превозно средство, което се подлага на изпитванията, описани в допълнение 1 към приложение ХI.

4.7.1.2.

Смята се, че е налице съответствие на производството, когато това превозно средство отговаря на изискванията на изпитванията, описани в допълнение 1 към приложение ХI.

4.7.1.3.

Когато изпитваното превозно средство не отговаря на изискванията в раздел 4.7.1.1, от фамилията превозни средства се формира нова извадка от четири произволно подбрани превозни средства, които се подлагат на изпитванията, описани в допълнение 1 към приложение V. Изпитванията могат да бъдат проведени на превозни средства, които имат пробег не повече от 15 000 km без изменения.

4.7.1.4.

Смята се, че е налице съответствие на производството, когато най-малко три превозни средства отговарят на изискванията на изпитванията, описани в допълнение 1 към приложение ХI.

(1)  Пределните стойности за масата и броя на частиците се прилагат само за превозни средства с двигатели с директно впръскване на горивото

(2)  Когато двугоривно превозно средство е комбинирано с превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, са приложими и двете изисквания по отношение на изпитването.

(3)  Когато превозното средство се задвижва с водород, определят се само емисиите на NOx.

Допълнение 1

Проверка на съответствието на производството за изпитвания от тип 1 - статистически метод

1.

 В настоящото допълнение се описва процедурата, която трябва да се използва за проверка на съответствието на производството с изискванията при изпитване от тип 1 за замърсители/CO2, включително с изискванията за съответствие на ИЕПС и OVC-ХЕПС.

2.

 Измерването на замърсителите, посочени в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007, и на емисиите на CO2 се извършва върху най-малко 3 превозни средства, и трябва да нараства впоследствие, докато се вземе решение за приемане или за отхвърляне.

От N на брой изпитвания x1, x2, … xN , въз основа на всичките N измервания се определят средната стойност Xtests и дисперсията VAR:

Formula

и

Formula

3.

 За всеки брой изпитвания може да се достигне до едно от следните три решения (вж. i) — iii) по-долу) по отношение на замърсителите въз основа на допустимата норма L за всеки замърсител, като средната стойност от всички N изпитвания: Xtests ,, дисперсията на резултатите от изпитванията и броят N на изпитванията:

i)

 фамилията преминава изпитването, ако

Formula

ii)

 фамилията не преминава изпитването, ако

Formula

iii)

извършва се допълнително изпитване, ако:

Formula

При измерването на замърсители, за коефициента „А“ е приета стойност 1,05, за да се отчете неточността на измерванията.

4.

 За CO2 и EC се използват нормализираните стойности на CO2 и ЕС.

Formula

Formula

При CO2 и EC за коефициента A е определена стойност 1,01, а стойността на L се приема равна на 1. По този начин в случай на CO2 и EC критериите се опростяват до:

i)

 фамилията преминава изпитването, ако

Formula

(ii)

 фамилията не преминава изпитването, ако

Formula

iii)

извършва се допълнително изпитване, ако:

Formula

Стойността А за замърсителите ЕС и СО2 се преразглеждат и могат да се променят в зависимостот наличните данни. Поради тази причина органите по одобряването на типа трябва да предоставят на Комисия всички относими данни най-малко за първоначален период от 5 години.

Допълнение 2

Изчисления за определяне на съответствието на производството за ИЕПС

1.   Изчисления за определяне на стойностите за съответствието на производството за ИЕПС

1.1   Интерполиране на консумацията на електрическа енергия от отделно ИЕПС

Formula

където:

ECDC–ind,COP

е консумацията на електрическа енергия на отделно електрическо превозно средство, определена за съответствие на производството, Wh/km;

ECDC–L,COP

iе консумацията на електрическа енергия на превозно средство – ниска стойност, определена за съответствие на производството, Wh/km;

ECDC–H,COP

е консумацията на електрическа енергия на превозно средство – висока стойност, определена за съответствие на производството, Wh/km;

Kind

е коефициентът на интерполиране за разглежданото отделно превозно средство за приложимия изпитвателен цикъл WLTP.

1.2   Консумация на електрическа енергия на ИЕПС

Дадената по-долу стойност се обявява и използва за проверка на съответствието на производството по отношение на консумация на електрическа енергия:

Formula

където:

ECDC,COP

е консумацията на електрическа енергия, изчислена въз основа на изчерпването на заряда на ПСНЕ при първия приложим изпитвателен цикъл WLTC, приложен за проверка при изпитвателната процедура за съответствие на производството;

ECDC,CD,first WLTC

е консумацията на електрическа енергия, изчислена въз основа на изчерпването на заряда на ПСНЕ при първия приложим изпитвателен цикъл WLTC съгласно точка 4.3 от подприложение 8 към приложение XXI в Wh/km

AFEC

корекционният коефициент, с който се компенсира разликата между стойността на намаляващата заряда консумация на електрическа енергия след извършване на процедурата по изпитване от тип 1 в процеса на одобряването, и измерения резултат, определен в рамките на процедурата по проверка на съответствието на производството

и

Formula

където:

ECWLTC,declared

е обявената консумация на електрическа енергия на ИЕПС съгласно точка 1.1.2.3. от подприложение 6 към приложение XXI

ECWLTC

е обявената консумация на електрическа енергия съгласно точка 4.3.4.2. от подприложение 8 към приложение XXI.

2.   Изчисления за определяне на стойностите за съответствие на производството за OVC-ХЕПС

2.1   Масова емисия на CO2 на отделното превозно средство, отговаряща на запазването на степента на зареждане на OVC-ХЕПС за целите на съответствие на производството.

Formula

където:

MCO2–ind,CS,COP

е масовата емисия на CO2, отговаряща на запазването на степента на зареждане, на отделно електрическо превозно средство, определена за съответствие на производството, g/km;

MCO2–L,CS,COP

е масовата емисия на CO2, отговаряща на запазването на степента на зареждане, на превозно средство - ниска стойност, определена за съответствие на производството, g/km;

MCO2–H,CS,COP

е масовата емисия на CO2, отговаряща на запазването на степента на зареждане, на превозно средство – висока стойност, определена за съответствие на производството, g/km;

Kind

е коефициентът на интерполиране за разглежданото отделно превозно средство за приложимия изпитвателен цикъл WLTP.

2.2   Намаляваща степента на зареждане консумация на електрическа енергия на OVC-ХЕПС за оценяване на съответствието на производството

Formula

където:

ECDC–ind,CD,COP

е консумацията на електрическа енергия, отговаряща на намаляването на степента на зареждане, на отделно електрическо превозно средство, определена за съответствие на производството, Wh/km;

ECDC–L,CD,COP

е консумацията на електрическа енергия, отговаряща на намаляването на степента на зареждане, на превозно средство – ниска стойност, определена за съответствие на производството, Wh/km;

ECDC–H,CD,COP

е консумацията на електрическа енергия, отговаряща на намаляването на степента на зареждане, на превозно средство – висока стойност, определена за съответствие на производството, Wh/km;

Kind

е коефициентът на интерполиране за разглежданото отделно превозно средство за приложимия изпитвателен цикъл WLTP.

2.3   Проверка на съответствието по отношение на масовата емисия на CO2, отговаряща на запазване на степента на зареждане, за оценяване на съответствие на производството

Дадената по-долу стойност се обявява и използва за проверка на съответствието на производството по отношение на масовата емисия на CO2, отговаряща на запазване на степента на зареждане:

Formula

където:

MCO2,CS,COP

е масовата емисия на CO2, отговаряща на запазване на степента на зареждане, при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане, приложено за проверка при изпитвателната процедура за съответствие на производството;

MCO2,CS

е масовата емисия на CO2, отговаряща на запазване на степента на зареждане, при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане, съгласно точка 4.1.1. от приложение XXI, g/km;

AFCO2,CS

е корекционният коефициент, с който се компенсира разликата между стойността след извършване на процедурата по изпитване от тип 1 в процеса на одобряването, и измерения резултат, определен в рамките на процедурата по проверка на съответствието на производството.

и

Formula

където:

MCO2,CS,c,declared

е обявената масова емисия на CO2, отговаряща на запазване на степента на зареждане, при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане, съгласно стъпка 7 от таблица A8/5 от подприложение 8 към приложение XXI.

MCO2,CS,c,6

е измерената масова емисия на CO2, отговаряща на запазване на степента на зареждане, при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане, съгласно стъпка 6 от таблица A8/5 от подприложение 8 към приложение XXI.

2.4.   Намаляваща степента на зареждане консумация на електрическа енергия за оценяване на съответствието на производството

Дадената по-долу стойност се обявява и използва за проверка на съответствието на производството по отношение на намаляващата степента на зареждане консумация на електрическа енергия:

Formula

където:

ECDC,CD,COP

е намаляващата степента на зареждане консумация на електрическа енергия, изчислена въз основа на изчерпването на заряда на ПСНЕ при първия приложим изпитвателен цикъл WLTC от изпитването от тип 1 с намаляване на степента на зареждане, приложен за проверка при изпитвателната процедура за съответствие на производството;

ECDC,CD,first WLTC

е намаляващата степента на зареждане консумация на електрическа енергия, изчислена въз основа на изчерпването на заряда на ПСНЕ при първия приложим изпитвателен цикъл WLTC от изпитването от тип 1 с намаляване на степента на зареждане съгласно точка 4.3 от подприложение 8 към приложение XXI в Wh/km.

AFEC,AC,CD

е корекционният коефициент за намаляващата степента на зареждане консумация на електрическа енергия, с който се компенсира разликата между стойността след извършване на процедурата по изпитване от тип 1 в процеса на одобряването, и измереният резултат, определен в рамките на процедурата по проверка на съответствието на производството.

и

Formula

където:

ECAC,CD,declared

е обявената намаляваща степента на зареждане консумация на електрическа енергия при изпитване от тип 1 с намаляване на степента на зареждане съгласно точка 1.1.2.3. от подприложение 6 към приложение XXI.

ECAC,CD

е измерената намаляваща степента на зареждане консумация на електрическа енергия при изпитване от тип 1 с намаляване на степента на зареждане съгласно точка 4.3.1. от подприложение 8 към приложение XXI.

Допълнение 3

ОБРАЗЕЦ

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ N°…

ОТНОСНО ЕО ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ И ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕМОНТА И ТЕХНИЧЕСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

Информацията по-долу, когато е приложима, трябва да бъде предоставена в три екземпляра и да включва съдържанието. Всички чертежи трябва да бъдат предоставени в подходящ мащаб и в достатъчно подробен вид на хартия с формат А4 или да са в папка с формат А4. Снимките, ако има такива, трябва да са достатъчно детайлни.

Ако системите, компонентите или отделните технически възли имат електронни модули за управление, трябва да бъде предоставена информация относно тяхната работа.

0.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

0.1.

Марка (търговско наименование на производителя): …

0.2.

Тип: …

0.2.1.

Търговско(и) наименование(я) (ако има такова(ива)): …

0.4.

Категория превозно средство (в): …

0.8.

Наименование(я) и адрес(и) на монтажния завод(и): …

0.9.

Наименование и адрес на представителя (ако има такъв) на производителя: …

1.

ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

1.1.

Фотографии и/или чертежи на представително превозно средство/компонент/отделен технически възел (1):

1.3.3.

Задвижващи оси (брой, местоположение, взаимно свързване): …

2.

МАСИ И РАЗМЕРИe) (v) (7)

(в kg и mm) (препратка към чертеж, когато е приложимо)

2.6.

Маса в готовност за движение(з)

а)

максимална и минимална стойност за всеки вариант: …

б)

маса на всяка версия (трябва да се предостави матрица): …

2.8.

Технически допустима максимална маса на натоварено превозно средство, обявена от производителя (и) (3): …

3.

ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ НА ЕНЕРГИЯТА ЗА ЗАВДИЖВАНЕ(k)

3.1.

Производител на преобразувателя(ите) на енергията за задвижване …

3.1.1.

Код, даден от производителя (както е маркиран на преобразувателя на енергия на задвижването, или други начини на идентификация): …

3.2.

Двигател с вътрешно горене

3.2.1.1.

Принцип на работа: принудително запалване/запалване чрез самовъзпламеняване /работа с два вида гориво (1)

Цикъл: четиритактов/двутактов/цикли при ротационен двигател (1)

3.2.1.2.

Брой и разположение на цилиндрите: …

3.2.1.2.1.

Диаметър (л): … mm

3.2.1.2.2.

Ход на буталото (л): … mm

3.2.1.2.3.

Последователност на запалване: …

3.2.1.3.

Работен обем на двигателя (м):… cm3

3.2.1.4.

Степен на сгъстяване (2): …

3.2.1.5.

Чертежи на горивната камера и на челото на буталото, а при двигатели с принудително запалване — и на буталните пръстени: …

3.2.1.6.

Нормална честота на въртене (обороти) на празен ход на двигателя (2): … min–1

3.2.1.6.1.

Висока честота на въртене (обороти) на празен ход на двигателя (2): … min–1

3.2.1.8.

Номинална мощност на двигателя (н): … KW при: при … min–1 (заявен от производителя)

3.2.1.9.

Максимална допустима честота на въртене на двигателя по предписание на производителя: … min–1

3.2.1.10.

Максимален полезен/ефективен въртящ момент (н): … Nm при при … min–1 (заявен от производителя)

3.2.2.

Гориво

3.2.2.1.

Лекотоварни превозни средства: дизелово гориво/бензин/втечнен нефтен газ (ВНГ)/природен газ (ПГ) или биометан/етанол (E85)/дизелово биогориво/водород/H2NG /H2NG (1) (6)

3.2.2.1.1.

Октаново число по изследователския метод (RON), безоловен: …

3.2.2.4.

Тип на превозното средство според горивото: едногоривно, двугоривно, с гъвкав горивен режим (1)

3.2.2.5.

Максимално допустимо количество биогориво в горивото (стойност, обявена от производителя): … %, обемни

3.2.4.

Подаване на гориво

3.2.4.1.

Чрез карбуратор(и): да/не (1)

3.2.4.2.

Чрез впръскване на гориво (само за двигателите със самовъзпламеняване чрез сгъстяване или за двигателите, работещи с два вида гориво): да/не (1)

3.2.4.2.1.

Описание на уредбата (хидроакумулаторна горивна уредба с високо налягане/впръсквачи/разпределителна помпа, др.): …

3.2.4.2.2.

Принцип на работа: директно впръскване/предкамера/вихрова горивна камера (1)

3.2.4.2.3.

Горивонагнетателна/горивоподаваща помпа

3.2.4.2.3.1.

Марка(и): …

3.2.4.2.3.2.

Тип/типове: …

3.2.4.2.3.3.

Максимално количество подавано гориво (1) (2): … mm3/ход или цикъл при честота а въртене на двигателя от: …min–1 или, като алтернатива, графика на зависимостта:… (Ако има възможност за регулиране на компресора, се посочва графичната зависимост на подаването на горивото и на нарастването на налягането във функция от честотата на въртене на двигателя)

3.2.4.2.4.

Управление на ограничителя на честотата на въртене на двигателя

3.2.4.2.4.2.1.

Честота на въртене, при която започва прекратяването на впръскването на гориво под товар: … min–1

3.2.4.2.4.2.2.

Максимална честота на въртене без товар: … min–1

3.2.4.2.6.

Впръсквач(и)

3.2.4.2.6.1.

Марка(и): …

3.2.4.2.6.2.

Тип/типове: …

3.2.4.2.8.

Спомагателно пусково устройство

3.2.4.2.8.1.

Марка(и): …

3.2.4.2.8.2.

Тип/типове: …

3.2.4.2.8.3.

Описание на системата: …

3.2.4.2.9.

Електронно управление на впръскването: да/не (1)

3.2.4.2.9.1.

Марка(и): …

3.2.4.2.9.2.

Тип/типове:

3.2.4.2.9.3

Описание на системата: …

3.2.4.2.9.3.1.

Марка и тип на модула за управление (ECU): …

3.2.4.2.9.3.1.1.

Версия на програмното осигуряване на електронния модул за управление …

3.2.4.2.9.3.2.

Марка и тип на регулатора на налягането на горивото: …

3.2.4.2.9.3.3.

Марка и тип на дебитомера: …

3.2.4.2.9.3.4.

Марка и тип на горивния разпределител: …

3.2.4.2.9.3.5.

Марка и тип на корпуса на дроселната клапа: …

3.2.4.2.9.3.6.

Марка и тип или принцип на работа на датчика за температурата на водата: …

3.2.4.2.9.3.7.

Марка и тип или принцип на работа на датчика за температурата на въздуха: …

3.2.4.2.9.3.8.

Марка и тип или принцип на работа на датчика за налягането на въздуха: …

3.2.4.3.

Чрез впръскване на гориво (само за двигатели с принудително запалване): да/не (1)

3.2.4.3.1.

Принцип на работа: всмукателен колектор (едноточково/многоточково/директно впръскване (1) / друго (посочва се): …

3.2.4.3.2.

Марка(и): …

3.2.4.3.3.

Тип/типове: …

3.2.4.3.4.

Описание на уредбата (в случай на системи, различни от системите с непрекъснато впръскване, да се посочат еквивалентни данни): …

3.2.4.3.4.1.

Марка и тип на модула за управление (ECU): …

3.2.4.3.4.1.1.

Версия на програмното осигуряване на електронния модул за управление …

3.2.4.3.4.3.

Марка и тип или принцип на работа на дебитомера: …

3.2.4.3.4.8.

Марка и тип на корпуса на дроселната клапа: …

3.2.4.3.4.9.

Марка и тип или принцип на работа на датчика за температурата на водата: …

3.2.4.3.4.10.

Марка и тип или принцип на работа на датчика за температурата на въздуха: …

3.2.4.3.4.11.

Марка и тип или принцип на работа на датчика за налягането на въздуха: …

3.2.4.3.5.

Впръсквачи

3.2.4.3.5.1.

Марка: …

3.2.4.3.5.2.

Тип: …

3.2.4.3.7.

Уредба за пускане в ход на студен двигател

3.2.4.3.7.1.

Принцип(принципи) на работа: …

3.2.4.3.7.2.

Работни граници/параметри (1) (2): …

3.2.4.4.

Горивоподаваща помпа

3.2.4.4.1.

Налягане (2): … KPa или характеристична диаграма (2): …

3.2.4.4.2.

Марка(и): …

3.2.4.4.3.

Тип/типове: …

3.2.5.

Електрическа уредба

3.2.5.1.

Номинално напрежение: … V, положителна/отрицателна маса (1)

3.2.5.2.

Генератор

3.2.5.2.1.

Тип: …

3.2.5.2.2.

Номинална мощност: … VA

3.2.6.

Запалителна уредба (само за двигатели с искрово запалване)

3.2.6.1.

Марка(и): …

3.2.6.2.

Тип/типове: …

3.2.6.3.

Принцип на работа: …

3.2.6.6.

Запалителни свещи

3.2.6.6.1.

Марка: …

3.2.6.6.2.

Тип: …

3.2.6.6.3.

Разстояние между електродите на свещите: … mm

3.2.6.7.

Индукционна(и) бобина(и)

3.2.6.7.1.

Марка: …

3.2.6.7.2.

Тип: …

3.2.7.

Охладителна уредба: течност/въздух (1)

3.2.7.1.

Номинална настройка на системата за регулиране на температурата на двигателя: …

3.2.7.2.

Течност

3.2.7.2.1.

Вид на течността: …

3.2.7.2.2.

Циркулационна(и) помпа(и): да/не (1)

3.2.7.2.3.

Характеристики: …или

3.2.7.2.3.1.

Марка(и): …

3.2.7.2.3.2.

Тип/типове: …

3.2.7.2.4.

Предавателно(и) отношение(я) …

3.2.7.2.5.

Описание на вентилатора и неговия задвижващ механизъм: …

3.2.7.3.

въздушно

3.2.7.3.1.

Вентилатор: да/не (1)

3.2.7.3.2.

Характеристики: …или

3.2.7.3.2.1.

Марка(и): …

3.2.7.3.2.2.

Тип/типове: …

3.2.7.3.3.

Предавателно(и) отношение(я) …

3.2.8.

Всмукателна уредба

3.2.8.1.

Компресор: да/не (1)

3.2.8.1.1.

Марка(и): …

3.2.8.1.2.

Тип/типове: …

3.2.8.1.3.

Описание на уредбата (например, максимално налягане на нагнетяване: … kPa; обходен клапан, когато има): …

3.2.8.2.

Междинен охладител: да/не (1)

3.2.8.2.1.

Тип: въздух–въздух/въздух–вода (1)

3.2.8.3.

Разреждане във всмукателния колектор при номинална честота на въртене (обороти) на двигателя и при 100 % натоварване (само за двигатели със самовъзпламеняване)

3.2.8.4.

Описание и чертеж на всмукателните тръби и техните принадлежности (нагнетателна камера, нагревателно устройство, допълнителни всмукатели на въздух и т.н.): …

3.2.8.4.1.

Описание на всмукателния колектор (включително чертежи и/или снимки): …

3.2.8.4.2.

Въздушен филтър, чертежи: …или

3.2.8.4.2.1.

Марка(и): …

3.2.8.4.2.2.

Тип/типове: …

3.2.8.4.3.

Шумозаглушител на всмукателната уредба, чертежи: …или

3.2.8.4.3.1.

Марка(и): …

3.2.8.4.3.2.

Тип/типове: …

3.2.9.

Изпускателна уредба

3.2.9.1.

Описание и/или чертеж на изпускателния колектор: …

3.2.9.2.

Описание и/или чертеж на изпускателната уредба: …

3.2.9.3.

Максимално допустимо противоналягане в изпускателната уредба при номинална честота на въртене на двигателя и при товар 100 % (само за двигатели със самовъзпламеняване): … kPa

3.2.10.

Минимално напречно сечение на всмукателните и изпускателните отвори: …

3.2.11.

Газоразпределение или еквивалентни данни

3.2.11.1.

Максимален ход на клапаните, ъгли на отваряне и затваряне или подробности за газоразпределението при алтернативни системи за газоразпределение, по отношение на мъртвите точки. За системи с променливо газоразпределение, минимален и максимален ъгъл: …

3.2.11.2.

Основен обхват и/или обхват на настройката (1): …

3.2.12.

Мерки срещу замърсяването на въздуха

3.2.12.1.

Устройство за рециклиране на картерните газове (описание и чертежи): …

3.2.12.2.

Допълнителни устройства за контрол на замърсяването (ако има такива и те не са включени в други точки)

3.2.12.2.1.

Каталитичен преобразувател

3.2.12.2.1.1.

Брой на каталитичните преобразуватели и елементи (посочената по-долу информация да се даде за всеки отделен възел): …

3.2.12.2.1.2.

Размери, форма и обем на каталитичния(те) преобразувател(и): …

3.2.12.2.1.3.

Тип на каталитичното действие: …

3.2.12.2.1.4.

Общо количество на благородните метали: …

3.2.12.2.1.5.

Относителна концентрация: …

3.2.12.2.1.6.

Субстрат (структура и материал): …

3.2.12.2.1.7.

Плътност на клетките: …

3.2.12.2.1.8.

тип на корпуса на каталитичния(ите) преобразувател(и); …

3.2.12.2.1.9.

Местоположение на каталитичния(те) преобразуватели(и) (място и базово разстояние в изпускателния тръбопровод): …

3.2.12.2.1.10.

Топлозащитен екран: да/не (1)

3.2.12.2.1.11.

Обхват на нормалната работна температура: …°C

3.2.12.2.1.12.

Марка на каталитичния преобразувател: …

3.2.12.2.1.13.

Идентификационен номер: …

3.2.12.2.2.

Датчици

3.2.12.2.2.1.

Кислороден датчик: да/не (1)

3.2.12.2.2.1.1.

Марка: …

3.2.12.2.2.1.2.

Местоположение: …

3.2.12.2.2.1.3.

Обхват на регулиране: …

3.2.12.2.2.1.4.

тип или принцип на работа: …

3.2.12.2.2.1.5.

Идентификационен номер: …

3.2.12.2.2.2.

Датчик за NOx: да/не (1)

3.2.12.2.2.2.1.

Марка: …

3.2.12.2.2.2.2.

Тип: …

3.2.12.2.2.2.3.

Местоположение

3.2.12.2.2.3.

Датчик за прахови частици: да/не (1)

3.2.12.2.2.3.1.

Марка: …

3.2.12.2.2.3.2.

Тип: …

3.2.12.2.2.3.3.

Местоположение: …

3.2.12.2.3.

Впръскване на въздух: да/не (1)

3.2.12.2.3.1.

Тип (пулсиращ въздух, въздушна помпа и т.н.): …

3.2.12.2.4.

Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не (1)

3.2.12.2.4.1.

характеристики (марка, тип, високо/ниско налягане/високо и ниско налягане, и т.н.): …

3.2.12.2.4.2.

Система с течностно охлаждане (да се посочи за всяка система с EGR, напр. високо/ниско налягане/високо и ниско налягане: да/не (1)

3.2.12.2.5.

Система за контрол на емисиите от изпаряване (само за превозни средства, работещи с бензин или етанол:) да/не (1)

3.2.12.2.5.1.

Подробно описание на нарушението: …

3.2.12.2.5.2.

Чертеж на системата за контрол на емисиите от изпаряване: …

3.2.12.2.5.3.

Чертеж на корпуса на въгленовия филтър: …

3.2.12.2.5.4.

Маса на сухия въглен: … g

3.2.12.2.5.5.

Схема на резервоара за гориво с посочване на вместимостта и материала (само за двигатели, работещи с бензин и етанол): …

3.2.12.2.5.6.

Описание и чертеж на термозащитния екран между резервоара и изпускателната уредба: …

3.2.12.2.6.

Филтър за прахови частици (PT): да/не (1)

3.2.12.2.6.1.

Размери, форма и капацитет на филтъра за прахови частици: …

3.2.12.2.6.2.

Конструкция на филтъра за прахови частици: …

3.2.12.2.6.3.

Местоположение (базово разстояние в изпускателната тръба): …

3.2.12.2.6.4.

Марка на филтъра за прахови частици: …

3.2.12.2.6.5.

Идентификационен номер: …

3.2.12.2.7

Система за бордова диагностика (СБД): да/не (1)

3.2.12.2.7.1.

Писмено описание и/или чертеж на индикатора за неизправност (ИН): …

3.2.12.2.7.2.

Списък и предназначение на всички компоненти, наблюдавани от СБД: …

3.2.12.2.7.3.

Писмено описание (общи принципи на работа) на

3.2.12.2.7.3.1

Двигатели с принудително запалване

3.2.12.2.7.3.1.1.

Следене на работата на каталитичния преобразувател: …

3.2.12.2.7.3.1.2.

Установяване на прекъсване в запалването: …

3.2.12.2.7.3.1.3.

Следене на работата на кислородния датчик: …

3.2.12.2.7.3.1.4.

Други компоненти, следени от СБД: …

3.2.12.2.7.3.2.

Двигатели със самовъзпламеняване: …

3.2.12.2.7.3.2.1.

Следене на работата на каталитичния преобразувател: …

3.2.12.2.7.3.2.2.

Следене на филтъра за прахови частици: …

3.2.12.2.7.3.2.3.

Следене на електрониката на горивната уредба: …

3.2.12.2.7.3.2.5.

Други компоненти, следени от СБД: …

3.2.12.2.7.4.

Критерии за активиране на индикатора за неизправност (точен брой пътни цикли или статистически метод): …

3.2.12.2.7.5.

Списък на всички кодове за изходящите сигнали на СБД и използваните формати (с обяснение на всеки от тях): …

3.2.12.2.7.6.

Производителят на превозното средство предоставя следната допълнителна информация, за да е възможно производството на съвместими със СБД резервни части и оборудване за диагностика и изпитвания.

3.2.12.2.7.6.1.

Описание на типа и на броя цикли на предварителна подготовка, използвани за първоначалното одобряване на типа превозно средство.

3.2.12.2.7.6.2.

Описание на типа демонстрационен цикъл на СБД, използван за първоначалното одобряване типа на превозното средство по отношение на компонента, следен от СБД.

3.2.12.2.7.6.3.

Пълен списък на всички следени компоненти, предназначени за откриване на неизправности и задействане на индикатора за неизправност (точен брой цикли на управление или статистически метод), включително списък на съответните вторични параметри, измервани за всеки от компонентите, следени от СБД. Списък на всички изходящи кодове на СБД и използваните формати (с обяснение на всеки от тях), отнасящи се до отделните компоненти на силовото задвижване, свързани с емисиите, както и до отделните компоненти, които не са свързани с емисиите, когато от следенето на съответния компонент зависи задействането на индикатора за неизправност, включително по-специално подробно обяснение на данните, дадени в услуга $05 „Изпитване“, от ID $21 до FF, и данните, дадени в услуга $06.

В случая на типове превозни средства, използващи комуникационна връзка, съответстваща на стандарта ISO 15765-4 „Пътни превозни средства – Диагностика, използваща локална шина CAN – Част 4: Изисквания към системите във връзка с емисиите“ трябва да се осигури подробно обяснение на данните, съответстващи на услуга $06 „Изпитване“, ID от $00 до FF, за всеки поддържан от СБД идентификатор за следене.

3.2.12.2.7.6.4.

Изискваната по-горе информация може да бъде определена чрез попълването на представената по-долу таблица.

3.2.12.2.7.6.4.1.

Лекотоварни превозни средства

Компонент

Код на неизправност

Стратегия на следене

Критерии за откриване на неизправности

Критерии за задействане на индикатора за неизправност;

Вторични параметри

Предварителна подготовка

Демонстрационно изпитване

Катализатор

P0420

Сигнали от кислородни датчици 1 и 2

Разлика между сигналите от датчици 1 и 2-

3-ти цикъл

Натоварване при честота на въртене (обороти) на двигателя, режим A/F, температура на каталитичния преобразувател

Два цикъла от тип I

Тип I

3.2.12.2.8.

Други системи: …

3.2.12.2.8.2.

Система за изискване на действие от водача

3.2.12.2.8.2.3.

Тип на системата за изискване на действие от водача: двигателят не се пуска в ход след обратно броене/двигателят не се пуска в ход след зареждане с гориво/прекъсване на подаването на гориво/ограничаване на работните характеристики

3.2.12.2.8.2.4.

Описание на системата за изискване на действие от водача

3.2.12.2.8.2.5.

Еквивалентен среден пробег на превозното средство с пълен резервоар гориво: … Km

3.2.12.2.10.

Система с периодично регенериране: (По-долу да се предостави информация за всеки отделен възел)

3.2.12.2.10.1.

Метод или система за регенериране, описание и/или чертеж: …

3.2.12.2.10.2.

Брой работни цикли от тип 1 или еквивалентни цикли за изпитване на двигателя между два цикъла, при които има фаза на регенериране при условия, еквивалентни на изпитване от тип 1 (Разстояние „D“ на фигура A6.App1/1 в подприложение 6 към приложение XXI към Регламент (ЕС) 2017/1151 или фигура 13/1 от приложение 13 към към Правило 83 на ИКЕ на ООН (което е приложимо)): …

3.2.12.2.10.2.1.

Приложимо изпитване от тип 1 (да се посочи приложимата процедура: приложение XXI, подприложение 4 или Правило № 83 на ИКЕ на ООН): …

3.2.12.2.10.3.

Описание на метода, използван за определяне на броя на циклите между два цикъла, в които има фаза на регенериране: …

3.2.12.2.10.4.

Параметри за определяне на нивото на натоварване, изисквано за настъпване на регенериране (т.е. температура, налягане и т.н.): …

3.2.12.2.10.5.

Описание на метода, използван за натоварване на системата при методиката на изпитване, описана в точка 3.1. от приложение 13 към Правило 83 на ИКЕ-ООН: …

3.2.12.2.11.

Състемата за каталитично преобразуване използва ли невъзстановими реагенти (посочената по-долу информация да се даде за всеки отделен възел) да/не (1)

3.2.12.2.11.1.

Тип и концентрация на необходимия реагент: …

3.2.12.2.11.2.

Диапазон на нормалната работна температура на реагента: …

3.2.12.2.11.3.

Международен стандарт: …

3.2.12.2.11.4.

Честота на повторно пълнене с реагент: текущо/при поддръжка (където е приложимо):

3.2.12.2.11.5.

Индикатор за реагент: (Описание и местоположение)

3.2.12.2.11.6.

Резервоар за реагент

3.2.12.2.11.6.1.

Вместимост: …

3.2.12.2.11.6.2.

Отоплителна уредба: да/не

3.2.12.2.11.6.2.1.

Описание или чертеж

3.2.12.2.11.7.

Система за управление на реагента: да/не (1)

3.2.12.2.11.7.1.

Марка: …

3.2.12.2.11.7.2.

Тип: …

3.2.12.2.11.8.

Впръсквач на реагент (марка, вид и местоположение): …

3.2.13.

Димност

3.2.13.1.

Местоположение на обозначението на коефициента на поглъщане (само за двигатели със самовъзпламеняване): …

3.2.14.

Данни за всички устройства, предназначени да спомагат за намаляване разхода на гориво (ако не са включени в други точки):.

3.2.15.

Газова уредба за ВНГ: да/не (1)

3.2.15.1.

Номер на одобрението на типа съгласно Регламент (ЕО) № 661/2009 (ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1) …

3.2.15.2.

Електронен блок за управление на двигателя при използване на захранване с ВНГ:

3.2.15.2.1.

Марка(и): …

3.2.15.2.2.

Тип/типове: …

3.2.15.2.3.

Възможности за регулиране в зависимост от емисиите: …

3.2.15.3.

Допълнителна документация

3.2.15.3.1.

Описание на системата за защита на катализатора при преминаване от работа с бензин към работа с ВНГ или обратно: …

3.2.15.3.2.

Устройство на уредбата (електрически връзки, вакуумни връзки, компенсационни гъвкави тръбопроводи и др.) …

3.2.15.3.3.

Чертеж на обозначението: …

3.2.16.

Газова уредба за ПГ: да/не (1)

3.2.16.1.

Номер на одобрението на типа съгласно Регламент (ЕО) № 661/2009 …

3.2.16.2.

Електронен модул за управление за двигателя при захранване с природен газ

3.2.16.2.1.

Марка(и): …

3.2.16.2.2.

Тип/типове: …

3.2.16.2.3.

Възможности за регулиране в зависимост от емисиите: …

3.2.16.3.

Допълнителна документация

3.2.16.3.1.

Описание на системата за защита на катализатора при преминаване от работа с бензин към работа с ПГ или обратно: …

3.2.16.3.2.

Устройство на уредбата (електрически връзки, вакуумни връзки, компенсационни гъвкави тръбопроводи и др.) …

3.2.16.3.3.

Чертеж на обозначението: …

3.2.18.

Уредба за зареждане с водород: да/не (1)

3.2.18.1.

Номер на ЕО одобрението на типа в съответствие с Регламент (ЕО) № 79/2009: …

3.2.18.2.

Електронно устройство за управление на двигателя при зареждане с водород

3.2.18.2.1.

Марка(и): …

3.2.18.2.2.

Тип/типове: …

3.2.18.2.3.

Възможности за регулиране в зависимост от емисиите: …

3.2.18.3.

Допълнителна документация

3.2.18.3.1.

Описание на системата за защита на каталитичния преобразувател при преминаване от работа с бензин към работа с водород или обратно: …

3.2.18.3.2.

Устройство на уредбата (електрически връзки, вакуумни връзки, компенсационни гъвкави тръбопроводи и др.) …

3.2.18.3.3.

Чертеж на обозначението: …

3.2.19.4.

Допълнителна документация

3.2.19.4.1.

Описание на системата за защита на каталитичния преобразовател при преминаване от работа с бензин на H2NG или обратно: …

3.2.19.4.2.

Устройство на уредбата (електрически връзки, вакуумни връзки, компенсационни гъвкави тръбопроводи и др.) …

3.2.19.4.3.

Чертеж на обозначението: …

3.2.20.

Информация за съхраняването на топлина

3.2.20.1.

Активно устройство за съхраняване натоплина: да/не (1)

3.2.20.1.1.

Енталпия … (J)

3.2.20.2.

Изолационни материали

3.2.20.2.1.

Изолационни материали: …

3.2.20.2.2.

Обем на изолацията: …

3.2.20.2.3.

Тегло на изолацията …

3.2.20.2.4.

Местоположение на изолацията …

3.3.

Електрическа машина

3.3.1.

Тип (намотка, възбуждане): …

3.3.1.2.

Работно напрежение: … V

3.4.

Комбинация от преобразуватели на енергия за задвижване

3.4.1.

Хибридно електрическо превозно средство: да/не (1)

3.4.2.

Категория на хибридното електрическо превозно средство: със зареждане на превозното средство отвън/без зареждане на превозното средство отвън: (1)

3.4.3.

Превключвател на работния режим: със/без (1)

3.4.3.1.

Избираеми режими

3.4.3.1.1.

Изцяло електрически: да/не (1)

3.4.3.1.2.

Изцяло на гориво: да/не (1)

3.4.3.1.3.

Хибридни режими: да/не (1)

(ако „да“, да се даде кратко описание): …

3.4.4.

Описание на устройството за акумулиране на енергия: (ПСНЕ, кондензатор, маховик/генератор)

3.4.4.1.

Марка(и): …

3.4.4.2.

Тип/типове: …

3.4.4.3.

Идентификационен номер: …

3.4.4.4.

Вид на електрохимичната двойка: …

3.4.4.5.

Енергия: … (за ПСНЕ: напрежение и капацитет в Ah за 2 h, за кондензатор: J, …)

3.4.4.6.

Зарядно устройство: бордово/ външно/ без (1)

3.4.5.

Електрически машини (поотделно се описва всеки тип електрическа машина)

3.4.5.1.

Марка: …

3.4.5.2.

Тип: …

3.4.5.3.

Основно предназначение: тягов двигател / генератор (1)

3.4.5.3.1.

Когато се използва като тягов двигател: единичен / част от многодвигателно задвижване (брой) (1): …

3.4.5.4.

Максимална мощност: … kW

3.4.5.5.

Принцип на работа

3.4.5.5.5.1

За постоянен ток/за променлив ток/брой на фазите: …

3.4.5.5.2.

С независимо/последователно/смесено възбуждане (1)

3.4.5.5.3.

Синхронен/асинхронен (1)

3.4.6.

Модул за управление

3.4.6.1.

Марка(и): …

3.4.6.2.

Тип/типове: …

3.4.6.3.

Идентификационен номер: …

3.4.7.

Регулатор на мощността

3.4.7.1.

Марка: …

3.4.7.2.

Тип: …

3.4.7.3.

Идентификационен номер: …

3.4.9.

Предписания на производителя за предварителна подготовка: …

3.5.

Обявени от производителя стойности за определяне на емисиите на CO2 /разхода на гориво/консумацията на електрическа енергия/пробег в електрически режим на задвижване и подробности за екоиновациите (ако е приложимо) (о)

3.5.7.

Обявени от производителя стойности

3.5.7.1.

Условия относно изпитвателното превозно средство

3.5.7.1.1

Превозно средство, висока стойност

3.5.7.1.1.1.

Потребление на енергия за цикъл (J) …

3.5.7.1.1.2.

Коефициенти на съпротивление при движение по път

3.5.7.1.1.2.1.

f0, N: …

3.5.7.1.1.2.2.

f1, N/(km/h): …

3.5.7.1.1.2.3.

f2, N/(km/h)2: …

3.5.7.1.2.

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)

3.5.7.1.2.1.

Потребление на енергия за цикъл (J)

3.5.7.1.2.2.

Коефициенти на съпротивление при движение по път

3.5.7.1.2.2.1.

f0, N: …

3.5.7.1.2.2.2.

f1, N/(km/h): …

3.5.7.1.2.2.3.

f2, N/(km/h)2: …

3.5.7.1.3.

Превозно средство M (ако е приложимо)

3.5.7.1.3.1.

Потребление на енергия за цикъл (J)

3.5.7.1.3.2.

Коефициенти на съпротивление при движение по път

3.5.7.1.3.2.1.

f0, N: …

3.5.7.1.3.2.2.

f1, N/(km/h): …

3.5.7.1.3.2.3.

f2, N/(km/h)2: …

3.5.7.2.

Комбинирани масови емисии на CO2

3.5.7.2.1.

Масова емисия на CO2 от ДВГ

3.5.7.2.1.1.

Превозно средство, висока, стойност: … g/km

3.5.7.2.1.2.

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) … g/km

3.5.7.2.2.

Масова емисия на CO2, отговаряща на поддържане на степента на зареждане, при OVC ХЕПС и NOVC-ХЕПС

3.5.7.2.2.1.

Превозно средство, висока стойност: … g/km

3.5.7.2.2.2.

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) …g/km

3.5.7.2.2.3.

Превозно средство M (ако е приложимо) … g/km

3.5.7.2.3.

Масова емисия на CO2, отговаряща на намаляване на степента на зареждане, при OVC ХЕПС (ХЕПС с външно зареждане)

3.5.7.2.3.1.

Превозно средство, висока стойност: … g/km

3.5.7.2.3.2.

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) … g/km

3.5.7.2.3.3.

Превозно средство M (ако е приложимо) …g/km

3.5.7.3.

Пробег в електрически режим на задвижване на електрифицирани превозни средства

3.5.7.3.1.

Пробег в изцяло електрически режим на задвижване (ПИЕРЗ) при ИЕПС

3.5.7.3.1.1.

Превозно средство Нigh: … km

3.5.7.3.1.2.

Превозно средство Low (ако е приложимо) … Km

3.5.7.3.2.

Пробег в напълно електрически режим (ПНЕР) за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане (OVC-ХЕПС)

3.5.7.3.2.1.

Превозно средство, висока стойност: … km

3.5.7.3.2.2.

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) … km

3.5.7.3.2.3.

Превозно средство M (ако е приложимо) … km

3.5.7.4.

Разход на гориво, отговарящ на запазване на състоянието на зареждане (FCCS) на хибридни превозни средства с горивен елемент

3.5.7.4.1.

Превозно средство, висока стойност: … kg/100 km

3.5.7.4.2.

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) … kg/100 km

3.5.7.4.3.

Превозно средство M (ако е приложимо) … kg/100 km

3.5.7.5.

Консумация на електрическа енергия на електрифицирани превозни средства

3.5.7.5.1.

Комбинирана консумация на електрическа енергия (ECWLTC) на изцяло електрически превозни средства

3.5.7.5.1.1.

Превозно средство, висока стойност: … Wh/km

3.5.7.5.1.2.

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) … Wh/km

3.5.7.5.2.

Претеглена спрямо КИ консумация на електрическа енергия, намаляваща степента на зареждане ECAC,CD (комбинирана)

3.5.7.5.2.1.

Превозно средство, висока стойност: … Wh/km

3.5.7.5.2.2.

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) … Wh/km

3.5.7.5.2.3.

Превозно средство M (ако е приложимо) … Wh/km

3.5.8.

Превозно средство, оборудвано с екологична иновация по смисъла на член 12 от Регламент (ЕО) № 443/2009 по отношение на превозни средства от категория M1, или по смисъла на член 12 от Регламент (ЕС) № 510/2011 по отношение на превозни средства от категория N1: да/не (1)

3.5.8.1.

Тип/вариант/версия на превозно средство с емисии по базовата линия, както е посочено в член 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 по отношение на превозни средства от категория M1, или съответно в член 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 427/2014 по отношение на превозни средства от категория N1 (ако е приложимо): …

3.5.8.2.

Наличие на взаимодействия между различните екологични иновации: да/не (1)

3.5.8.3.

Данни за емисиите, свързани с използването на екологични иновации (таблицата да се повтори за всяко използвано при изпитването еталонно гориво) (ц1)

Решение за одобряване на екологичната иновация (ц2)

Код на екологичната иновация (ц3)

1.

Емисии на CO2 на базовото превозно средство (g/km)

2.

Емисии на CO2 на превозното средство, оборудвано с екологична иновация (g/km)

3.

Емисии на CO2 на базовото превозно средство при цикъл на изпитване от тип 1 (ц4)

4.

Емисии на CO2 на оборудваното с екологична иновация превозно средство при цикъл на изпитване от тип 1

5.

Коефициент на използване (КИ), т.е., времеви дял на използването на технологията при нормални работни условия

Намаление на емисии на CO2 ((1 – 2) – (3 – 4))*5

xxxx/201x

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо намаление на емисиите на CO2 (g/km) (ц5)

 

(ц)

Екологични иновации.

(ц1)

При необходимост таблицата да се разшири с по един ред за всяка екологична иновация.

(ц2)

Номер на решението на Комисията за одобряване на екологичната иновация.

(ц3)

Присвоен в решението на Комисията за одобрение на екологичната иновация.

(ц4)

Ако със съгласието на органа по одобряване на типа вместо цикъл на изпитване от тип 1 се прилага методика на моделиране, тази стойност е стойността, получена по методиката на моделиране.

(ц5)

Сума на намаленията на емисиите на CO2 за всяка отделна екологична иновация.

3.6.

Температури, позволени от производителя

3.6.1.

Охладителна уредба

3.6.1.1.

Охлаждане с течност

Максимална температура на изхода: … K

3.6.1.2.

Въздушно охлаждане

3.6.1.2.1.

Контролна точка: …

3.6.1.2.2.

Максимална температура при контролната точка: … K

3.6.2.

Максимална изходна температура на входа на междинния охладител: … K

3.6.3.

Максимална температура на отработилите газове в точката от изпускателната(ите) тръба(и), съседна на външния(те) фланец(ци) на изпускателния колектор или на турбокомпресора: … K

3.6.4.

Температура на горивото

Минимална: … K — максимална: … K

За дизелови двигатели — на входа на горивонагнетателната помпа, за двигатели, използващи като гориво газ — в крайното стъпало на регулатора на налягането

3.6.5.

Температура на смазочното масло

Минимална: … K — максимална: … K

3.8.

Мазилна уредба

3.8.1.

Описание на уредбата

3.8.1.1.

Местоположение на резервоара за масло: …

3.8.1.2.

Захранваща уредба (чрез помпа/впръскване във входна тръба/смесване с горивото и т.н.) (1)

3.8.2.

Маслена помпа

3.8.2.1.

Марка(и): …

3.8.2.2.

Тип/типове: …

3.8.3.

Смесване с горивото

3.8.3.1.

Проценти: …

3.8.4.

Охладител на маслото: да/не (1)

3.8.4.1.

Чертеж(чертежи): …или

3.8.4.1.1.

Марка(и): …

3.8.4.1.2.

Тип/типове: …

4.

ПРЕДАВАНЕ (п)

4.3.

Инерционен момент на маховика на двигателя: …

4.3.1

Допълнителен инерционен момент, когато предавателната кутия е в неутрално положение: …

4.4.

Съединител(и)

4.4.1.

Тип: …

4.4.2.

Максимален предаван въртящ момент: …

4.5.

Предавателна кутия

4.5.1.

Тип (ръчно/автоматично/CVT (безстепенно изменение на предавателното отношение) (1)

4.5.1.1.

Преобладаващ режим: да/не (1)

4.5.1.2.

Най-добър режим (ако няма преобладаващ режим): …

4.5.1.3.

Най-неблагоприятен режим (ако няма преобладаващ режим): …

4.5.1.4.

Оценка на въртящия момент: …

4.5.1.5.

Брой съединители: …

4.6.

Предавателни отношения

Предавка

Предавателни отношения в предавателната кутия (предавателни отношения на честотата на въртене на двигателя към честотата на въртене на изходящия вал на предавателната кутия)

Предавателно отношение(я) на главното предаване (предавателно отношение на честотата на въртене на изходящия вал на предавателната кутия към честотата на въртене на задвижваното колело)

Общо предавателни отношения

Максимално предавателно отношение за СVТ

 

 

 

1

 

 

 

2

 

 

 

3

 

 

 

…

 

 

 

Минимално предавателно отношение за CVT

 

 

 

Заден ход

 

 

 

4.7.

Максимална конструктивна скорост на превозното средство (в km/h) (р): …

6.

ОКАЧВАНЕ

6.6.

Гуми и колела

6.6.1.

Комбинация(и) на гума/колело:

6.6.1.1.

Оси

6.6.1.1.1.

ос № 1: …

6.6.1.1.1.1.

Обозначение на размера на гумата

6.6.1.1.2.

Ос № 2: …

6.6.1.1.2.1.

Обозначение на размера на гумата

 

и т.н.

6.6.2.

Горни и долни граници на радиусите на търкаляне

6.6.2.1.

Ос № 1: …

6.6.2.2.

Ос № 2: …

6.6.3.

Налягане(ия) в гумите, препоръчано(и) от производителя на превозното средство: … kPa

9.

КАРОСЕРИЯ

9.1.

Тип каросерия според кодовете, определени в раздел В на приложение II към Директива 2007/46/ЕО: …

9.10.3.

Седалки

9.10.3.1.

Брой на местата за сядане (т): …

16.

ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕМОНТА И ТЕХНИЧЕСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

16.1.

Адрес на входната интернет страница за достъп до информация за ремонта и техническото обслужване на превозното средство: …

16.1.1.

Дата, от която тази информация е налична (не по-късно от 6 месеца от датата на одобряване на типа): …

16.2.

Ред и условия за достъп до интернет страницата: …

16.3.

Формат на информацията за ремонта и техническото обслужване на превозното средство, достъпна чрез интернет страницата: …

Приложение към информационния документ

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПИТВАТЕЛНИТЕ УСЛОВИЯ

1.   Използвани смазочни масла

1.1.   Смазочно масло за двигателя

1.1.1.

 Марка: …

1.1.2.

 Тип: …

1.2.   Смазочно масло за скоростната кутия

1.2.1.

 Марка: …

1.2.2.

 Тип: …

(посочва се процентното съдържание на масло в сместа, ако маслото се смесва с горивото)

2.   Информация за съпротивлението при движение по пътя

2.1.   Тип на предавателната кутия (ръчна/автоматична/CVT

VL (ако има такова)

VH

2.2.

Тип на каросерията на превозното средство (вариант/версия)

2.2.

Тип на каросерията на превозното средство (вариант/версия)

2.3.

Използван метод за опоределяне на съпротивлението при движение по пътя (измерване или изчисляване за всяка фамилия по отношение на съпротивлението при движение по пътя)

2.3.

Използван метод за опоределяне на съпротивлението при движение по пътя (измерване или изчисляване за всяка фамилия по отношение на съпротивлението при движение по пътя)

2.4.

Информация от изпитването за съпротивлението при движение по пътя

2.4.

Информация от изпитването за съпротивлението при движение по пътя

2.4.1.

Марка и тип на гумите:

2.4.1.

Марка и тип на гумите:

2.4.2.

Размери на гумите (предни/задни):

2.4.2.

Размери на гумите (предни/задни):

2.4.4.

Налягане на гумите (предни/задни) (kPa):

2.4.4.

Налягане на гумите (предни/задни) (kPa):

2.4.5.

Съпротивление при търкаляне на гумите (предни/задни) (kg/t):

2.4.5.

Съпротивление при търкаляне на гумите (предни/задни) (kg/t):

2.4.6.

Тегло на изпитване на превозното средство (kg)

2.4.6.

Тегло на изпитване на превозното средство (kg)

2.4.7.

Delta Cd.A спрямо VH (m2)

 

2.4.8.

Коефициенти f0, f1, f2 на съпротивление при движение по път

2.4.8.

Коефициенти f0, f1, f2 на съпротивление при движение по път

Допълнение 4

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ЕО ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА

(Максимален формат: А4 (210 × 297 mm)

СЕРТИФИКАТ ЗА ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

Печат на администрацията

Съобщение относно:

—

ЕО одобрение на типа (1),

—

разширяване на ЕО одобряване на типа (1),

—

отказ за издаване на ЕО одобряване на типа (1),

—

отменяне на ЕО одобряване на типа (1),

—

на тип система/тип превозно средство по отношение на система (1) съгласно Регламент (ЕО) № 715/2007 (2) и Регламент (ЕО) 2017/1151 (3)

Номер на ЕО одобрението на типа: …

Основание за разширяването: …

РАЗДЕЛ I

0.1.

 Марка (търговско наименование на производителя): …

0.2.

 Тип: …

0.2.1.

 Търговско(и) наименование(я) (ако има такова(ива)): …

0.3.

 Начини за идентификация на типа, ако е маркиран върху превозното средство (4)

0.3.1.

 Разположение на тази маркировка: …

0.4.

 Категория на превозното средство (5)

0.5.

 Наименование и адрес на производителя: …

0.8.

 Наименование(я) и адрес(и) на монтажния завод(и): …

0.9.

 Представител на производителя: ….

РАЗДЕЛ II –   повтаря се за всяка интерполационна фамилия, определена в точка 5.6. От приложение XXI

0.

 Индетификатор на интерполационната фамилия, определена в точка 5.0 от приложение XXI

1.

 Допълнителна информация (където е приложимо): (виж допълнението)

2.

 Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията: …

3.

 Дата на протокола от изпитването от тип 1: …

4.

 Номер на протокола от изпитването от тип 1: …

5.

 Забележки (когато има): (виж допълнението)

6.

 Място: …

7.

 Дата: …

8.

 Подпис: …

Приложения:

Информационен пакет (6).

Допълнение към сертификат за ЕО одобрение на типа № …

относно одобряването на типа на превозно средство по отношение на емисиите и достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозното средство съгласно Регламент (ЕО) № 715/2007

При попълване на сертификата за одобрение на типа следва да се избягва въвеждането на взаимни препратки към информацията в доклада от изпитването или от информационния документ.

0.   ИНДЕТИФИКАТОР НА ИНТЕРПОЛАЦИОННАТА ФАМИЛИЯ, ОПРЕДЕЛЕНА В ТОЧКА 5.0 ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ XXI ...

1.   ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.

 Маса на превозното средство в готовност за движение: …

1.2.

 Максимално допустима маса: …

1.3.

 Базова маса: …

1.4.

 Брой седалки: …

1.6.

 Тип на каросерията:

1.6.1.

 за M1 и M2: седан, хечбек, комби, купе, кабриолет, многофункционално превозно средство (1)

1.6.2.

 за N1 и N2: товарен автомобил, лекотоварен автомобил (1)

1.7.

 Задвижващи колела: предни/задни/4 × 4 (1)

1.8.

 Изцяло електрическо превозно средство: да/не (1)

1.9.

 Хибридно електрическо превозно средство: да/не (1)

1.9.1.

 Категория на хибридното електрическо превозно средство: зареждане на превозното средство отвън/без зареждане на превозното средство отвън/с горивен елемент (1)

1.9.2.

 Превключвател на работния режим: със/без (1)

1.10.

 Идентификация на двигателя:

1.10.1.

 Работен обем на двигателя:

1.10.2.

 Уредба за подаване на гориво: директно впръскване/индиректно впръскване (1)

1.10.3.

 Препоръчано от производителя гориво:

1.10.4.1.

 Максимална мощност: kW при min–1

1.10.4.2.

 Максимален въртящ момент: Nm при min–1

1.10.5.

 Устройство за подаване на въздух под налягане: да/не (1)

1.10.6.

 Запалителна уредба: самовъзпламеняване чрез сгъстяване/ принудително запалване (1)

1.11.

 Силово предаване (при изцяло електрическо превозно средство или хибридно електрическо превозно средство) (1)

1.11.1.

 Максимална полезна мощност: … kW при: … до … min–1

1.11.2.

 Максимална мощност за тридесет минути: … kW

1.11.3

 Максимален полезен въртящ момент: … Nm при … min–1

1.12.

 Тягов акумулатор (при изцяло електрическо превозно средство или хибридно електрическо превозно средство)

1.12.1.

 Номинално напрежение: V

1.12.2.

 Капацитет (при разреждане за 2 h): Ah

1.13.

 Предаване: …, …

1.13.1.

 Тип скоростна кутия: механична / автоматична / безстепенна трансмисия (1)

1.13.2.

 Брой предавателни числа на предавателната кутия:

1.13.3.

 Общи предавателни числа (включително обиколка на въртене на гумите с товар): (Скорост на превозното средство (km/h)) / (честота на въртене на двигателя (1 000 (min–1))

Първа предавка: …

шеста предавка: …

Втора предавка: …

седма предавка: …

Трета предавка: …

осма предавка: …

Четвърта предавка: …

свръхдиректна: …

Пета предавка: …

 

1.13.4.

 Крайно предавателно число:

1.14.

 Гуми: …, …, …

Тип: радиални/диагонални/… (2)

Размери: …

Обиколка на търкаляне с товар:

Обиколка на търкаляне на гумите, използвани при изпитване от тип 1

2.   РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНЕТО

2.1.   Резултати от изпитванията за емисии в отработилите газове от изпускателната тръба

Класификация на емисиите: Евро 6

Резултати от изпитване от тип 1, където е приложимо

Номер на ЕО одобряване на типа, когато превозното средство не е базово: (1) …

Изпитване 1

Резултати от изпитване от тип 1

CO

(mg/km)

THC

(mg/km)

NMHC (неметанови въглеводороди)

(mg/km)

NOx

(mg/km)

THC + NOx

(mg/km)

PM

(mg/km)

PN

(#.1011/km)

Измерени (8) (9)

 

 

 

 

 

 

 

Ki * (8) (10)

 

 

 

 

(11)

 

 

Ki + (8) (10)

 

 

 

 

(11)

 

 

Средна стойност, изчислена с Ki (M.Ki или M+Ki) (9)

 

 

 

 

(12)

 

 

DF (+) (8) (10)

 

 

 

 

 

 

 

DF (*) (8) (10)

 

 

 

 

 

 

 

Крайна средна стойност, изчислена с Ki и DF (13)

 

 

 

 

 

 

 

Гранична стойност

 

 

 

 

 

 

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Повторно се попълва таблицата от първото изпитване с резултатите от второто изпитване.

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Повторно се попълва таблицата от първото изпитване с резултатите от третото изпитване.

Повтарят се изпитване 1, изпитване 2 (ако е приложимо) и изпитване 3 (ако е приложимо) за превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)и за VM (ако е приложимо)

Информация относно стратегията за регенериране

D

—

брой изпитвателни цикли между два цикъла, при които настъпват фази на регенериране: …

d

—

брой изпитвателни цикли, необходими за регенериране: …

Приложим цикъл от тип 1: (приложение XXI, подприложение 4 или Правило № 83 на ИКЕ на ООН) (3): …

Изпитване ATCT

Емисии на CO2 (g/km)

Общо

ATCT (14 °C) MCO2,Treg

 

Тип 1 (23 °C) MCO2,23 °

 

Корекционен коефициент за фамилия (FCF)

 

Разлика между крайната температура на охлаждащата течност на двигателя и средната температура на местоположението на престой за последните три часа ΔТ_ATCT (°C): …

Минимално време на престой tsoak_ATCT (s): …

Местоположение на датчика за температурата: …

Тип 2: (Включително данни, необходими за изпитване за годност за движение по пътищата):

Изпитване

Стойност на CO

(обемни %)

Стойност ламбда (7)

Честота на въртене на двигателя

(min–1):

Температура на маслото на двигателя

°C

Изпитване при ниска честота на въртене на двигателя на празен ход

 

Не е приложимо

 

 

Изпитване при висока честота на въртене на двигателя на празен ход

 

 

 

 

Тип 3: …

Тип 4: … g/изпитване

Тип 5:

—

изпитване на дълготрайност: цялостно изпитване на превозното средство/изпитване за стареене на изпитвателен стенд/без изпитване (1)

—

коефициент на износване КИ: изчислен/фиксиран (1)

—

да се посочат стойностите: …

—

приложим цикъл от тип 1 (приложение XXI, подприложение 4 или Правило № 83 на ИКЕ на ООН) (3): …

Тип 6

CO (g/km)

THC (g/km)

Измерена стойност

 

 

2.1.1.

 За двугоривни превозни средства таблицата за тип 1 се повтаря и за двата вида гориво. За превозни средства, предназначени за работа със смес от горива, когато изпитването от тип 1 трябва да се извърши за двата вида гориво в съответствие с фигура I.2.4 от приложение I таблица А от настоящото правило, както и за едногоривни или двугоривни превозни средства, работещи с ВНГ или ПГ/биометан, таблицата се повтаря за различните използвани при изпитването еталонни газове, а в допълнителна таблица се показват най-лошите получени резултати. Когато е приложимо, в съответствие с раздел 3.1.4 от приложение 12 към Правило № 83на ИКЕ на ООН, се показва дали резултатите са измерени, или изчислени.

2.2.1.

 Писмено описание и/или чертеж на индикатора за неизправност (ИН): …

2.1.3.

 Списък и функции на всички компоненти, наблюдавани от СБД: …

2.1.4.

 Писмено описание (общи принципи на работа) на …

2.1.4.1.

 Установяване на прекъсване в запалването (4): …

2.1.4.2.

 Следене на работата на каталитичния преобразувател (4): …

2.1.4.3.

 Следене на работата на кислородния датчик (4): …

2.1.4.4.

 Други компоненти, следени от СБД (4): …

2.1.4.5.

 Следене на работата на каталитичния преобразувател (5): …

2.1.4.6.

 Следене на филтъра за прахови частици (5): …

2.1.4.7.

 Наблюдение на задействащото устройство на електронната система за подаване на гориво: … (5) …

2.1.4.8.

 Други компоненти, следени от СБД: …

2.1.5.

 Критерии за активиране на индикатора за неизправност (точен брой пътни цикли или статистически метод): …

2.1.6.

 Списък на всички кодове за изходящите сигнали на СБД и използваните формати (с обяснение на всеки от тях): …

2.2.   Подлежи на уточняване

2.3.   Каталитични преобразуватели: да/не (1)

2.3.1.

 Оригинален каталитичен преобразувател, подложен на изпитвания за всички приложими изисквания на настоящия регламент: да/не (1)

2.4.   Резултати от изпитването за непрозрачност на дима (1)

2.4.1.   При постоянна честота на въртене на двигателя: вж. номера на протокола от изпитването на техническата служба: …

2.4.2.   Изпитвания при свободно ускоряване

2.4.2.1.

 Измерена стойност на коефициента на поглъщане: … m–1

2.4.2.2.

 Коригирана стойност на коефициента на поглъщане: … m–1

2.4.2.3.

 Местоположение върху превозното средство на символа за коефициента на поглъщане: …

2.5.   Резултати от изпитванията за емисии на CO2 и разход на гориво

2.5.1.   Превозни средства с двигател с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства без външно зареждане (NOVC)

2.5.1.1   Превозно средство, висока стойност

2.5.1.1.1.   Потребление на енергия за цикъл: … (J)

2.5.1.1.2.   Коефициенти на съпротивление при движение по път

2.5.1.1.2.1.

 f0, N: …

2.5.1.1.2.2.

 f1, N/(km/h): …

2.5.1.1.2.3.

 f2, N/(km/h)2: …

2.5.1.1.3.   Масови емисии на CO2 (да се дадат стойности за всяко изпитано еталонно гориво за различните фази: измерените стойности, за комбинираните стойности вж. точки 1.1.2.3.8 и 1.1.2.3.9 от подприложение 6 към приложение XXI)

Емисии на CO2 (g/km)

Изпитване

Ниски

Средни

Високи

Много високи

Комбинирани

MCO2,p,5 / MCO2,c,5

1

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

MCO2,p,H / MCO2,c,H

 

 

 

 

 

2.5.1.1.4.   Разход на гориво (да се дадат стойности за всяко изпитано еталонно гориво за различните фази: за измерените стойности за комбинираните стойности вж. точки 1.1.2.3.8 и 1.1.2.3.9 от подприложение 6 към приложение XXI)

Разход на гориво (комбиниран) (l/100 km) или m3/100 km или kg/100 km

Нисък

Средни

Високи

Много високи

Комбинирани

Окончателни стойности FCp,H / FCc,H

 

 

 

 

 

2.5.1.2   Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)

2.5.1.2.1.   Потребление на енергия за цикъл: … (J)

2.5.1.2.2.   Коефициенти на съпротивление при движение по път

2.5.1.2.2.1.

 f0, N: …

2.5.1.2.2.2.

 f1, N/(km/h): …

2.5.1.2.2.3.

 f2, N/(km/h)2: …

2.5.1.2.2   Масови емисии на CO2 (да се дадат стойности за всяко изпитано еталонно гориво за различните фази: за измерените стойности на комбинираните емисии вж. точки 1.1.2.3.8 и 1.1.2.3.9 от подприложение 6 към приложение XXI)

Емисии на CO2 (g/km)

Изпитване

Ниски

Средни

Високи

Много високи

Комбинирани

MCO2,p,5 / MCO2,c,5

1

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

MCO2,p,L / MCO2,c,L

 

 

 

 

 

2.5.1.2.3.   Разход на гориво (да се дадат стойности за всяко изпитано еталонно гориво за различните фази: за измерените стойности на комбинирания разход вж. точки 1.1.2.3.8 и 1.1.2.3.9 от подприложение 6 към приложение XXI)

Разход на гориво (комбиниран) (l/100 km) или m3/100 km или kg/100 km (1)

Нисък

Средни

Високи

Много високи

Комбинирани

Окончателни стойности FCp,H / FCc,H

 

 

 

 

 

2.5.1.3.   При превозни средства, задвижвани само с двигател с вътрешно горене, които са оборудвани със системи с периодично регенериране съгласно определението в параграф 6 от член 2 от настоящия регламент, резултатите от изпитванията трябва да се умножат по коефициента Ki, определен в допълнение 1 към поприложение 6 към приложение XXI.

2.5.1.3.1.   Информация относно стратегията за регенериране по отношение на емисиите на CO2 и разхода на гориво

D

—

брой изпитвателни цикли между два цикъла, при които настъпват фази на регенериране: …

d

—

брой изпитвателни цикли, необходими за регенериране: …

приложим цикъл от тип 1 (приложение XXI, подприложение 4 или Правило № 83 на ИКЕ на ООН) (3): …

 

Нисък

среден

Висок

Много висок

Комбиниран

Ki (с прибавяне / с умножаване) (1)

Стойности за CO2 и разхода на гориво (10)

 

 

 

 

 

2.5.2.   Изцяло електрически превозни средства (1)

2.5.2.1.   Консумация на електроенергия (обявена стойност).

2.5.2.1.1.

 Консумация на електроенергия:

EC (Wh/km)

При изпитване

При управление в град

Комбинирано

Изчислено EC

1

 

 

2

 

 

3

 

 

Обявена стойност

—

 

2.5.2.1.2.

 Общо време извън толеранса за провеждане на цикъла: … sec

2.5.2.2.   Пробег в изцяло електрически режим на задвижване

ПИЕРЗ (km)

При изпитване

При управление в град

Комбинирано

Измерен пробег в изцяло електрически режим на задвижване

1

 

 

2

 

 

3

 

 

Обявена стойност

—

 

2.5.3.   Хибридно електрическо превозно средство с външно зареждане (OVC):

2.5.3.1.   Масова емисия на CO2, отговаряща на запазване на степента на зареждане

Превозно средство Н:

Емисии на CO2 (g/km)

При изпитване

Ниски

Средни

Високи

Много високи

Комбинирано

MCO2,p,5 / MCO2,c,5

1

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

MCO2,p,H / MCO2,c,H

 

 

 

 

 


Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)

Емисии на CO2 (g/km)

При изпитване

Ниски

Средни

Високи

Много високи

Комбинирано

MCO2,p,5 / MCO2,c,5

1

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

MCO2,p,L / MCO2,c,L

 

 

 

 

 


Превозно средство M (ако е приложимо)

Емисии на CO2 (g/km)

При изпитване

Ниски

Средни

Високи

Много високи

Комбинирано

MCO2,p,5 / MCO2,c,5

1

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

MCO2,p,M / MCO2,c,M

 

 

 

 

 

2.5.3.2.   Масова емисия на CO2, отговаряща на намаляване на степента на зареждане

Превозно средство, висока стойност:

Емисии на CO2 (g/km)

При изпитване

Комбинирано

MCO2,CD

1

 

2

 

3

 

MCO2,CD,H

 


Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)

Емисии на CO2 (g/km)

При изпитване

Комбинирано

MCO2,CD

1

 

2

 

3

 

MCO2,CD,L

 


Превозно средство M (ако е приложимо)

Емисии на CO2 (g/km)

При изпитване

Комбинирано

MCO2,CD

1

 

2

 

3

 

MCO2,CD,M

 

2.5.3.3.   Масова емисия на CO2 (претеглена стойност, комбинирано) (6):

 

Превозно средство, висока стойност: MCO2,weighted … g/km

 

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) MCO2,weighted … g/km

 

Превозно средство M (ако е приложимо) MCO2,weighted … g/km

2.5.3.4.   Разход на гориво за поддържане на степента на зареждане

Превозно средство, висока стойност:

Разход на гориво в l/100 km;

Нисък

Среден

Висок

Много висок

Комбиниран

Окончателни стойности FCp,H / FCc,H

 

 

 

 

 


Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)

Разход на гориво в l/100 km;

Нисък

Среден

Висок

Много висок

Комбиниран

Окончателни стойности FCp,L / FCc,L

 

 

 

 

 


Превозно средство M (ако е приложимо)

Разход на гориво в l/100 km;

Нисък

Среден

Висок

Много висок

Комбиниран

Окончателни стойности FCp,M / FCc,M

 

 

 

 

 

2.5.3.5.   Разход на гориво, отговарящ на намаляване на степента на зареждане

Превозно средство, висока стойност:

Разход на гориво в l/100 km;

При изпитване

Комбиниран

FCCD

1

 

2

 

3

 

FCCD,H

 


Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)

Разход на гориво в l/100 km;

При изпитване

Комбиниран

FCCD

1

 

2

 

3

 

FCCD,L

 


Превозно средство M (ако е приложимо)

Разход на гориво в l/100 km;

При изпитване

Комбиниран

FCCD

1

 

2

 

3

 

FCCD,M

 

2.5.3.6.   Разход на гориво (среднопретеглена стойност, комбиниран) (6):

 

Превозно средство, висока стойност: FCweighted … l/100 km

 

Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) FCweighted … l/100 km

 

Превозно средство M (ако е приложимо) FCweighted … l/100 km

2.5.3.7.   Обхвати:

2.5.3.7.1.   Пробег в напълно електрически режим ПНЕР

ПНЕР (km)

При изпитване

При управление в град

Комбиниран

Стойности на ПНЕР

1

 

 

2

 

 

3

 

 

Окончателние стойности на ПНЕР

 

 

2.5.3.7.2.   Еквивалентен пробег в напълно електрически режим ЕПНЕР

ЕПНЕР (km)

При управление в град

Комбиниран

Стойности на ЕПНЕР

 

 

2.5.3.7.3.   Действителен пробег с намаляване на степента на зареждане RCDA

RCDA (km)

Комбиниран

Стойности на RCDA

 

2.5.3.7.4.   Пробег при цикъл с намаляване на степента на зареждане RCDC

RCDC (km)

При изпитване

Комбиниран

Стойности на RCDC

1

 

2

 

3

 

Окончателни стойности на RCDC

 

2.5.3.8.   Консумация на електрическа енергия

2.5.3.8.1.   Консумация на електрическа енергия (EC)

EC (Wh/km)

Ниска

Средна

Висока

Много висока

При управление в град

Комбинирана

Стойности на консумацията на електрическа енергия (EC)

 

 

 

 

 

 

2.5.3.8.2.   Претеглена спрямо UF консумация на електрическа енергия, намаляваща степента на зареждане ECAC,CD (комбинирана)

EC (Wh/km)

При изпитване

Комбинирана

Стойности на ECAC,CD

1

 

2

 

3

 

Окончателни стойности на ECAC,CD

 

2.5.3.8.3.   Претеглена спрямо КИ консумация на електрическа енергия ECAC, weighte (комбинирана)

ECAC,weighted (Wh/km)

При изпитване

Комбинирана

Стойности на ECAC,weighted

1

 

2

 

3

 

Окончателни стойности на ECAC,weighted

 

2.6.   Резултати от изпитването на екологичните иновации (7) (8)

Решение за одобрение на екологичната иновация (20)

Код на екологичната иновация (21)

Цикъл от тип 1/I (22)

1.

Емисии на CO2 на базовото превозно средство (g/km)

2.

Емисии на CO2 на превозното средство, оборудвано с екологична иновация (g/km)

3.

Емисии на CO2 на базовото превозно средство при цикъл на изпитване от тип 1 (23)

4.

Емисии на CO2 на оборудваното с екологична иновация превозно средство при цикъл на изпитване от тип 1

5.

Коефициент на използване (КИ), т.е. времеви дял на използването на технологията при нормални работни условия

Намаления на емисиите на CO2

((1 - 2) - (3 - 4)) * 5

xxx/201x

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо намаление на емисиите на CO2 при цикъл на изпитване NEDC (g/km) (24)

 

 

Общо намаление на емисиите на CO2 при цикъл на изпитване WLTP (g/km) (25)

 

2.6.1.    Общ код на екологичната(ите) иновация(и)  (9): …

3.   ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕМОНТА НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

3.1.

 Адрес на интернет страницата за достъп до информация за ремонта и техническото обслужване на превозното средство: …

3.1.1.

 Дата, от която тя е достъпна (не по-късно от 6 месеца от датата на получаване на одобрение на типа): …

3.2.

 Ред и условия за достъп (напр. продължителност на достъпа, цена на достъпа за час, ден, месец, година или на трансакция) до интернет страницата, посочена в точка 3.1 …

3.3.

 Формат на информацията за ремонта и техническото обслужване на превозното средство, достъпна чрез интернет страницата, посочена в точка 3.1: …

3.4.

 Сертификат на производителя за осигурения достъп до информация за ремонта и техническото обслужване на превозното средство: …

4.   ИЗМЕРВАНЕ НА МОЩНОСТТА

Максимална полезна мощност на двигател с вътрешно горене, полезна мощност и максимална мощност за 30 минути на електрозадвижването

4.1.   Полезна мощност на двигателя с вътрешно горене

4.1.1.

 Честота на въртене на двигателя (min –1)

4.1.2.

 Измерен дебит на горивото (g/h) …

4.1.3.

 Измерен въртящ момент (Nm) …

4.1.4.

 Измерена мощност (kW) …

4.1.5.

 Атмосферно налягане (kPa) …

4.1.6.

 Налягане на водните пари (kPa) …

4.1.7.

 Температура на всмуквания въздух (K) …

4.1.8.

 Коефициент за корекция на мощността, ако е приложимо …

4.1.9.

 Коригирана мощност (kW) …

4.1.10.

 Спомагателна мощност (kW) …

4.1.11.

 Полезна мощност (kW) …

4.1.12.

 Полезен въртящ момент (Nm) …

4.1.13.

 Коригиран специфичен разход на гориво (g/kWh) …

4.2.   Електрическо задвижване или задвижвания:

4.2.1.   Декларирани стойности

4.2.2.   Максимална полезна мощност: … kW при … min–1

4.2.3.   Максимален полезен въртящ момент: … Nm при … min–1

4.2.4.   Максимален полезен въртящ момент при честотана въртене на двигателя, равна на нула: … Nm

4.2.5.   Максимална мощност за 30 минути: … kW

4.2.6.   Основни характеристики на електрическото задвижване

4.2.7.   Изпитвателно постоянно напрежение: …… V

4.2.8.   Принцип на работа: …

4.2.9.   Охладителна уредба:

4.2.10.   Двигател: течност/въздух (1)

4.2.11.   вариатор: течност/въздух (1)

5.   ЗАБЕЛЕЖКИ: …

Обяснителни бележки

(2)

 ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1.

(3)

 ОВ L 175, 7.7.2017 г., стр. 1..

(4)

 Когато начините за идентификация на типа съдържат символи, които не се отнасят за описание на типа превозно средство, компонент или отделен технически възел, предмет на настоящия информационен документ, тези знаци се представят в документацията със символа „?“ (например: АВС??123??).

(5)

 Както е определена в приложение II, раздел А.

(6)

 Съгласно определението в член 3, параграф 39 от Директива 2007/46/ЕО

(8)

 Ако е приложимо

(9)

 Да се закръгли до втория знак след десетичната запетая.

(10)

 Да се закръгли до четвъртия знак след десетичната запетая.

(11)

 Не е приложимо

(12)

 Средна стойност, получена чрез събиране на средни стойности (M.Ki), изчислени за THC и NОх.

(13)

 Закръглено до един знак повече, отколкото граничната стойност

(20)

 Номер на решението на Комисията за одобрение на екологичната иновация.

(21)

 Определен в решението на Комисията за одобрение на екологичната иновация.

(22)

 Приложим цикъл от тип 1: приложение XXI, подприложение 4 или Правило № 83 на ИКЕ на ООН

(23)

 Ако вместо цикъл на изпитване от тип 1 се приложи методика на моделиране, тази стойност е стойност, получена при методиката на моделиране.

(24)

 Сбор от икономиите на емисии за всяка отделна екологична иновация за тип I съгласно Правило № 83 на ИКЕ на ООН

(25)

 Сбор от икономиите на емисии за всяка отделна екологична иновация за тип I съгласно подприложение 4 към приложение XXI към настоящия регламент

(1)  Ненужното се зачерква (има случаи, в които е възможно повече от едно вписване и не е необходимо да се зачерква нищо).

(2)  Тип на гумата съгласно Правило № 117 на ИКЕ на ООН

(3)  Посочва се приложимата процедура

(4)  Отнася се за превозни средства с двигатели с принудително запалване

(5)  Отнася се за превозни средства с двигатели със самовъзпламеняване чрез сгъстяване.

(6)  Измерени за комбиниран цикъл

(7)  Таблицата да се повтори за всяко използвано при изпитването еталонно гориво.

(8)  При необходимост таблицата да се разшири с по един ред за всяка екологична иновация.

(9)  Общият код на екологичната иновация(и) се състои от следните елементи, като всеки от тях е разделен от останалите с интервал:

—

код на органа по одобряване на типа, определен в приложение VII към Директива 2007/46/ЕО;

—

индивидуален код на всяка екологична иновация, монтирана на превозното средство, посочен в хронологичен ред на решенията на Комисията за одобряване;

(Например общият код на три екологични иновации, одобрени хронологично под номера 10, 15 и 16 и монтирани на превозно средство, което е сертифицирано от немския орган по одобряването, следва да бъде: „e1 101516“)

Допълнение към добавката към сертификата за одобрение на типа

Преходен период (корелационен изход)

(преходна разпоредба):

1.   Резултати за емисиите на CO2 от Co2mpas

1.1   Версия на Co2mpas

1.2.   Превозно средство Нigh:

1.2.1.   Масови емисии на CO2 (да се посочи за всяко изпитвано еталонно гориво)

Емисии на CO2 (g/km)

Движение в градски условия

Движение в извънградски условия

Комбинирани

MCO2,NEDC_H,co2mpas

 

 

 

1.3.   Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)

1.3.1.   Масови емисии на CO2 (да се посочи за всяко изпитвано еталонно гориво)

Емисии на CO2 (g/km)

Движение в градски условия

Движение в извънградски условия

Комбинирани

MCO2,NEDC_L,co2mpas

 

 

 

2.   Резултати от изпитвания за емисии на CO2 (ако е приложимо)

2.1.   Превозно средство, висока стойност:

2.1.1.   Масови емисии на CO2 (да се посочи за всяко изпитвано еталонно гориво)

Емисии на CO2 (g/km)

Движение в градски условия

Движение в извънградски условия

Комбинирани

MCO2,NEDC_H,test

 

 

 

2.2.   Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо)

2.2.1.   Масови емисии на CO2 (да се посочи за всяко изпитвано еталонно гориво)

Емисии на CO2 (g/km)

Движение в градски условия

Движение в извънградски условия

Комбинирани

MCO2,NEDC_L,test

 

 

 

3.   Коефициенти на отклонение (определени в съответствие с точка 3.2.8 от Регламент (ЕС) 2017/1152 и (ЕС) 2017/1153)

Коефициенти на отклонение

Превозно средство, висока стойност:

Превозно средство,ниска стойност

(ако е приложимо)

De

 

 

Допълнение 5

Информация за СБД на превозно средство

1.   Производителят на превозното средство предоставя изисканата в настоящото допълнение информация, за да е възможно производството на съвместими със БД резервни части и оборудване за диагностика и изпитвания.

2.   При поискване, на недискриминационен принцип се предоставя следната информация на всеки заинтересован производител на части, оборудване за диагностика или изпитвания:

2.1.

описание на типа и броя на подготвителните цикли, използвани за първоначалното одобряване типа на превозното средство;

2.2.

Описание на типа демонстрационен цикъл на СБД, използван за първоначалното одобряване типа на превозното средство по отношение на компонента, следен от СБД;

2.3.

Пълен списък на всички следени компоненти, предназначени за откриване на неизправности и задействане на индикатора за неизправност (ИН) (установен брой цикли на управление или статистически метод), включително списък на съответните вторични параметри, измервани за всеки от компонентите, следени от СБД, както и списък на всички изходящи кодове и формати на СБД (заедно с обяснение за всеки един), използвани за различните компоненти на силовото предаване, свързани с емисиите, както и за различните елементи, които не са свързани с емисиите, когато следенето на въпросния компонент се използва при задействането на ИН. По-специално се обясняват подробно данните, съответстващи на услуга $05 (идентификатор на изпитването $21 до FF) и на услуга $06. В случая на типове превозни средства, използващи комуникационна връзка в съответствие с ISO 15765—4 „Пътни превозни средства — диагностика, използваща локална шина CAN — част 4: Изисквания към системите във връзка с емисиите“, трябва да се осигури подробно обяснение на данните, съответстващи на услуга $06 „Изпитване“, ID от $00 до FF, за всеки поддържан от СБД идентификатор за следене.

Тази информация може да бъде представена под формата на таблица, както следва:

Компонент

Код на неизправност

Стратегия на следене

Критерии за откриване на неизправности

Критерии за задействане на индикатора за неизправност;

Вторични параметри

Предварителна подготовка

Демонстрационно изпитване

Катализатор

P0420

Сигнали от датчици на кислород 1 и 2

Разлика между сигналите на датчици 1 и 2;

3-ти цикъл

Честота на въртене на двигателя, натоварване на двигателя, режим A/F, температура на катализатора,

напр. два цикъла от тип 1 (съгласно описанието в приложение III към Регламент (ЕО) № 692/2008 или в приложение XXI към Регламент (ЕС) 2017/1151

напр. изпитване от тип 1 (съгласно описанието в приложение III към Регламент (ЕО) № 692/2008 или в приложение XXI към Регламент (ЕС) 2017/1151

3.   ИНФОРМАЦИЯ, НЕОБХОДИМА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА УРЕДИ ЗА ДИАГНОСТИКА

За да се улесни осигуряването на оборудване за диагностика с широко приложение за непрофилираните сервизи, производителите на превозни средства трябва да предоставят на разположение информацията, посочена в точки 3.1. до 3.3., чрез интернет страницата си за информация за ремонта. Тази информация включва всички функции на оборудването за диагностика и всички препратки към информация във връзка с ремонтите и инструкции за отстраняване на неизправности. Достъпът до тази информация може да се предоставя срещу заплащане на разумна такса.

3.1.   Информация за комуникационния протокол

Изисква се следната информация, индексирана по марка, модел и вариант на превозното средство или друго работно определение, като идентификационен номер на превозното средство (VIN) или идентификация на превозното средство и системите му:

а)

всяка информационна система с допълнителни протоколи, за да е възможно пълното диагностициране в допълнение на стандартите, посочени в раздел 4 от приложение ХI, включително всяка информация за допълнителен хардуерен или софтуерен протокол, идентификация на параметри, предавателни функции, изисквания за поддържане на работоспособността или условия за грешки;

б)

подробности как да бъдат получени и изтълкувани всички кодове за неизправност, които не отговарят на стандартите, предписани в раздел 4 на приложение XI;

в)

списък на параметрите на всички налични в реално време данни, включително информация за мащаб и достъп;

г)

списък на всички налични функционални изпитвания, включително задействането или управлението на устройства, и начините за осъществяването им;

д)

подробности как да бъде получена цялата информация за компоненти и състояние, информация за времето на настъпване, непотвърдени диагностични кодове за неизправности (DTC) и данни за моментната картина;

е)

пренастройване на параметрите за адаптивно научаване, конфигурация на вариантното кодиране и резервните компоненти, както и потребителски предпочитания;

ж)

идентификация и вариантно кодиране на електронния блок за управление (ECU);

з)

подробности за начина на инициализиране на сервизните светлинни сигнали;

и)

местоположение на електрическия съединител за достъп до диагностичните данни и подробни данни за него;

й)

идентификация на двигателя посредством код.

3.2.   Изпитване и диагностика на компонентите, следени от СБД

Изисква се следната информация:

а)

описание на изпитванията за потвърждаване на неговата функционалност, при самия компонент или в кабелния сноп

б)

процедура на изпитване, включително параметри на изпитване и информация за компонентите;

в)

подробности за свързването, включително минимални и максимални входящи и изходящи стойности, както и стойности при движение и натоварване;

г)

очаквани стойности при определени условия на движение, включително работа на празен ход;

д)

електрически стойности за компонента в статично и динамично състояние

е)

стойности при неизправност за всеки от горните случаи

ж)

последователност на диагностичните операции в случай на неизправност, включително дървовидна структура на грешките и насочвано елиминиране при диагностиката.

3.3.   Данни, необходими за извършване на ремонта

Изисква се следната информация:

а)

пускане в експлоатация на електронния блок за управление и на компонентите (в случай на монтиране на резервни)

б)

инициализиране на нови или резервни електронни блокове за управление, използвайки по целесъобразност техники за (пре)програмиране чрез прехвърляне.

Допълнение 6

Система за номериране на сертификати при ЕО одобряване на типа

1.   Раздел 3 на номера за ЕО одобрение на типа, издадено съгласно член 6, параграф 1, се състои от номера на регулаторния акт за прилагане или на последния регулаторен акт за изменение, приложими към ЕО одобряването на типа. Този номер е последван от едно или повече буквени означения, обозначаващи различните категории в съответствие с таблица 1.

Символ

Стандарт за емисиите

Стандарт за СБД

Категория и клас на превозното средство

Двигател

Дата на прилагане: нови типове

Дата на прилагане: нови превозни средства

Последна дата на регистрация

АА

Евро 6c

Евро 6-1

M, N1 клас I

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

 

 

31.8.2018 г.

AB

Евро 6c

Евро 6-1

N1 клас II

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

 

 

31.8.2019 г.

AC

Евро 6c

Евро 6-1

N1 клас III, N2

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

 

 

31.8.2019 г.

AD

Евро 6c

Евро 6-2

M, N1 клас I

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

 

1.9.2018 г.

31.8.2019 г.

AE

Евро 6c

Евро 6-2

N1 клас II

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

 

1.9.2019 г.

31.8.2020 г.

AF

Евро 6c

Евро 6-2

N1 клас III, N2

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

 

1.9.2019 г.

31.8.2020 г.

AG

Евро 6d-TEMP

Евро 6-2

M, N1 клас I

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

1.9.2017 г.

1.9.2019 г.

31.8.2020 г.

AH

Евро 6d-TEMP

Евро 6-2

N1 клас II

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

1.9.2018 г.

1.9.2020 г.

31.8.2020 г.

AI

Евро 6d-TEMP

Евро 6-2

N1 клас III, N2

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

1.9.2018 г.

1.9.2020 г.

31.8.2020 г.

AJ

Евро 6d

Евро 6-2

M, N1 клас I

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

1.1.2020 г.

1.1.2021 г.

 

AK

Евро 6d

Евро 6-2

N1 клас II

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

1.1.2021 г.

1.1.2022.

 

AL

Евро 6d

Евро 6-2

N1 клас III, N2

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

1.1.2021 г.

1.1.2022.

 

AX

Не се прилага

Не се прилага

Всички превозни средства

С акумулатор, изцяло електрически

1.9.2009 г.

1.1.2011 г.

 

AY

Не се прилага

Не се прилага

Всички превозни средства

С акумулатор, изцяло електрически

1.9.2009 г.

1.1.2011 г.

 

AZ

Не се прилага

Не се прилага

Всички превозни средства със сертификати съгласно точка 2.1.1 от приложение I

Принудително запалване, запалване със самовъзпламеняване чрез сгъстяване

1.9.2009 г.

1.1.2011 г.

 

Легенда:

Норма за БД „Евро 6-1“ = пълните изисквания Евро 6 за БД, но с предварителни пределни стойности за БД, определени в точка 2.3.4. от приложение XI, и частично занижена стойност на IUPR;

Норма за БД „Евро 6-2“ = пълните изисквания Евро 6 за БД, но с окончателни пределни стойности за БД, определени в точка 2.3.3. от приложение XI.

Норма за БД „Евро 6с“ = изпитване в реални условия само за наблюдение (не се прилагат граничните стойности по NTE), иначе изцяло се прилагат изискванията Евро 6.

Норма за БД „Euro 6d-TEMP“ = изпитване в реални условия, като се прилагат временни коефициенти на съответствие, иначе изцяло се прилагат изискванията Евро 6;

Норма за БД „Евро 6d“ = изпитване в реални условия, като се прилагат окончателни коефициенти на съответствие, иначе изцяло се прилагат изискванията на Евро 6.

2.   ПРИМЕРИ ЗА СЕРТИФИКАЦИОННИ НОМЕРА НА ОДОБРЕНИЯ НА ТИПА

2.1

 По-долу е даден пример за одобрение на лек пътнически автомобил, отговарящ на норма Евро 6, съгласно норма на емисии „Евро 6d“ и норма за СБД „Евро 6-2“, идентифицирана чрез символите „AJ“ съгласно таблица 1, издадено от Люксембург, идентифицирано чрез код „е13“. Одобрението е издадено на основание на Регламент (ЕО) 715/2007 и придружаващия го Регламент за изпълнение (ЕО) ххх/2016. Касае се за 17-то одобрение от този вид без никакво разширение, поради което четвъртият и петият компонент на сертификационния номер са съответно 0017 и 00.

Formula

2.2

 Вторият пример за одобрение е на лекотоварен автомобил, отговарящ на норма Евро 6N1 клас II, съгласно норма на емисии „Евро 6d-TEMP“ и норма за СБД „Евро 6-2“, идентифицирана чрез символите „AH“ съгласно таблица 1, издадено от Румъния, идентифицирано чрез код „е19“. Одобрението е издадено на основание на Регламент (ЕО) 715/2007 и придружаващото го законодателство за изпълнение, последно изменено с Регламент xyz/2018. Касае се за 1-то одобрение от този вид без никакво разширение, поради което четвъртият и петият компонент на сертификационния номер са съответно 0001 и 00.

Formula

Допълнение 7

Image 2

Текст на изображението

Допълнение 8а

Протокол от изпитване.

Протоколът от изпитване е протоколът, издаден от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията в съответствие с настоящия регламент.

За всяка интерполационна фамилия, определена в точка 5.6. от приложение XXI се подготвя отделен протокол от изпитване.

Дадената по-долу информация, ако е приложимо, образува минималния обем данни, които се изискват за изпитване от тип 1 и за изпитване с корекция за околната температура (ATCT).

Номер на протокола

ЗАЯВИТЕЛ

 

Производител

 

ОТНОСНО

Измерване на съпротивлението при движение по пътя на превозно средство

Обект на изпитването

 

Марка

:

 

 

Тип

:

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обектът на изпитването отговаря на изискванията, посочени в рубриката „Относно“.


МЯСТО,

ДД/ММ/ГГГГ г.

Забележки:

—

Препратките към съответните раздели на Регламент (ЕО) № 692/2008 са подчертани със сиво

—

(ATCT) означава само протокол от изпитването с корекция на околната температура (ATCT)

—

(без ATCT) означава без съответен протокол от изпитването ATCT

—

Ако няма препратка към ATCT, това означава необходимост както от протокол от изпитване от тип 1, така и от протокол от ATCT

Общи бележки:

Ако има няколко варианта (препратки), изпитваният вариант се описва в протокола от изпитването

Ако няма такива, може да е достатъчна една препратка към информационния документ в началото на протокола от изпитването

Всяка техническа служба има право да включва допълнителна информация

а)

специфично за двигател с принудително запалване

б)

специфично за двигател със самовъзпламеняване

1.   ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНОТО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ВИСОКА СТОЙНОСТ, НИСКА СТОЙНОСТ И M (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

1.1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Номера на превозните средства

:

Номер на прототипа и VIN

Категория

Приложение I, допълнения 3 & 4, точка 0.4

:

 

Брой места (включително мястото на водача):

Приложение I, допълнение 3, точка 9.10.3 и допълнение 4, добавка 1.4

:

 

Каросерия

Приложение I, допълнение 3, точка 9.1 и допълнение 4, добавка 1.6

:

 

Задвижващи колела:

Приложение I, допълнение 3, точка 1.3.3 и допълнение 4, добавка 1.7

:

 

1.1.1.   КОНФИГУРАЦИЯ НА СИЛОВОТО ПРЕДАВАНЕ

Конфигурация на силовото предаване

:

с двигател с вътрешно горене, хибридно, електрическо или с горивен елемент

1.1.2.   С ДВИГАТЕЛ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ (ако е приложимо)

Ако е наличен повече от един ДВГ, моля въведете още веднъж настоящата точка.

Марка

:

 

Тип

Приложение I, допълнение 3, точка 3.1.1 и допълнение 4, добавка 1.10

:

 

Принцип на работа

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.1.1

:

дву-/четиритактов

Брой и разположение на цилиндрите

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.1.2

:

 

Работен обем на двигателя(cm3):

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.1.3 и допълнение 4, добавка 1.10.1

:

 

Честота на въртене на празен ход на двигателя (min–1)

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.1.6

:

 

+

–

Висока честота на въртене на празен ход на двигателя (min–1) (а)

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.1.6.1

:

 

+

–

nmin drive(rpm)

:

 

Номинална мощност на двигателя

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.1.8 и допълнение 4, добавка 1.10.4

:

 

kW

при

 

min–1.

Максимален полезен въртящ момент :

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.1.10 и допълнение 4, добавка 1.11.13

:

 

Nm

при

 

min–1.

Смазочно масло за двигателя

:

Спецификация на производителя (ако има няколко позовавания в информационния документ)

Охладителна уредба

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.7

:

Тип: въздушна/водна/маслена

Изолация

:

Материал, количество, местоположение, обем и тегло

1.1.3.   ГОРИВО, използвано в изпитване от тип 1 (ако е приложимо)

Ако се използва повече от едно гориво, моля въведете още веднъж настоящата точка

Марка

:

 

Тип

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.2.1 и допълнение 4, добавка 1.10.3

:

Бензин E10 - дизелово гориво B7 – ВНГ – ПГ - …

Плътност при 15 °C

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

:

 

Съдържание на сяра

Подприложение 3 към приложение XXI

:

Само за дизелово гориво (B7) и бензин E10

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

:

 

Номер на партидата

:

 

Коефициенти на Willan (за ДВГ) за емисии на СО2 (gCO2/km)

:

 

1.1.4.   СИСТЕМА ЗА ПОДАВАНЕ НА ГОРИВО (ако е приложимо)

Ако е налична повече от една система за подаване на гориво, моля въведете още веднъж настоящата точка.

Директно впръскване

:

Да/не или описание

Тип на превозното средство според горивото

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.2.4

:

Едногоривно/ двугоривно / със смес от горива

Модул за управление

Каталожен номер на частта

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.4.2.9.3.1

:

Същото като в информационния документ

Изпитано със софтуер

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.4.2.9.3.1.1

:

Снето с помощта на уред за четене

Дебитомер

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.4.2.9.3.3

:

 

Корпус на дроселната клапа

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.4.2.9.3.5

:

 

Датчик за налягане

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.4.3.4.11

:

 

Горивонагнетателна помпа

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.4.2.3

:

 

Впръсквач(и)

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.4.2.6

:

 

1.1.5.   ВСМУКАТЕЛНА СИСТЕМА (ако е приложимо)

Ако е налична повече от една всмукателна система , моля въведете още веднъж настоящата точка.

Турбокомпресор

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.8.1

:

да/не

Марка и тип (1)

Междинен охладител

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.8.2

:

да/не

тип (въздух/въздух — въздух/вода) (1)

въздушен филтър (елемент) (1)

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.8.4.2

:

Марка и тип (1)

Заглушител на всмукателната уредба (1)

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.8.4.3

:

Марка и тип (1)

1.1.6.   ИЗПУСКАТЕЛНА УРЕДБА И СИСТЕМА ПРОТИВ ЕМИСИИ ОТ ИЗПАРЯВАНЕ

Ако са налични в повече от един брой, моля въведете още веднъж настоящата точка.

Първи каталитичен преобразувател

Приложение I, допълнение 3, точки 3.2.12.2.1.12. и 3.2.12.2.1.13

:

Марка и позоваване (1)

Принцип: Трипътен/ с окисляване/уловител на NOx/селективна каталитична редукция

Втори каталитичен преобразувател

:

Марка и позоваване (1)

Принцип: Трипътен/ с окисляване/уловител на NOx/селективна каталитична редукция

уловител на прахови частици

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.12.2.6

:

със/без/неприложимо

Марка и позоваване (1)

Позоваване и местоположение на кислородния датчик (ци)

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.12.2.2

:

преди/след каталитичния преобразовател

вдухване на въздух

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.12.2.3

:

със/без/неприложимо

EGR.

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.12.2.4

:

със/без/неприложимо

С охлаждане/без охлаждане

Система за контрол на емисиите от изпаряване

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.12.2.5

:

със/без/неприложимо

Позоваване и местоположение на датчика(датчиците) за NOx

:

преди/след

Общо описание (1)

Приложение I, допълнение 3, точка 3.2.9.2

:

 

1.1.7.   УСТРОЙСТВО ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА ТОПЛИНА (ако е приложимо)

Ако е налично повече от едно устройство за съхраняване на топлина, моля въведете още веднъж настоящата точка.

Устройство за съхраняване на топлина

:

да/не

Топлинен капацитет (съхранявана енталпия)

:

 

Момент(и) за отдаването на топлина

:

 

1.1.8.   ТРАНСМИСИЯ (ако е приложимо)

Ако е налична повече от една трансмисия, моля въведете още веднъж настоящата точка.

Предавателна кутия

Приложение I, допълнение 3, точка 4.5.1 и допълнение 4, добавка 1.13.1

:

ръчна/автоматична/безстепенно изменение на предавателното отношение

Процедура за смяна на предавката

Преобладаващ режим:

:

да/не

нормален/пътуване/еко/...

Най-благоприятен режим по отношение на емисиите на CO2 и разхода на гориво (ако е приложимо)

:

 

Най-неблагоприятен режим по отношение на емисиите на CO2 и разхода на гориво (ако е приложимо)

:

 

Модул за управление

:

 

Смазочно масло за скоростната кутия

:

Спецификация на производителя (ако има няколко позовавания в информационния документ)

Гуми

Приложение I, допълнение 3, точка 6.6 и допълнение 4, добавка 1.14

Марка

:

 

Тип

:

 

Размер на гумите – предни/задни

Приложение I, допълнение 3, точка 6.6.1

:

 

Обиколка (m)

:

 

Налягане на гумата (kPa):

Приложение I, допълнение 3, точка 6.6.3

:

 

Предавателни отношения на трансмисията (R.T.), първични предавателни отношения (R.P.) и (скорост на превозното средство (km/h)) / (честота на въртене на двигателя (1 000 (min–1)) (V 1 000 ) за всяко предавателно отношение на предавателната кутия (R.B.).

Приложение I, допълнение 3, точка 4.6 и допълнение 4, добавка 1.13.3

R.B.

R.P.

R.T.

V1 000

1ва

1/1

 

 

2ра

1/1

 

 

3та

1/1

 

 

4та

1/1

 

 

5та

1/1

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

1.1.9.   ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА (ако е приложимо)

Ако е налична повече от една електрическа машина, моля въведете още веднъж настоящата точка.

Марка

:

 

Тип

:

 

Върхова мощност

:

 

1.1.10.   Тягова ПСНЕ (ако е приложимо)

Ако е налична повече от една ПСНЕ, моля въведете още веднъж настоящата точка.

Марка

:

 

Тип

:

 

Капацитет

:

 

Номинално напрежение

:

 

1.1.12.   ГОРИВЕН елемент (ако е приложимо)

Ако е наличен повече от един горивен елемент, моля въведете още веднъж настоящата точка.

Марка

:

 

Тип

:

 

Максимална мощност:

:

 

Номинално напрежение

:

 

1.1.13.   СИЛОВА ЕЛЕКТРОНИКА (ако е приложимо)

Възможно е наличието на повече от един комплект силова електроника (преобразовател на задвижващата система, система за ниско напрежение или зарядно устройство)

Марка

:

 

Тип

:

 

Мощност

:

 

1.2.   Превозно средство, висока стойност ОПИСАНИЕ (ТИП 1) ИЛИ ОПИСАНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО(ATCT)

1.2.1.   МАСА

Маса на изпитване на VH (kg)

:

 

1.2.2.   ПАРАМЕТРИ НА ПЪТНОТО НАТОВАРВАНЕ

f0 (N)

:

 

f1 (N/(km/h))

:

 

f2 (N/(km/h)2)

:

 

f2_TReg (N/(km/h)2)

:

(ATCT)

Потребление на енергия за цикъл (Ws):

Приложение XXI и точка 3.5.6

:

 

Номер на протокола за изпитването за съпротивление при движение по пътя

:

 

1.2.3.   ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ ЗА ЦИКЪЛА

Цикъл (Без намаляване на мащаба)

:

Клас 1 / 2 / 3a / 3b

Отношение на номиналната мощност към масата в готовност за движение (PMR)(W/kg)

:

(ако е приложимо)

Процес с ограничаване на скоростта, използван при измерванията

Приложение XXI, подприложение 1, точка 9

:

да/не

максимална скорост на превозното средство.

Приложение I, допълнение 3, точка 4.7

:

 

Намаляване на мащаба (ако е приложимо)

:

да/не

Коефициент на намаляване на мащаба fdsc

:

 

Изминато за цикъла разстояние (m)

:

 

Постоянна скорост (в случай на съкратена процедура на изпитване)

:

ако е приложимо

1.2.4.   МОМЕНТ НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДАВКИТЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

Превключване на предавката

:

Средна стойност на предавката за v ≥ 1 km/h, закръглена до четвъртия знак след десетичната запетая

1.3.   ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, НИСКА СТОЙНОСТ, ОПИСАНИЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

1.3.1.   МАСА

Маса на изпитване на VL (kg)

:

 

1.3.2.   ПАРАМЕТРИ НА ПЪТНОТО НАТОВАРВАНЕ

f0 (N)

:

 

f1 (N/(km/h))

:

 

f2 (N/(km/h)2)

:

 

Потребление на енергия за цикъл (Ws):

:

 

Δ(CD×Af)LH

:

 

Номер на протокола за изпитването за съпротивление при движение по пътя

:

 

1.3.3.   ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ ЗА ЦИКЪЛА

Цикъл (Без намаляване на мащаба)

:

Клас 1 / 2 / 3a / 3b

Отношение на номиналната мощност към масата в готовност за движение (PMR)(W/kg)

:

(ако е приложимо)

Процес с ограничаване на скоростта, използван при измерванията

Приложение XXI, подприложение 1, точка 9

:

да/не

максимална скорост на превозното средство.

Приложение I, допълнение 3, точка 4.7

:

 

Намаляване на мащаба (ако е приложимо)

:

да/не

Коефициент на намаляване на мащаба fdsc

:

 

Изминато за цикъла разстояние (m)

:

 

Постоянна скорост (в случай на съкратена процедура на изпитване)

:

ако е приложимо

1.3.4.   МОМЕНТ НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДАВКИТЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

Превключване на предавката

:

Средна стойност на предавката за v ≥ 1 km/h, закръглена до четвъртия знак след десетичната запетая

1.4.   ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО М, ОПИСАНИЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

1.4.1.   МАСА

Маса на изпитване на VМ (kg)

:

 

1.4.2.   ПАРАМЕТРИ НА ПЪТНОТО НАТОВАРВАНЕ

f0 (N)

:

 

f1 (N/(km/h))

:

 

f2 (N/(km/h) 2)

:

 

Потребление на енергия за цикъл (Ws):

:

 

Δ(CD×Af)LH

:

 

1.4.3.   ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ ЗА ЦИКЪЛА

Цикъл (Без намаляване на мащаба)

:

Клас 1 / 2 / 3a / 3b

Отношение на номиналната мощност към масата в готовност за движение (PMR)(W/kg)

:

(ако е приложимо)

Процес с ограничаване на скоростта, използван при измерванията

Приложение XXI, подприложение 1, точка 9

:

да/не

максимална скорост на превозното средство.

Приложение I, допълнение 3, точка 4.7

:

 

Намаляване на мащаба (ако е приложимо)

:

да/не

Коефициент на намаляване на мащаба fdsc

:

 

Изминато за цикъла разстояние (m)

:

 

Постоянна скорост (в случай на съкратена процедура на изпитване)

:

ако е приложимо

1.4.4.   МОМЕНТ НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДАВКИТЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

Превключване на предавката

:

Средна стойност на предавката за v ≥ 1 km/h, закръглена до четвъртия знак след десетичната запетая

2.   РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   ИЗПИТВАНЕ ОТ ТИП 1 или изпитване ATCT

Метод на конфигуриране на динамометричния стенд

:

Единично изпитване / изпитване с повторения / алтернативно изпитване със собствен цикъл за загряване

Режим на работа на динамометъра

Приложение XXI, подприложение 6, точка 1.2.4.2.2.

 

да/не

Режим на движение по инерция

Приложение XXI, подприложение 6, точка 1.2.4.2.5.

:

да/не

Допълнително предварителна подготовка

:

да/не

описание

Коефициенти на влошаване

:

Предписани / получени при изпитване

2.1.1.   Превозно средство, висока стойност (също използвано и за изпитване ATCT)

Дата на изпитванията

:

(ден/месец/година)

Място на провеждане на изпитването

:

 

Височина на долния ръб на охлаждащия вентилатор над земята (cm)

:

 

Странична позиция на центъра на охлаждащия вентилатор (ако е променена по искане на производителя)

:

по отношение на осевата линия на превозното средство/ ...

Разстояние от предната част на превозното средство: (cm)

:

 

2.1.1.1.   Емисии на замърсители (ако е приложимо)

2.1.1.1.1.    Емисии на замърсители от превозни средства с поне един двигател с вътрешно горене, от ХЕПС без външно зареждане и от ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане

Точките по-долу трябва да се попълнят за всеки изпитван режим на функциониране (преобладаващ режим или най-блигоприятен или най-неблагоприятен режим, ако е приложимо)

Изпитване 1

Замърсители

CO

(mg/km)

THC (а)

(mg/km)

NMHC (а)

(mg/km)

NOx

(mg/km)

THC+NOx (b)

(mg/km)

Прахови частици

(mg/km)

Брой частици

(#.1011/km)

Измерени стойности

 

 

 

 

 

 

 

Коефициенти на регенериране (Ki) (2)

Адитивен

 

 

 

 

 

 

 

Коефициенти на регенериране (Ki) (2)

мултипликативен:

 

 

 

 

 

 

 

Адитивен коефициент на влошаване DF:

 

 

 

 

 

 

 

Мултипликативен коефициент на влошаване DF:

 

 

 

 

 

 

 

Крайни стойности

 

 

 

 

 

 

 

Пределно допустими стойности

 

 

 

 

 

 

 


(2)

Вж. протоколите за фамилиите в зависимост от Ki

:

 

Тип 1/I, проведено за определяне на Ki

:

Приложение XXI, подприложение 4 или Правило № 83 на ИКЕ на ООН (1)

Изпитване 2 ако е приложимо): за CO2 заради (dCO2 1) / за замърсители заради (90 % от граничните стойности) / за двете

Същата точка

Изпитване 3 ако е приложимо): за CO2 заради (dCO2 2)

Същата точка

2.1.1.1.2.    Емисии на замърсители от ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 с намаляване на степента на зареждане

Изпитване 1

Трябва да бъдат постигнати показателите по отношение на граничните стойности на емисиите на замърсители и следващите параграфи трябва да се повторят за всеки проведен на пътя цикъл на изпитване.

Замърсители

CO

(mg/km)

THC (a)

(mg/km)

NMHC (a)

(mg/km)

THC+NOx (б)

(mg/km)

Прахови частици

(mg/km)

NOx

(mg/km)

Брой частици

(#.1011/km)

Измерени стойности за отделен цикъл

 

 

 

 

 

 

 

Гранични стойности за отделен цикъл

 

 

 

 

 

 

 

Изпитване 2 ако е приложимо): за CO2 заради (dCO2 1) / за замърсители заради (90 % от граничните стойности) / за двете

Същата точка

Изпитване 3 ако е приложимо): за CO2 заради (dCO2 2)

Същата точка

2.1.1.1.3.    ПРЕТЕГЛЕНИ СПРЯМО КОЕФИЦИЕНТА НА ИЗПОЛЗВАНЕ ЕМИСИИ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ ОТ ХИБРИДНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С ВЪНШНО ЗАРЕЖДАНЕ

Замърсители

CO

(mg/km)

THC (a)

(mg/km)

NMHC (a)

(mg/km)

NOx

(mg/km)

THC+NOx (б)

(mg/km)

Прахови частици

(mg/km)

Брой частици

(#.1011/km)

Изчислени стойности

 

 

 

 

 

 

 

2.1.1.2.   Емисии НА CO2 (ако е приложимо)

2.1.1.2.1.    Емисии на CO2 от превозни средства с поне един двигател с вътрешно горене, от ХЕПС без външно зареждане, от ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане (не ATCT)

Точките по-долу трябва да се попълнят за всеки изпитван режим на функциониране (преобладаващ режим или най-благоприятен или най-неблагоприятен режим, ако е приложимо)

Изпитване 1

Емисии на CO2 (g/km)

Ниски

Средни

Високи

Много високи

Комбинирани

Измерени стойности на MCO2,p,1 / MCO2,c,2

 

 

 

 

 

Корекционен коефициент RCB (3):

 

 

 

 

 

MCO2,p,3 / MCO2,c,3

 

 

 

 

 

Коефициенти на регенериране (Ki)

Адитивен

 

 

 

 

 

Коефициенти на регенериране (Ki)

Мултипликативен

 

 

 

 

 

MCO2,c,4

-

 

AFKi= MCO2,c,3 / MCO2,c,4

—

 

MCO2,p,4 / MCO2,c,4

 

 

 

 

—

Корекция за ATCT (FCF) (2)

 

Временни стойности MCO2,p,5 / MCO2,c,5

 

 

 

 

 

Обявена стойност

—

—

—

—

 

Обявена стойност на dCO2 1 *

—

—

—

—

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка, с dCO2 2

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

Заключение

Емисии на CO2 (g/km)

Ниски

Средни

Високи

Много високи

Комбинирани

Усредняване на MCO2,p,6/ MCO2,c,6

 

 

 

 

 

Коригиране на MCO2,p,7 / MCO2,c,7

 

 

 

 

 

Окончателни стойности на MCO2,p,5 / MCO2,c,5

 

 

 

 

 

2.1.1.2.2.    ЕМИСИИ НА CO2 при изпитване ATCT от превозни средства с поне един двигател с вътрешно горене, от ХЕПС без външно зареждане, от ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане (ATCT)

Изпитване при 14 °C (ATCT)

Емисии на CO2 (g/km)

Ниски

Средни

Високи

Много високи

Комбинирани

Измерени стойности на MCO2,p,1 / MCO2,c,2

 

 

 

 

 

Корекционен коефициент RCB (5)

 

 

 

 

 

MCO2,p,3 / MCO2,c,3

 

 

 

 

 

Заключение (ATCT)

Емисии на CO2 (g/km)

Комбинирани

ATCT (14 °C) MCO2,Treg

 

Тип 1 (23 °C) MCO2,23°

 

Корекционен коефициент за фамилия (FCF)

 

2.1.1.2.3.    Масова емисия на CO2 от ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 с намаляване на степента на зареждане

Изпитване 1:

Масова емисия на CO2 (g/km)

Комбинирани

Изчислена стойност на MCO2,CD

 

Обявена стойност

 

dCO2 1

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка, с dCO2 2

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

Заключение

Масова емисия на CO2 (g/km)

Комбинирани

Усредняване на MCO2,CD

 

Окончателна стойност на MCO2,CD

 

2.1.1.2.4.    ПРЕТЕГЛЕНА СПРЯМО КОЕФИЦИЕНТА НА ИЗПОЛЗВАНЕ МАСОВА ЕМИСИЯ НА CO2 от от хибридни електрически превозни средства с външно зареждане

Масова емисия на CO2 (g/km)

Комбинирани

Изчислена стойност на MCO2,weighted

 

2.1.1.3   РАЗХОД НА ГОРИВО (АКО Е ПРИЛОЖИМО, РАЗЛИЧЕН ОТ ТОЗИ ПРИ ATCT)

2.1.1.3.1.    Рразход на гориво от превозни средства само с двигател с вътрешно горене, от ХЕПС без външно зареждане и от ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане

Точките по-долу трябва да се попълнят за всеки изпитван режим на функциониране (преобладаващ режим или най-благоприятен или най-неблагоприятен режим, ако е приложимо)

Разход на гориво в l/100 km;

Нисък

Среден

Висок

Много висок

Комбиниран

Окончателни стойности на FCp,H / FCc,H  (4)

 

 

 

 

 

2.1.1.3.2.    Разход на гориво на ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 с намаляване на степента на зареждане

Изпитване 1:

Разход на гориво в l/100 km;

Комбиниран

Изчислена стойност на FCCD

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

Заключение

Разход на гориво в l/100 km;

Комбиниран

Усредняване на FCCD

 

Окончателна стойност на FCCD

 

2.1.1.3.3.    Усреднен с оглед на КИ разход на гориво на ХЕПС с външно зареждане

Разход на гориво в l/100 km;

Комбиниран

Изчислена стойност на FCweighted

 

2.1.1.3.4.    Разход на гориво на ХЕПС без външно зареждане с горивен елемент при изпитване от тип 1 със запазване на степента на зареждане

Точките по-долу трябва да се попълнят за всеки изпитван режим на функциониране (преобладаващ режим или най-благоприятен или най-неблагоприятен режим, ако е приложимо)

Разход на гориво в l/100 km;

Нисък

Среден

Висок

Много висок

Комбиниран

Измерени стойности

 

 

 

 

 

Корекционен коефициент RCB

 

 

 

 

 

Окончателни стойности FCp/ FCc

 

 

 

 

 

2.1.1.4.   ПРОБЕГ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

2.1.1.4.1.    Пробег на ХЕПС с външно зареждане (ако е приложимо)

2.1.1.4.1.1.   Пробег в напълно електрически режим на задвижване (ПНЕР)

Изпитване 1

ПНЕР (km)

При управление в град

Комбиниран

Измерени/изчислени стойности ПНЕР

 

 

Обявена стойност

—

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

Заключение

ПНЕР (km)

При управление в град

Комбиниран

Усредняване на ПНЕР (ако е приложимо))

 

 

Окончателни стойности на ПНЕР

 

 

2.1.1.4.1.2.   Еквивалентен пробег в напълно електрически режим

ЕПНЕР (km)

При управление в град

Комбиниран

Окончателни стойности на ЕПНЕР

 

 

2.1.1.4.1.3.   Действителен пробег с намаляване на степента на зареждане

RCDA (km)

Комбиниран

Окончателни стойности на RCDA

 

2.1.1.4.1.4.   Пробег при цикъл с намаляване на степента на зареждане

Изпитване 1

RCDC (km)

Комбиниран

Окончателни стойности на RCDC

 

Номер на преходния цикъл

 

REEC на цикъла за потвърждаване (%)

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

2.1.1.4.2.   ПРОБЕГ на ХЕПС - пробег в изцяло електрически режим на задвижване (ако е приложимо)

Изпитване 1

ПИЕРЗ (km)

При управление в град

Комбиниран

Изчислена стойност на ПИЕРЗ

 

 

Обявена стойност

—

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

Заключение

ПИЕРЗ (km)

При управление в град

Комбиниран

Усредняване на ПИЕРЗ

 

 

Окончателние стойности на ПИЕРЗ

 

 

2.1.1.5.   КОНСУМАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

2.1.1.5.1.   Консумация на електрическа енергия на ХЕПС с външно зареждане (ако е приложимо)

2.1.1.5.1.1.   Консумация на електрическа енергия (ЕС)

EC (Wh/km)

Ниска

Средна

Висока

Много висока

При управление в град

Комбинирана

Окончателни стойности на ЕС

 

 

 

 

 

 

2.1.1.5.1.2.   Претеглена спрямо КИ консумация на електрическа енергия

Изпитване 1

ECAC,CD (Wh/km)

Комбинирана

Изчислени стойности на ECAC,CD

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

Заключение (ако е приложимо)

ECAC,CD (Wh/km)

Комбинирана

Усредняване на ECAC,CD

 

Окончателна стойност

 

2.1.1.5.1.3.   Претеглена спрямо КИ консумация на електрическа енергия

Изпитване 1

ECAC,weighted (Wh)

Комбинирана

Изчислена стойност на ECAC,weighted

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

Заключение (ако е приложимо)

ECAC,weighted (Wh/km)

Комбинирана

Усредняване на ECAC,weighted

 

Окончателна стойност

 

2.1.1.5.2.   Консумация на електрическа енергия на ХЕПС (ако е приложимо)

Изпитване 1

EC (Wh/km)

При управление в град

Комбинирана

Изчислена стойност на ЕС

 

 

Обявена стойност

—

 

Изпитване 2 (ако е приложимо)

Същата точка

Изпитване 3 (ако е приложимо)

Същата точка

EC (Wh/km)

Ниска

Средна

Висока

Много висока

При управление в град

Комбинирана

Усредняване на ЕС

 

 

 

 

 

 

Окончателни стойности на ЕС

 

 

 

 

 

 

2.1.2.   ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, НИСКА СТОЙНОСТ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

Повтаря се точка 2.1.1

2.1.3.   ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО M (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

Повтаря се точка 2.1.1

2.1.4.   ОКОНЧАТЕЛНИ КРИТЕРИИ ЗА СТОЙНОСТИТЕ НА ЕМИСИИТЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)

Замърсители

CO

(mg/km)

THC (a)

(mg/km)

NMHC (a)

(mg/km)

NOx

(mg/km)

THC+NOx (б)

(mg/km)

PM

(mg/km)

PN

(#.1011/km)

Най-високо стойности (5):

 

 

 

 

 

 

 

2.2.   ИЗПИТВАНЕ ОТ ТИП 2 (а) (не АТСТ)

Включва данни за емисиите, необходими за изпитване за годност за движение по пътищата

При изпитване

СО (обемни %)

Стойност ламбда

Честота на въртене на двигателя (min –1)

Температура на маслото (°C)

Празен ход

 

—

 

 

Висока честота на въртене на двигателя на празен ход

 

 

 

 

2.3.   ИЗПИТВАНЕ ОТ ТИП 3 (а) (не АТСТ)

Емисии на картерни газове в атмосферата: Няма

2.4.   ИЗПИТВАНЕ ОТ ТИП 4 (а) (не АТСТ)

Вж. протоколите

:

 

2.5.   ИЗПИТВАНЕ ОТ ТИП 5 (а) (не АТСТ)

Вж. протоколите за фамилиите по отношение на дълготрайността

:

 

Цикъл от тип 1/I за критерии за изпитване на емисиите

:

Приложение XXI, подприложение 4 или Правило № 83 на ИКЕ на ООН (6)

2.6.   Изпитване на емисиите при реални условия (не ATCT)

Номер на фамилията по отношение на изпитванията в реални условия

:

MSxxxx

Вж. протоколите за фамилиите

:

 

2.7.   ИЗПИТВАНЕ ОТ ТИП 6 (а) (не АТСТ)

Дата на изпитванията

:

(ден/месец/година)

Място на провеждане на изпитването

:

 

Метод на настройка на динамометричния стенд

:

Движение по инерция (базова стойност на съпротивление при движение)

Инерционна маса (kg):

:

 

Ако има отклонение от превозното средство от тип 1

:

 

Гуми

:

 

Марка

:

 

Тип

:

 

Размер на гумите – предни/задни

:

 

Обиколка (m)

:

 

Налягане на гумата (kPa):

:

 


Замърсители

CO

(g/km)

HC

(g/km)

При изпитване

1

 

 

2

 

 

3

 

 

Средно

 

 

Пределна стойност

 

 

2.8.   СИСТЕМА ЗА БОРДОВА ДИАГНОСТИКА (не ATCT)

Вж. протоколите за фамилиите

:

 

2.9.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ДИМНОСТ (б) (не ATCT)

2.9.1.   ИЗПИТВАНЕ С ПОСТОЯННА СКОРОСТ

Вж. протоколите за фамилиите

:

 

2.9.2.   ИЗПИТВАНЕ ПРИ СВОБОДНО УСКОРЯВАНЕ

Измерени стойности на поглъщане (m –1)

:

 

Коригирани стойности на поглъщане (m –1)

:

 

2.10.   Мощността на двигателя (не ATCT)

Вж. протоколите за фамилиите

:

 

2.11.   ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕМПЕРАТУРАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО HIGH (висока стойност)

Температура на охлаждащия агент на двигателя в края на периода за подготовка (°C)

Подприложение 6а., точка 3.9.2

:

 

Средна температура на мястото за подготовка за последните 3 часа (°C)

Подприложение 6а., точка 3.9.2

:

 

Разлика между крайната температура на охлаждащия агент на двигателя и средната температура на местоположението на престой за последните три часа ΔT_ATCT (°C):

Подприложение 6а., точка 3.9.3

:

 

Минимално време на подготовка tsoak_ATCT (s):

Подприложение 6а., точка 3.9.1

:

 

Местоположение на датчика за температурата

Подприложение 6а., точка 3.9.5

:

 

Приложение към протокола от изпитването (не се прилага за изпитване ( ATCT и за ИЕПС),

1. —

 В електронен формат се преодоставят всички входни данни за инструмента по съответствието, посочен в точка 2.4 от приложение 1 към Регламенти за изпълнение (ЕС) 2017/1152 и (ЕС) 2017/1153

Препратка към файла с входните данни: …

2. —

 изходни данни от Co2mpas:

3. —

 резултати от изпитване NEDC (ако е приложимо):

(1)  Приложимото се посочва

(2)  FCF: Корекционен коефициент за фамилия за коригиране на представителните регионални температурни условия (ATCT)

Вж. протоколите за фамилиите по отношение на FCF:

(3)  корекция, посочена в подприложение 6 към приложение XXI от настоящия регламент за превозниза превозни средства, оборудвани с ДВГ, KCO2 за ХЕПС

(4)  Изчислени от коригирани стойности на CO2

(5)  за всеки замърсител в рамките на всички резултати от VH, VL (ако е приложимо) и VIM (ако е приложимо)

(6)  Приложимото се посочва

Допълнение 8б

Протокол за изпитването за съпротивление при движение

Следната информация, ако е приложимо, е минималният обем данни, необходими за изпитването за определяне на съпротивлението при движение.

НОМЕР на протокола

ЗАЯВИТЕЛ

 

Производител

 

ОТНОСНО

Измерване на съпротивлението при движение по пътя на превозно средство

Обект на изпитването

 

Марка

:

 

 

Тип

:

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обектът на изпитването отговаря на изискванията, посочени в рубриката „Относно“.


МЯСТО,

ДД/ММ/ГГГГ г.

1.   ЗАСЕГНАТО ПРЕВОЗНО(И) СРЕДСТВО(А)

Засегната(и) марка(и)

:

 

Засегнат(и) тип(ове)

:

 

Търговско описание

:

 

Максимална скорост на превозното средство (km/h)

:

 

Задвижваща(и) ос(и):

:

 

2.   ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНОТО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

2.1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Ако няма интерполация: Описва се най-неблагоприятното (по отношение на потребността от енергия) превозно средство

2.1.1.   Превозно средство, висока стойност:

Марка

:

 

Тип

:

 

Версия

:

 

Потребност от енергия за цикъл за цял цикъл WLTC от клас 3 независимо от класа на превозното средство

:

 

Отклонение от серийното производство

:

 

Пробег

:

 

2.1.2.   Превозно средство Low

Марка

:

 

Тип

:

 

Версия

:

 

Потребност от енергия за цикъл за цял цикъл WLTC от клас 3 независимо от класа на превозното средство

:

(4 — 35 % въз основа на HR)

Отклонение от серийното производство

:

 

Пробег

:

 

2.1.3.   Представително за матричната фамилия превозно средство по отношение на съпротивлението при движение (ако е приложимо)

Марка

:

 

Тип

:

 

Версия

:

 

Потребност от енергия за цикъл за цял цикъл WLTC

:

 

Отклонение от серийното производство

:

 

Пробег

:

 

2.2.   МАСИ

2.2.1.   Превозно средство, висока стойност:

Маса на изпитваното превозно средство

:

 

Средна маса mav (kg)

:

(Средно от масата преди и след изпитването)

Маса на въртене mav (kg)

:

3 % от (MRO+25kg) или измерена

Разпределение на теглото

Отпред

:

 

Отзад

:

 

2.2.2.   Превозно средство Low

Повтаря се точка 2.2.1 с данните за VL

2.2.3.   Представително за матричната фамилия превозно средство по отношение на съпротивлението при движение (ако е приложимо)

Маса на изпитваното превозно средство

:

 

Средна маса mav (kg)

:

(Средно от масата преди и след изпитването)

Технически допустима максимална маса в натоварено състояние (≥ 3 000  kg)

:

 

Прогнозно средно аритметично от масите на допълнителното оборудване

:

 

Разпределение на теглото

Отпред

:

 

Отзад

:

 

2.3.   ГУМИ

2.3.1.   Превозно средство Нigh

Означение на размера

:

Предни/задни, ако са различни

Марка

:

Предни/задни, ако са различни

Тип

:

Предни/задни, ако са различни

Съпротивление при движение (kgf/1 000  kg)

Отпред

:

 

Отзад

:

 

Налягане на предните гуми (kPa):

:

 

Налягане на задните гуми (kPa):

:

 

2.3.2.   Превозно средство, ниска стойност

Повтаря се точка 2.3.1 с данните за VL

3.3.2.   Представително за матричната фамилия превозни средства по отношение на съпротивлението при движение (ако е приложимо)

Повтаря се точка 2.3.1 с данните за представителното превозно средство

2.4.   КАРОСЕРИЯ

2.4.1.   Превозно средство, висока стойност:

Тип

:

AA/AB/AC/AD/AE/AF BA/BB/BC/BD

Версия

:

 

Аеродинамични устройства

 

 

Подвижни аеродинамични устройства

:

Да/не и списък, ако е приложимо

Списък на монтираните аеродинамични варианти

:

 

2.4.2.   Превозно средство, ниска стойност

Повтаря се точка 2.4.1 с данните за VL

Делта (Cd*Af)LH, в сравнение с VH

:

 

2.4.3.   Представително за матричната фамилия превозно средство по отношение на съпротивлението при движение (ако е приложимо)

Описание на формата на каросерията

:

Квадратна кутия (ако не може да се определи представителна форма за завършено превозно средство)

Повтаря се точка 2.4.1 с данните за представителното превозно средство, ако е приложимо

Челна площ Afr

:

 

2.5.   СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ

2.5.1.   Превозно средство, висока стойност:

Код на двигателя

:

 

Тип на трансмисията

:

Ръчна/автоматична, CVT

Модел на трансмисията

(Кодове на производителя)

:

(в информационния документ да се въведе оценка на въртящия момент и информация за броя на съединителите →

Обхванати модели трансмисии

(Кодове на производителя)

:

 

Честота на въртене на двигателя, разделена на скоростта на превозното средство

:

Предавка

Предавателно число

Отношение номер на предавката/скорост

1ва

1/..

 

2ра

1/..

 

3та

1/..

 

4та

1/..

 

5та

1/..

 

6та

1/..

 

..

 

 

..

 

 

Електрически машини, свързани в позиция N

:

Неприложимо (няма електрическа машина или няма режим на движение по инерция)

Тип и брой на електрическите машини

:

тип на машината: асинхронна/синхронна

Вид на охлаждащия агент

:

Въздух, течност, ….

2.5.2.   Превозно средство, ниска стойност

Повтаря се точка 2.5.1 с данните от VL

2.6.   РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

2.6.1.   Превозно средство, висока стойност:

Дати на изпитванията

:

дд/мм/гггг г.


Изпитване в пътни условия (Приложение XXI, подприложение 4, точка 4)

Място на провеждане на изпитването

:

Движение по инерция (Приложение XXI, подприложение 4, точка 4.3)

или метод с изпитване на динамометричен стенд (приложение XXI, подприложение 4, точка 4.4.)

Съоръжение (наименование/местоположение/справка за динамометъра)

:

 

Режим на движение по инерция

:

да/не

Регулиране на кормилото

:

Стойности на сходимостта на предните колела и страничния наклон на колелата

Максимална базова скорост (km/h)

Приложени XXI, подприложение 4, точка 4.2.4.1.2.

:

 

Анемометрични условия

:

на място

или в превозното средство: Влияние на анемометричните условия (cd*A) дали са били коригирани.

Номер на отсечките

:

 

Вятър

:

Средно, пикове и посока спрямо посоката на изпитвателното трасе

Налягане на въздуха

:

 

Температура (средна стойност)

:

 

Корекция за вятъра

:

да/не

Корекция на налягането на гумите

:

да/не

Първични резултати

:

Метод на измерване на въртящия момент

c0=

c1=

c2=

Метод с движение по инерция

f0

f1

f2

окончателни резултати:

 

Метод на измерване на въртящия момент

c0=

c1=

c2=

и

f0=

f1=

f2=

Метод с движение по инерция

f0=

f1=

f2=

или

МЕТОД НА АЕРОДИНАМИЧНАТА ТРЪБА (приложение XXI, подприложение 4, точка 6)

Съоръжение (наименование/местоположение/справка за динамометъра)

:

 

Оценяване на съоръженията

:

Номер и дата на доклада

Динамометър

Тип на динамометъра

:

лентов динамометър или динамометричен стенд

Метод

:

При стабилизирана скорост или метод на измерване на отрицателното ускорение

загряване

:

Загряване, извършено от динамометъра или чрез движение на превозното средство

Корекция на барабанната крива

(приложение XXI, подприложение 4, точка 6.6.3.)

:

(За динамометричен стенд, ако е приложимо)

Метод с настройка на динамометричен стенд

:

Единично изпитване / изпитване с повторения / алтернативно изпитване със собствен цикъл за загряване

Измерен коефициент на аеродинамично съпротивление, умножен по челната площ

:

Скорост (km/h)

Cd*A (m2)

…

…

…

…

Резултат

:

f0=

f1=

f2=

или

Матрица на съпротивлението при движение (приложение XXI, подприложение 4, точка 5)

Място на провеждане на изпитването

:

Движение по инерция (приложение XXI, подприложение 4, точка 4.3)

или метод с изпитване на динамометричен стенд (приложение XXI, подприложение 4, точка 4.4.)

Съоръжение (наименование/местоположение/справка за трасето)

:

 

Режим на движение по инерция

:

да/не

Регулиране на кормилото

:

Стойности на сходимостта на предните колела и страничния наклон на колелата

Максимална базова скорост (km/h)

Приложени XXI, подприложение 4, точка 4.2.4.1.2.

:

 

Анемометрични условия

:

на място

или в превозното средство: Влияние на анемометричните условия (cd*A) дали са били коригирани.

Номер на отсечките

:

 

Вятър

:

Средно, пикове и посока спрямо посоката на изпитвателното трасе

Налягане на въздуха

:

 

Температура (средна стойност)

:

 

Корекция за вятъра

:

да/не

Корекция на налягането на гумите

:

да/не

Първични резултати

:

Метод на измерване на въртящия момент

c0r=

c1r=

c2r=

Метод с движение по инерция

f0r

f1r

f2r

окончателните резултати:

 

Метод на измерване на въртящия момент

c0r=

c1r=

c2r=

и

f0r=

f1r=

f2r=

Метод с движение по инерция

f0r=

f1r=

f2r=

2.6.2.   Превозно средство, ниска стойност

Повтаря се точка 2.6.1 с данните от VL

Допълнение 8в

Образец на формуляр за изпитване

Формулярът за изпитване включва данните от изпитванията, които се записват, но не се включват в никой протокол от изпитване.

Формулярът(ите) за изпитване се съхранява от техническата служба или от производителя за най-малко 10 години.

Следната информация, ако е приложимо, е минималният обем данни, който трябва да присъства във формулярите от изпиване.

Параметри на регулировката на колелата

Приложение XXI, подприложение 4, точка 4.2.1.8.3.

:

 

Коефициенти c0, c1 and c2,

:

c0=

c1=

c2=

Време на движение по инерция, измерено на динамометричен стенд

Приложение XXI, подприложение 4, точка 4.4.4

:

Скорост на превозното средство (km/h)

Време на движение по инерция (s)

125—115

 

115—105

 

105—95

 

95—85

 

85—75

 

75—65

 

65—55

 

55—45

 

45—35

 

35—25

 

25—15

 

15—05

 

Върху превозното средство или в него може да се сложи допълнителен товар, за да се отстрани приплъзването на гумите.

Приложение XXI, подприложение 4, точка 7.1.1.1.1.

:

Тегло (kg)

върху/в превозното средство.

Време на движение по инерция на превозното средство след завършване на процедурата съгласно точка 4.3.1.3 от приложение XXI, подприложение 4

Приложение XXI, подприложение 4, точка 8.2.4.2.

:

Скорост на превозното средство (km/h)

Време на движение по инерция (s)

125—115

 

115—105

 

105—95

 

95—85

 

85—75

 

75—65

 

65—55

 

55—45

 

45—35

 

35—25

 

25—15

 

15—05

 

Ефективност на преобразувателя на NOx

Указани концентрации а); б), в), г), д) и концентрацията, когато анализаторът за NOx е в режим за анализ на NO, така че калибриращият газ да не преминава през преобразувателя.

Приложение XXI, подприложение 5, точка 5.5.

:

а) =

б) =

в) =

г) =

Концентрация в режим за анализ на NO =

Реално изминато от превозното средство реазстояние

Приложение XXI, подприложение 1, точки 1.2.6.4.6. и 1.2.12.6.

:

 

За превозни средства с ръчно превключване на предавките, превозно средство с ръчно превключване на предавките, което не може да следва графиката на цикъла:

 

 

отклонения от цикъла на движение

:

Приложение XXI, подприложение 6, точка 1.2.6.5.1

Показатели на графиката на движение:

 

 

Следните показатели се изчисляват съгласно SAE J2951 (Преразгледано януари 2014 г.):

 

 

(a)   ER: Оценка по отношение на енергията (Energy Rating)

:

(b)   DR: Оценка по отношение на разстоянието (Distance Rating)

:

(c)   EER: Оценка по отношение на енергийната ефективност

:

(d)   ASCR: Оценка по отношение на изменението на абсолютната скорост

:

(e)   IWR: Оценка по отношение на инерцията

:

(f)   RMSSE: Средно квадратично отклонение на грешката за скоростта

:

Приложение XXI, подприложение 6, точки 1.2.8.5 и 7

 

 

Претегляне на филтъра за прахови частици

 

 

Филтърът преди изпитването

:

Филтърът след изпитването

:

Еталонен филтър

:

приложение XXI, подприложение 1 6, точки 1.2.10.1.2 и 1.2.14.3.1

 

Съдържание на всеки комонент, измерено след стабилизиране на измервателния уред

Приложение XXI, подприложение 6, §1.2.14.2.8

:

 

Определяне на коефициента на регенериране

 

 

Броят на циклите D между два цикъла WLTC, в които настъпва регенериране

:

Броят на циклите, в които са извършвани измервания на емисиите.

:

Измерване на масовите емисии за всеки компонент I за всеки цикъл j

:

приложение XXI, подприложение 6, допълнение 1, точка 2.1.3.

 

Определяне на коефициента на регенериране

 

 

Брой на приложимите цикли на изпитване, отчетен при пълно регенериране.

:

 

Приложение XXI, подприложение 6, допълнение 1, точка 2.2.6.

 

Определяне на коефициента на регенериране

 

 

Msi

:

Mpi

:

Ki

:

приложение XXI, подприложение 6, допълнение 1, точка 3.1.1.

ATCT

 

 

Температура и влажност на въздуха на изпитвателната камера, измерени на изхода на охлаждащия вентилатор на превозното с минимална честота от 1 Hz.

:

Зададена температура = Treg

Приложение XXI, подприложение 6а, точка 3.2.1.1.

Действителна стойност на температурата

± 3 °C в началото на изпитването

± 5 °C по време на изпитването

Температурата на зоната на естествено охлаждане, измервана непрекъснато с честота най-малко 1 Hz.

:

Зададена температура = Treg

Приложение XXI, подприложение 6а, точка 3.2.2.1.

Действителна стойност на температурата

± 3 °C в началото на изпитването

± 5 °C по време на изпитването

Време на прехвърляне от зоната за предварителна подготовка към зоната за естествено охлаждане

Приложение XXI, подприложение 6а, точка 3.6.2

:

≤ 10 минути

Времето между края на изпитване тип 1 и процедурата и процедурата на охлаждане

:

≤ 10 минути

Измереното време на естествено охлаждане се записва във всички относими формуляри за изпитване.

Приложение XXI, подприложение 6а, точка 3.9.2

:

Време между измерването на крайната температура и края на изпитване тип 1 при 23 °C.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЪОТВЕТСТВИЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.

 В настоящото приложение се определят изискванията за съответствие в експлоатация на превозни средства, получили одобрение на типа съгласно настоящия регламент по отношение на емисиите от изпускателната уредба и СБД (включително и IUPRM).

2.   ИЗИСКВАНИЯ

Изискванията за съответствие в експлоатация са посочените в точка 9 и допълнения 3, 4 и 5от Правило № 83 на ИКЕ на ООН, като се отчитат изключенията, описани в съответните раздели.

2.1.

 Точка 9.2.1 от Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:

Проверката на съответствието в експлоатация от одобряващия орган се извършва въз основа на всяка относима информация, с която разполага производителят, съгласно същите процедури като процедурите за съответствие на производството, определени в член 12, параграфи 1 и 2 на Директива 2007/46/ЕО и точки 1 и 2 на приложение X към посочената директива. Ако на органа по одобряване е предоставена информация от друг орган по одобряване или от надзорни изпитвания на държава членка, тя допълва отчетите за наблюдение в експлоатация, предоставени от производителя.

2.2.

 Точка 9.3.5.2 от Правило № 83 на ИКЕ на ООН се изменя, като се добавя следната нова подточка:

„…

Превозни средства от малки серии с по-малко от 1 000 превозни средства от една фамилия по отношение на СБД се освобождават от минималните изисквания по отношение на IUPR, както и от изискването да докажат съответствието си с тези изисквания на органа по одобряването.“

2.3.

 Препратките към „договарящи се страни“ се разбират като препратки към „държави членки“.

2.4.

 Точка 2.6 от приложение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:

Превозното средство трябва да принадлежи към тип превозни средства, одобрен съгласно настоящия регламент и включен в сертификат за съответствие съгласно Директива 2007/46/ЕО. То трябва да е регистрирано и да е било използвано в Съюза.

2.5.

 Препратката в точка 2.2 от допълнение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН към „Спогодбата от 1958 г.“ се разбира като препратка към Директива 2007/46/ЕО.

2.6.

 Точка 2.6 от приложение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:

Съдържанието на олово и сяра в проба гориво, взета от резервоара на превозното средство, трябва да отговаря на приложимите стандарти, посочени в Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) и не трябва да има доказателства за използването на неподходящо гориво. Могат да бъдат извършени проверки в изпускателната тръба.

2.7.

 Препратката в точка 4.1 от допълнение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН към „изпитвания за емисии в съответствие с приложение 4а“ се разбира като препратка към „изпитвания на емисиите, провеждани в съответствие с приложение XXI към настоящия регламент“.

2.8.

 Препратката в точка 4.1 от допълнение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН към „точка 6.3 от приложение 4а“ се разбира като препратка към „точка 1.2.6 от подприложение 6 към приложение XXI към настоящия регламент“.

2.9.

 Препратката в точка 4.4 от допълнение 3 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН към „Спогодбата от 1958 г.“ се разбира като препратка към „член 13, параграф 11 или 2 от Директива 2007/46/ЕО“.

2.10.

 В точка 3.2.1, точка 4.2 и бележки под линия 1 и 2 от допълнение 4 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН позоваването на пределните стойности, посочени в таблица 1 от точка 5.3.1.4, се разбира като препратка към таблица 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007.

(1)   ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 88

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Запазено

ПРИЛОЖЕНИЕ IIIA

ПРОВЕРКА ЗА ЕМИСИИ В РЕАЛНИ УСЛОВИЯ

1.   ВЪВЕДЕНИЕ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ

1.1.   Въведение

В настоящото приложение са описани процедурите за проверка на характеристиките по отношение на емисиите в реални условия от леките превозни средства за превоз на пътници и товари.

1.2.   Определения

1.2.1.

„Грешка“ е отклонението между измерена или изчислена стойност и проследима еталонна стойност.

1.2.2.

„Анализатор“ е всяко измервателно устройство, което не е част от превозното средство, но е монтирано с цел определяне на концентрацията или количеството на газообразни замърсители или прахови частици.

1.2.3.

„Пресичане с осевата линия“ на линейна регресия(a 0) е:

Formula

където:

a 1

е наклонът на регресионната права

Formula

е основната стойност на еталонния параметър

Formula

е средната стойност на параметъра, който трябва да се провери.

1.2.4.

„Калибриране“ е процесът на установяване на реакцията на анализатор, уред за измерване на дебита, датчик или сигнал, така че неговите изходни показания да съответстват да един или повече еталонни сигнала.

1.2.5.

„Коефициент на определяне“ (r 2) се определя като:

Formula

където:

a 0

е точката на пресичане на регресионната права с оста y.

a 1

е наклонът на регресионната права

x i

е измерената еталонна стойност

y i

е измерената стойност на параметъра, който трябва да се провери.

Formula

е средната стойност на параметъра, който трябва да се провери.

n

е броят на стойностите

1.2.6.

„Коефициент на кръстосана корелация“ (r) се определя като:

Formula

където:

x i

е измерената еталонна стойност

y i

е измерената стойност на параметъра, който трябва да се провери.

Formula

е средната еталонна стойност

Formula

е средната стойност на параметъра, който трябва да се провери.

n

е броят на стойностите

1.2.7.

„Времезакъснение“ е времето от превключването на газовия поток (t 0) до достигане на реакция от 10 % (t 10) в крайното показание.

1.2.8.

„Сигнали или данни на модула за управление на двигателя (ECU)“ са информацията и сигналите за превозното средство, които произхождат от мрежата за данни на превозното средство и са записани с използване на протоколите, посочени в точка 3.4.5 от допълнение 1.

1.2.9.

„Модул за управление на двигателя“ е електронният модул, който управлява различните задействащи механизми, така че да осигури оптималната работа на силовото предаване.

1.2.10.

„Емисии“ , също наричани „компоненти“ , „компоненти на замърсителите“ или „замърсяващи емисии“ са регулираните газообразни или прахови съставки на отработилите газове.

1.2.11.

„Отработили газове“ , също наричани „изгорели газове“, са общо всичките газообразни и прахови компоненти, отделени на изхода за отработили газове или изпускателната тръба в резултат на изгарянето на горивото в двигателя с вътрешно горене на превозното средство.

1.2.12.

„Емисии на отработили газове“ са емисиите на частици, характеризирани като маса на праховите частици и брой прахови частици, както и газообразните компоненти на изхода на изпускателната тръба на превозното средство.

1.2.13.

„Пълна скала“ е целият обхват на анализатор, уред за измерване на дебита или датчик, според посоченото от производителя на оборудването. Ако подобхват на анализатор, уред за измерване на дебита или датчик се използва за измервания, пълната скала трябва да се разбира като максимално показание.

1.2.14.

„Коефициент на реагиране на въглеводороди“ за конкретен вид въглеводороди означава отношението между показанието на пламъчнойонизационен детектор и концентрацията на разглеждания вид въглеводород в съда с еталонен газ, изразено като ppmC1.

1.2.15.

„Основно техническо обслужване“ е настройката, поправката или замяната на анализатор, уред за измерване на дебита или датчик, които могат да се отразят на точността на измерванията.

1.2.16.

„Шум“ е два пъти средноквадратичната стойност от десет средноквадратични отклонения, всяко изчислено от реакцията при нулево показание на анализатора при честота на запис от най-малко 1,0 Hz за период 30 секунди.

1.2.17.

„Неметанови въглеводороди“ (non-methane hydrocarbons, NMHC) са сумарните въглеводороди (THC) с изключение на метан (CH4).

1.2.18.

„Брой частици“ (PN) е общият брой на твърдите частици, отделени от изпускателната тръба на превозното средство, определени с помощта на процедурата за измерване, предвидена в настоящия регламент за оценка на съответните гранични стойности на емисиите за Евро 6, посочени в Таблица 2 на приложение I към Регламент (ЕО) 715/2007.

1.2.19.

„Прецизност“ е 2,5 пъти средноквадратичното отклонение на 10 последователни показания за дадена проследима стандартна стойност.

1.2.20.

„Показание“ е числовата стойност, показвана от анализатор, уред за измерване на дебита, датчик или друго измервателно устройство, използвано в контекста на измерване на емисиите на превозното средство.

1.2.21.

„Време на реагиране“ (t90) е сумата от времезакъснението и времето на нарастване.

1.2.22.

„Време на нарастване“ е времето, за което показанието нараства от 10 % до 90 % (t90 – t10) от крайната си стойност.

1.2.23.

„Средноквадратична стойност“ (xrms) е квадратният корен от средноаритметичната стойност на квадратите на стойностите, определена като:

Formula

където:

x

е измерена или изчислена стойност

n

е броят на стойностите

1.2.24.

„Датчик“ е всяко измервателно устройство, което не е част от превозното средство, но е монтирано с цел определяне на параметри, различни от концентрацията на газообразни замърсители и прахови замърсители и на масовия дебит на отработилите газове.

1.2.25.

„Калибриране на обхвата“ е калибрирането на анализатор, уред за измерване на дебита или датчик, така че той да има точна реакция на еталон, който съответства възможно най-близо на максималната стойност, която се очаква да бъде получена при действително изпитване за емисии.

1.2.26.

„Реакция на сигнал за калибриране на обхвата“ е средната реакция по отношение на сигнал за калибриране на обхвата за интервал от най-малко 30 секунди.

1.2.27.

„Дрейф на реакция на сигнал за калибриране на обхвата“ е разликата между средната реакция на сигнал за калибриране на обхвата и действителния сигнал за калибриране на обхвата, измерена за определен период след прецизно калибриране на обхвата на анализатор, уред за измерване на дебита или датчик.

1.2.28.

„Наклон“ на линейна регресия (a 1) е:

Formula

където:

Formula

е средната стойност на еталонния параметър

Formula

е средната стойност на параметъра, който трябва да се провери.

x i

е действителната стойност на еталонния параметър

y i

е действителната стойност на параметъра, който трябва да се провери

n

е броят на стойностите

1.2.29.

„стандартна грешка на оценката“ (SEE) е:

Formula

където:

ý

е очакваната стойност на параметъра, който трябва да се провери.

y i

е действителната стойност на параметъра, който трябва да се провери

x max

е максималната действителна стойност на еталонния параметър

n

е броят на стойностите

1.2.30.

„Сумарни въглеводороди“ (THC, total hydrocarbons) е сумата от всички летливи съединения, които могат да се измерят с пламъчнойонизационен детектор (FID).

1.2.31.

„Проследим“ е характеристика на измерване или показание на уред, които посредством непрекъсната последователност от сравнения могат да се свържат с известен или всеобщо признат еталон.

1.2.32.

„Време на преобразуване“ в разликата във времето от промяната на концентрацията или дебита (t 0) в контролната точка и реакцията на системата, равна на 50 % от крайното показание (t 50).

1.2.33.

„Тип анализатор“ , също наричан „анализаторен тип“ е група анализатори, произведени от един и същ производител, които прилагат еднакъв принцип за определяне на концентрацията на конкретна газова съставка или на броя частици.

1.2.34.

„Тип на дебитомер за измерване на масовия дебит на отработилите газове“ е група дебитомери за измерване на масовия дебит на отработилите газове, които имат сходен вътрешен диаметър на тръбата и функционират на еднакъв принцип с цел определяне на масовия дебит на отработилите газове.

1.2.35.

„Валидиране“ е процесът на оценка на правилния монтаж и функционалните възможности на преносимата система за измерване на емисиите и на точността на измерените стойности на масовия дебит, получени от един или множество непроверими дебитомери за измерване на масовия дебит или изчислени въз основа на сигнали от датчици или ECU.

1.2.36.

„Проверка“ процесът на оценка дали измерената или изчислената стойност от анализатор, уред за измерване на дебита, датчик или сигнал отговаря на сигнал за калибриране на обхвата в рамките на един или повече предварително определени прагове на приемане.

1.2.37.

„Нулиране“ е калибрирането на анализатор, уред за измерване на дебита или датчик, така че той да дава правилна реакция по отношение на нулев сигнал.

1.2.38.

„Реакция по отношение на нулев сигнал“ е средната реакция по отношение на нулев сигнал за интервал от най-малко 30 секунди.

1.2.39.

„Дрейф на реакцията на нулев сигнал“ е разликата между средната реакция на нулев сигнал и действителния нулев сигнал, измерена за определен период след прецизно нулиране на анализатор, уред за измерване на дебита или датчик.

1.3.   Съкращения

Съкращенията обхващат формите за единствено и за множествено число на съкратените термини.

CH4

—

Метан

CLD

—

Хемилуминесцентен детектор (ChemiLuminescence Detector)

CO

—

Въглероден оксид

CO2

—

Въглероден диоксид

CVS

—

Устройство за вземане на проби с постоянен обем (Constant Volume Sampler)

DCT

—

Предаване с двоен съединител (Dual Clutch Transmission)

ECU

—

Модул за управление на двигателя (Engine Control Unit)

EFM

—

Дебитомер за измерване на дебита на отработилите газове (Exhaust mass Flow Meter)

FID

—

Пламъчнойонизационен детектор (Flame Ionisation Detector)

FS

—

Пълна скала (full scale)

GPS

—

Глобална система за определяне на местоположението (Global Positioning System)

H2O

—

Вода

HC

—

Въглеводороди

HCLD

—

Хемилуминесцентен детектор с подгряване (Heated ChemiLuminescence Detector)

HEV

—

Хибридно електрическо превозно средство (Hybrid Electric Vehicle)

ДВГ

—

Двигател с вътрешно горене (Internal Combustion Engine)

ID

—

Идентификационен номер или код (identification number or code)

ВНГ

—

Втечнен нефтен газ (Liquid Petroleum Gas)

MAW

—

Интервал за определяне на пълзяща средна стойност (Moving Average Window)

максимум

—

максимална стойност

N2

—

Азот

NDIR

—

Недисперсен инфрачервен анализатор (Non-Dispersive InfraRead analyser)

NDUV

—

Недисперсен анализатор с поглъщане в ултравиолетовия спектър (Non-Dispersive UltraViolet analyser)

NEDC

—

New European Driving Cycle (Нов европейски цикъл на движение)

ПГ

—

Природен газ (Natural Gas)

NMC

—

Сепаратор за неметанови фракции (Non-Methane Cutter)

NMC-FID

—

Сепаратор за неметанови фракции, комбиниран с пламъчнойонизационен (Non-Methane Cutter in combination with a Flame-Ionisation детектор)

NMHC

—

Неметанови въглеводороди (Non-Methane HydroCarbons)

NO

—

Азотен моноксид

No.

—

брой

NO2

—

Азотен диоксид

NOx

—

Азотни оксиди

NTE

—

непревишавана стойност

O2

—

Кислород

СБД

—

Система за бордова диагностика (On-Board Diagnostics)

PEMS

—

преносима система за измерване на емисиите (Portable Emissions Measurement System)

PHEV

—

Хибридно електрическо превозно средство с външно зареждане (Plug-in Hybrid Electric Vehicle)

PN

—

Брой частици (particle number)

RDE

—

емисии в реални условия на движение

RPA

—

относително положително ускорение (Relative Positive Acceleration)

SCR

—

Селективна каталитична редукция (Selective Catalytic Reduction)

SEE

—

Стандартна грешка на оценка (Standard Error of Estimate)

THC

—

Общо въглеводороди (Total HydroCarbons)

ИКЕ на ООН

—

Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации (United Nations Economic Commission for Europe)

VIN

—

Идентификационен номер на превозното средство (Vehicle Identification Number)

WLTC

—

Хармонизиран в глобален мащаб изпитвателен цикъл за лекотоварни превозни средства (Worldwide harmonized Light vehicles Test Cycle).

WWH-OBD

—

Глобална хармонизирана система за бордова диагностика

2.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1   Непревишавани гранични стойности на емисиите

През нормалния експлоатационен период на тип превозно средство, одобрен съгласно Регламент (ЕО) № 715/2007, емисиите му, определени съгласно изискванията на настоящото приложение и отделени при изпитване за емисии в реални условия на движение в съответствие с изискванията на настоящото приложение, не трябва да са по-високи от следните специфични за замърсителите непревишавани стойности (NTE):

Formula

където ЕВРО-6 е приложимата гранична стойност на емисиите, посочена в таблица 2 от приложение I към Регламент (EC) № 715/2007.

2.1.1   Окончателни коефициенти на съответствие

Коефициентът на съответствие CFpollutant за съответния замърсител се определя, както следва:

Замърсител

Маса на азотните оксиди (NOx)

Брой на частиците (PN)

Маса на въглеродния моноксид (СО) (1)

Маса на всички въглеводороди (ТНС)

Обща маса на всички въглеводороди и азотни оксиди (THC + NOx)

CFpollutant

1 + margin с margin = 0,5

Предстои да се установи

—

—

—

2.1.2   Временни коефициенти на съответствие

Като изключение от разпоредбите на точка 2.1.1, за период от 5 години и 4 месеца след датите, посочени в член 10, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 715/2007 и при поискване от производителя, могат да се прилагат следните временни коефициенти на съответствие:

Замърсител

Маса на азотните оксиди (NOx)

Брой на частиците (PN)

Маса на въглеродния моноксид (СО) (2)

Маса на всички въглеводороди (ТНС)

Обща маса на всички въглеводороди и азотни оксиди (THC + NOx)

CFpollutant

2.1

Предстои да се установи

—

—

—

Прилагането на временни коефициенти на съответствие трябва да се запише в сертификата за съответствие на превозното средство.

2.1.3   Предавателни функции

Стойността на предавателната функция TF(p1,…, pn), посочена в точка 2.1, се приравнява на 1 за целия обхват на параметрите pi (i = 1,…,n).

Ако предавателната функция TF(p1,…, pn) се измени, това се извършва по начин, който не влошава въздействието върху околната среда и ефективността на процедурите за изпитване за емисии в реални условия на движение. Прилагат се по-специално следните условия:

Formula

където:

—

dp е интеграл в целия обхват на параметрите pi (i = 1,…,n)

—

Q(p1,…, pn), е вероятностната плътност на дадено събитие, съответстваща на параметрите pi (i= 1,…,n) в реални условия на движение. Производителят трябва да потвърди съответствието с точка 2.1, като попълни сертификата, посочен в допълнение 9.

2.1.   Изпитванията за емисии в реални условия, изисквани в настоящото приложение при одобряването на типа и през целия срок на експлоатация на превозното средство, осигуряват презумпция за съответствие с изискванията посочени в точка 2.1. Съответствието по презумпция може да бъде подложено на повторна оценка чрез допълнителни изпитвания в реални условия на движение.

2.2.   Държавите членки гарантират, че превозните средства могат да бъдат изпитвани с PEMS по обществените пътища в съответствие с процедурите в съответното национално право, като се спазват местното законодателство за движение по пътищата и местните изисквания за безопасност.

2.3.   Производителите правят необходимото, за да могат превозните средства да се изпитват с PEMS от независима страна по обществените пътища, като се предоставят подходящи преходници за изпускателните тръби и достъп до сигналите от ECU и се извършат необходимите административни постъпки. Ако по настоящия регламент съответните изпитвания с PEMS не се изискват, производителят може да наложи разумна такса, както е посочено в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2007.

3.   ИЗПИТВАНЕ В РЕАЛНИ УСЛОВИЯ, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШИ

3.1.   По отношение на изпитванията с PEMS, посочени в член 3, параграф 10, втора алинея, се прилагат следните изисквания.

3.1.0.   Изискванията на точка 2.1 трябва да бъдат изпълнени за градската част от маршрута и за целия маршрут с използване на PEMS. Трябва да са изпълнени условията на поне една от двете точки по-долу, по избор на производителя:

3.1.0.1.

Mgas,d,t ≤ NTEpollutant and Mgas,d,u ≤ NTEpollutant , като се прилагат определенията на точка 2.1 от настоящото приложение и точки 6.1 и 6.3 от допълнение 5 и настройка gas = pollutant.

3.1.0.2.

Mw,gas,d ≤ NTEpollutant and Mw,gas,d,u ≤ NTEpollutant с определенията от точка 2.1 от настоящото приложение и точка 3.9 от допълнение 6 и настройка gas = pollutant.

3.1.1.   За одобряването на типа масовият дебит на отработилите газове се определя с измервателно оборудване, което функционира независимо от превозното средство, като освен това при одобряването на типа не се използват данни от модула за управление на двигателя за получаването на такива данни. Извън контекста на одобряване на типа могат да се използват алтернативни методи за определяне на масовия дебит на отработилите газове в съответствие с допълнение 2, Раздел 7.2.

3.1.2.   Ако одобряващият орган не е удовлетворен от проверката на качеството на данните и резултатите за валидиране от изпитване с PEMS, проведено съгласно допълнения 1 и 4, одобряващият орган може да приеме изпитването за невалидно. В такъв случай, данните от изпитването и причините за неприемането на изпитването трябва да бъдат регистрирани от одобряващия орган.

3.1.3.   Докладване и разпространение на информацията от изпитването в реално време.

3.1.3.1.

 На одобряващия орган трябва да бъде представен технически доклад, подготвен от производителя в съответствие с допълнение 8.

3.1.3.2.

 Производителят трябва да гарантира, че на публично достъпна страница в интернет се предоставя безплатно следната информация:

3.1.3.2.1.

Като се въведе номерът на одобрението на превозното средство и информация за типа, вариантът и версията, както е определено в раздели 0.10 и 0.2 на ЕО сертификата за съответствие на превозното средство, предвиден в приложение IX към Директива (ЕО) 2007/46, уникалният идентификационен номер на фамилията за изпитване с PEMS, към която спада даден тип превозно средство по отношение на емисиите, както е посочено в точка 5.2 от допълнение 7,

3.1.3.2.2

като се въведе уникалният идентификационен номер на фамилията за изпитване с PEMS:

—

цялата информация, изисквана по точка 5.1 от допълнение 7,

—

списъците, описани в точки 5.3. и 5.4 от допълнение 7;

—

резултатите от изпитванията с PEMS, посочени в точка 6.3 от допълнение 5 и 3.9 от допълнение 6 за всички типове емисии на превозното средство в списъка, описан в точка 5.4 от допълнение 7.

3.1.3.3.

 При поискване, безплатно и в рамките на 30 дни производителят предоставя техническия доклад, посочен в точка 3.1.3.1, на всяка заинтересована страна.

3.1.3.4.

 При поискване органът по одобряване на типа предоставя информацията, посочена в точки 3.1.3.1 и 3.1.3.2 в срок от 30 дни от получаването на заявката. Органът по одобряване на типа може да налага разумна и пропорционална такса, която не препятства запитващия, който проявява оправдан интерес, да отправя искане за съответната информация, или която надвишава вътрешните разходи на органа по предоставянето на изискваната информация.

4.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

4.1.

 Характеристиките по отношение на емисиите при изпитване в реални условия се доказват чрез изпитване на превозни средства при пътни условия, като те работят при нормалните си режими на движение, условия и полезни товари. Изпитването за емисии в реални условия трябва да е представително за превозните средства, които работят при нормалните си режими на движение, условия и полезни товари.

4.2.

 Производителят доказва на одобряващия орган, че избраното превозно средство, режимите на движение и полезните товари са представителни за фамилията превозни средства. Изискванията по отношение на полезния товар и надморската височина, определени в точки 5.1 и 5.2, се използват предварително за определяне дали условията са приемливи за изпитване за емисии в реални условия.

4.3.

 Одобряващият орган трябва да предложи маршрут за изпитване в градски условия, по второстепенни пътища и по автомагистрала, който отговаря на изискванията на точка 6. За целите на избора на маршрут, определението за движение в градски условия, по второстепенни пътища и по автомагистрала трябва да се основава на топографска карта.

4.4.

 Ако в дадено превозно средство записването на данни от модула за управление на двигателя влияе върху емисиите на превозното средство или неговите характеристики, цялата фамилия изпитвания с PEMS, към която спада превозното средство, както е определено в допълнение 7, се приема за несъответстваща. Такава функционална характеристика се смята за измервателно-коригиращо устройство, както е определено в член 3, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 715/2007.

5.   ПРЕДЕЛНИ УСЛОВИЯ

5.1.   Полезен товар и маса на изпитване на превозното средство

5.1.1.

 Основният полезен товар на превозното средство включва водача, свидетел на изпитването (ако е приложимо) и изпитвателното оборудване, в това число закрепващите и захранващите устройства.

5.1.2.

 За целите на изпитването могат да се добавят единици изкуствен полезен товар, при условие че общата маса на основния и изкуствения полезен товар не надвишава 90 % от сумата на „масата на пътниците“ и „масата на товара“, определени в точки 19 и 21 от член 2 от Регламент (ЕС) № 1230/2012 (*1).

5.2.   Условия на околната среда

5.2.1.

 Изпитването се провежда при условията на околната среда, посочени в настоящия раздел Условията на околната среда се приемат за „разширени“', когато най-малко едно условие за температурата или надморската височина е разширено.

5.2.2.

 Умерени условия по отношение на надморската височина: надморска височина по-малка или равна на 700 метра над морското равнище.

5.2.3.

 Разширени условия по отношение на надморската височина: надморска височина, по-голяма от 700 метра над морското равнище и по-малка или равна на 1300 метра над морското равнище.

5.2.4.

 Умерени условия по отношение на температурата: по-голяма или равна на 273 K (0 °C) и по-малка или равна на 303 K (30 °C)

5.2.5.

 Разширени условия по отношение на температурата: по-висока или равна на 266 K (-7 °C) и по-ниска от 273 K (-7 °C) или по-висока от 303 K (30 °C) и по-ниска или равна на 308 K (35 °C)

5.2.6.

 Чрез дерогация от разпоредбите на точки 5.2.4 и 5.2.5, между започването на прилагането на задължителните гранични стойности, които не могат да бъдат надвишавани, на емисиите, посочени в раздел 2.1, и пет години след датите, посочени в параграфи 4 и 5 от член 10 на Регламент (ЕО) № 715/2007, по-ниската температура за умерените условия трябва да е по-голяма или равна на 276 K (3 °C), а по-ниската температура за разширените условия трябва да бъде по-голяма или равна на 271 K (-2 °C).

5.3.   Не е приложимо.

5.4.   Динамични условия

Динамичните условия обхващат влиянието на наклона на пътя, насрещния вятър, динамиката на управлението на превозното средство (увеличаване и намаляване на скоростта) и спомагателните системи върху енергопотреблението и емисиите на изпитваното превозно средство. Проверката на нормалността на динамичните условия трябва да се направи след завършване на изпитването, като се използват записаните от PEMS данни. Проверката се извършва на две стъпки:

5.4.1.

Общият излишък или недостиг на динамика при движение по време на маршрута се проверява, като се използват методите, описани в допълнение 7а към настоящото приложение.

5.4.2.

Ако резултатите, получени за маршрута, са валидни след проверката в съответствие с точка 5.4.1, трябва да се прилагат методите за проверка на нормалността на условията на изпитване, установени в допълнения 5 и 6 към настоящото приложение. Всеки метод включва стандартна стойност за условията на изпитване, диапазони около стандартната стойност и изисквания за минимален обхват за осъществяване на валидно изпитване.

5.5.   Състояние и функциониране на превозното средство

5.5.1.   Спомагателни системи

Климатичната система или други спомагателни устройства трябва да са задействани по начин, който отговаря на тяхното възможно използване от ползвател при действително движение по път.

5.5.2.   Превозни средства, оборудвани със системи с периодично регенериране.

5.5.2.1.

 „Система с периодично регенериране“ трябва да се разбира в съответствие с определението в член 2, параграф 6.

5.5.2.2.

 Ако периодичното регенериране настъпва по време на изпитване, изпитването може да се сметне за невалидно и да се повтори веднъж при поискване от страна на производителя.

5.5.2.3.

 Производителят може да гарантира завършването на регенерирането и да подготви по съответен начин превозното средство преди второто изпитване.

5.5.2.4.

 Ако регенерирането настъпи по време на повтарянето на изпитването за емисии в реални условия, замърсителите, отделени по време на повторното изпитване, следва да се включат в оценката на емисиите.

6.   ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАРШРУТА

6.1.

 Отрязъците от кормуването в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, класифицирани по моментната стойност, както е описано в точки 6.3 — 6.5, се изразяват като процент от общата дължина на маршрута.

6.2.

 Маршрутът се състои от последователно кормуване в градски условия, последвано от кормуване по второстепенни пътища и по магистрала, съгласно процентните части, определени в точка 6.6. Кормуването в градски условия, по второстепенни пътища и по автомагистрала се извършва последователно. Кормуването по второстепенни пътища може да се прекъсва от кратки периоди на кормуване в градски условия, когато пътят преминава през градски райони. Кормуването по магистрала може да се прекъсва от кратки периоди на кормуване в градски условия и кормуване по второстепенни пътища, напр., когато се преминава през места за плащане на пътни такси или участъци с ремонт на пътя. Ако по практически причини е оправдан друг ред на изпитване, редът на кормуване в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала може да бъде изменен след получаване на съгласие от страна на одобряващия орган.

6.3.

 Кормуването в градски условия се характеризира със скорости на превозното средство до 60 km/h.

6.4.

 Кормуването по второстепенни пътища се характеризира със скорости на превозното средство между 60 и 90 km/h.

6.5.

 Кормуването по магистрала се характеризира със скорости на превозното средство над 90 km/h.

6.6.

 Маршрутът се състои от приблизително 34 % движение в градски условия, 33 % по второстепенни пътища и 33 % по магистрала, подредено в съответствие със скоростите, посочени в точки от 6.3 до 6.5 по-горе. Под „приблизително“' се има предвид интервалът от ±10 процентни пункта около посочените проценти. Кормуването в градски условия обаче не бива никога да е по-малко от 29 % от общата дължина на маршрута.

6.7.

 Скоростта на превозното средство нормално не трябва да надвишава 145 km/h. Максималната скорост може да бъде надвишена с допуск от 15 km/h за не повече от 3 % от времетраенето на кормуването по магистрала. При провеждане на изпитване с използване на PEMS местните ограничения на скоростта остават в сила независимо от другите законови последици. Нарушенията на местните ограничения на скоростта като такива не водят до обезсилване на резултатите от изпитването с използване на PEMS.

6.8.

 Средната скорост (включително състоянията на престой) в частта от изпитването при управление при градски условия трябва да бъде между 15 и 40 km/h. Сумата от периодите на престой, определени като периоди, при които скоростта на превозното средство е по-ниска от 1 km/h, трябва да възлиза на 6 — 30 % от времетраенето на управлението в градски условия. Кормуването в градски условия трябва да съдържа периоди на престой с продължителност 10 s или повече. Ако престоят трае повече от 180 s, данните за емисиите за период от 180 s, който следва след такъв прекомерно дълъг престой, не се вземат предвид при оценката на емисиите.

6.9.

 Обхватът на скорости при кормуване по магистрала трябва да включва скорости между 90 и най-малко 110 km/h. Скоростта на превозното средство трябва да е по-голяма от 100 km/h за най-малко 5 минути.

6.10.

 Продължителността на маршрута трябва да бъде между 90 и 120 минути.

6.11.

 Надморската височина на началната точка на маршрута не трябва да се различава с повече от 100 m от тази на крайната точка на маршрута. Освен това пропорционалната сумарна положителна денивелация трябва да бъде по-малка от 1 200 m/100 km и да бъде определена в съответствие с допълнение 7б.

6.12.

 Минималната дължина на всяка от частите - кормуване в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала - трябва да бъде 16 km.

7.   ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕТО

7.1.

 Маршрутът трябва да бъде избран по такъв начин, че изпитването да е непрекъснато и данните да се записват без прекъсване за постигане на минималната продължителност на изпитването, определена в точка 6.10.

7.2.

 Електрическото захранване, което се подава на PEMS, се осигурява от външен захранващ модул, а не от източник, който пряко или непряко черпи енергия от двигателя на подложеното на изпитване превозно средство.

7.3.

 Монтирането на оборудването на PEMS трябва да се извърши по начин, който влияе в минимална степен на емисиите или работните характеристики на превозното средство, или и на двете. Трябва да се внимава да се намали до минимум масата на монтираното оборудване, както и аеродинамичните изменения на подложеното на изпитване превозно средство. Полезният товар на превозното средство трябва да бъде в съответствие с точка 5.1.

7.4.

 Изпитванията за емисии в реални условия трябва да се провеждат в работни дни, определени за Съюза в Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 (*2) на Съвета.

7.5.

 Изпитванията за определяне на емисии в реални условия трябва да се провеждат по пътища и улици с настилка (т.е. не се разрешава провеждане на изпитвания в извънпътни условия).

7.6.

 Трябва да се избягва продължителен престой на празен ход след първото запалване на двигателя с вътрешно горене в началото на изпитването за емисии. Ако по време на изпитването двигателят спре, той може да се пусне отново, но вземането на проби не се прекъсва.

8.   СМАЗОЧНО МАСЛО, ГОРИВО И РЕАГЕНТ

8.1.

 Горивото, смазочното масло и реагентът (ако има такъв), използвани за изпитването в реални условия, трябва да бъдат в рамките на спецификациите, издадени от производителя и предназначени за експлоатацията на превозното средство от ползвателя.

8.2.

 Необходимо е да се вземат проби от горивото, смазочното масло и реагента (ако е приложимо), които да се пазят в продължение на една година.

9.   ЕМИСИИ И ОЦЕНКА НА МАРШРУТА

9.1.

 Изпитването се осъществява в съответствие с допълнение 1 от настоящото приложение.

9.2.

 Маршрутът трябва да изпълнява изискванията, посочени в точки 4 — 8.

9.3.

 Не се позволява комбинирането на данни от различни маршрути или изменението или отстраняването на данни от определен маршрут, с изключение на разпоредбите за дълъг престой, описани в точка 6.8.

9.4.

 След установяване на валидността на маршрута съгласно точка 9.2, трябва да се изчислят резултатите за емисиите, като се използват методите, определени в допълнения 5 и 6 от настоящото приложение.

9.5.

 Ако в рамките на определен интервал от време, условията на околната среда са разширени в съответствие с точка 5.2, емисиите на замърсители през този конкретен интервал, изчислени съгласно допълнение 4, следва да се разделят на 1,6 преди да бъдат оценени за съответствие с изискванията на настоящото приложение. Тази разпоредба не се прилага по отношение на емисиите на въглероден диоксид.

9.6.

 Пускането при студен двигател се определя в съответствие с точка 4 от допълнение 4 към настоящото приложение. До прилагането на специфични изисквания за емисии при пускане при студен двигател, последните се записват, но се изключват от оценката на емисиите.

(1)  Емисиите на CO трябва да са определени и записани при изпитвания за емисии в реални условия на движение.

margin (марж) е параметър, чрез който се отчита допълнителната неопределеност на измерванията, въведена от оборудването на преносимите системи за измерване на емисиите (PEMS), която трябва ежегодно да се подлага на преглед и да се преразглежда във връзка с повишаването на качеството на процедурата с използване на PEMS и техническия прогрес.

(2)  Емисиите на CO трябва да са определени и записани при изпитвания за емисии в реални условия на движение.

(*1)  Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията от 12 декември 2012 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 353, 21.12.2012 г., стр. 31).

(*2)  Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г. на Съвета за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).

Допълнение 1

Процедура на изпитване по отношение на емисиите на превозно средство с преносими системи за измерване на емисиите (PEMS)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото допълнение се описва изпитвателната процедура за определяне на емисиите в отработилите газове от леки превозни средства за превоз на пътници и товари, като се използва преносима система за измерване на емисиите.

2.   СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ

≤

—

по-малко или равно

#

—

брой

#/m3

—

брой на кубичен метър

%

—

процент

°C

—

градуси Целзий

g

—

грам

g/s

—

грам в секунда

h

—

час

Hz

—

Херц

K

—

Келвин

kg

—

килограм

kg/s

—

килограм върху секунда

km

—

километър

km/h;

—

километър в час

kРа

—

килопаскал

kPa/min

—

килопаскал в минута

l

—

литър

l/min

—

литър в минута

m

—

метър

m3

—

кубичен метър

mg

—

милиграм

min

—

минута

p e

—

понижено налягане, [kPa]

qvs

—

обемен дебит на системата, [l/min]

ppm

—

милионни части

ppmC1

—

милионни части въглероден еквивалент

min–1.

—

обороти в минута

s

—

секунда

V s

—

обем на системата, [l]

3.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1.   PEMS

Изпитването трябва да се проведе с PEMS, съставена от части, посочени в точки 3.1.1 — 3.1.5. Ако е приложимо, може да се установи връзка с ECU на превозното средство с цел определяне на съответните параметри на двигателя и превозното средство съгласно посоченото в точка 3.2.

3.1.1.

 Анализатори за определяне на концентрацията на замърсителите в отработилите газове

3.1.2.

 Един или множество уреди или датчици за измерване на масовия дебит на отработилите газове.

3.1.3.

 Глобална система за определяне на местоположението, за да се определи местоположението, надморската височина и скоростта на превозното средство.

3.1.4.

 Ако е приложимо, датчици и други апарати, които не са част от превозното средство, напр. за измерване на околната температура, относителната важност, въздушното налягане и скоростта на превозното средство.

3.1.5.

 Независим от превозното средство източник на енергия за захранване на PEMS.

3.2.   Параметри на изпитването

Параметрите на изпитването, посочени в таблица 1 от настоящото допълнение, трябва да се измерват, записват с постоянна честота от 1,0 Hz или по-висока и да се докладват в съответствие с изискванията на допълнение 8. Ако от ECU се получават данни за параметрите на изпитването, те следва да се предават със значително по-висока скорост, отколкото параметрите, записвани от PEMS. Анализаторите на PEMS, уредите за измерване на дебита и датчиците трябва да отговарят на изискванията, посочени в допълнения 2 и 3 от настоящото приложение.

Таблица 1

Параметри на изпитването

Параметър

Препоръчван модул

Източник (8)

Концентрация на THC (1), (4)

ppm

Анализатор

Концентрация на CH4  (1), (4)

ppm

Анализатор

Концентрация на NMHC (1), (4)

ppm

Анализатор (6)

Концентрация на CO (1), (4)

ppm

Анализатор

Концентрация на СО2  (1)

ppm

Анализатор

Концентрация на NOX  (1), (4)

ppm

Анализатор (7)

Концентрация на PN (4)

#/m3

Анализатор

Масов дебит на отработилите газове

kg/s

EFM, като се използва някой от методите, описани в точка 7 от допълнение 2

Влажност на околната среда

%

Датчик

Температура на околната среда

K

Датчик

Околно налягане

kРа

Датчик

скорост на превозното средство

km/h;

Датчик, GPS или ECU (3)

Географска ширина на местоположението на превозното средство

Градуси

GPS

Географска дължина на местоположението на превозното средство

Градуси

GPS

Надморска височина на превозното средство (5), (9)

M

GPS или датчик

Температура на изгорелите газове (5)

K

Датчик

Температура на охлаждащата течност в двигателя (5)

K

Датчик или ECU

Честота на въртене на двигателя (5)

min–1.

Датчик или ECU

Въртящ момент на двигателя (5)

Nm

Датчик или ECU

Въртящ момент на задвижваната ос (5)

Nm

Измервател на въртящия момент на джантата

Положение на педала (5)

%

Датчик или ECU

Дебит на горивото на двигателя (2)

g/s

Датчик или ECU

Дебит на засмуквания от двигателя въздух (2)

g/s

Датчик или ECU

Състояние на грешка (5)

—

ECU

Температура на всмуквания въздух

K

Датчик или ECU

Състояние на регенерирането (5)

—

ECU

Температура на маслото на двигателя (5)

K

Датчик или ECU

Задействана предавка (5)

#

ECU

Желана предавка (напр. индикатор за смяна на предавката) (5)

#

ECU

Други данни за превозното средство (5)

неуточнено

ECU

3.3.   Подготовка на превозното средство

Подготовката на превозното средство включва обща проверка на правилното техническо функциониране на изпитваното превозно средство.

3.4.   Инсталиране на PEMS

3.4.1.   Общи разпоредби

При монтирането на PEMS се следват указанията на производителя на PEMS и местните изисквания за здраве и безопасност. PEMS следва да бъде инсталирана така, че по време на изпитването да се сведат до минимум електромагнитните смущения, излагането на удари, вибрации, прах, както и измененията на температурата. Монтирането и функционирането на PEMS трябва да осигурява липсата на изтичане, а също и да намалява до минимум загубата на топлина. Монтирането и функционирането на PEMS не трябва да променя характеристиките на отработилите газове, нито ненужно да увеличава дължината на изпускателната тръба. За да се избегне образуването на частици, свързващите елементи трябва да бъдат топлинно стабилизирани на очакваната по време на изпитването температура на отработилите газове. Препоръчва се при свързването на изхода на изпускателната тръба на превозното средство към свързващата тръба да се избягва използването на материали, които могат да отделят летливи компоненти. Ако се използват свързващи елементи от еластомер, излагането им на влиянието на отработилите газове трябва да е минимално, за да се избегне образуването на артефакти при голямо натоварване на двигателя.

3.4.2.   Допустимо противоналягане

Монтирането и функционирането на PEMS не трябва да увеличава ненужно статичното налягане на изхода на изпускателната тръба. Ако е технически възможно, площта на напречното сечение на всяко удължение за улесняване на вземането на проби или всяка връзка с дебитомера за измерване на масовия дебит на отработилите газове трябва да бъде еквивалентна или по-голяма от площта на напречното сечение на изпускателната тръба.

3.4.3.   Дебитомер за измерване на масовия дебит на отработилите газове

Ако се използва дебитомер за измерване на масовия дебит на отработилите газове, той трябва да бъде свързан към изпускателната тръба(и) на превозното средство според препоръките на производителя на дебитомера за измерване на масовия поток на отработилите газове (EFM). Обхватът на измерване на EFM трябва да отговаря на диапазона на изменения на очаквания дебит на отработилите газове. Монтирането на EFM и всякакви адаптери или съединения на изпускателната тръба не трябва да влияе неблагоприятно върху функционирането на двигателя или системата за последваща обработка. От двете страни на всеки компонент за измерване на потока се поставят прави тръби с диаметър най-малко четири пъти диаметъра на изпускателната тръба или 150 mm, като се взема по-голямата стойност. Когато се изпитва многоцилиндров двигател с разклонен изпускателен колектор, препоръчва се да се обединят разклоненията преди дебитомера за измерване на масовия дебит и съответно да се увеличи напречното сечение на тръбите с цел да се намали падът на налягане в изпускателната тръба. Ако това не е осъществимо, трябва да се разгледа възможността за измерване на дебита на отработилите газове с използване на няколко масови дебитомера. Широкото разнообразие от конфигурации на изпускателните тръби, на техните размери и на стойностите на масовия дебит на отработилите газове може да наложи при избора и монтирането на EFM да се направят определени компромиси, които трябва да се ръководят от добрата инженерна преценка. Ако това се изисква от точността на измерванията, позволява се да се монтира EFM, чийто диаметър е по-малък от изхода на изпускателната тръба или общата площ на напречното сечение на всички изпускателни отвори, при условие, че това не влияе отрицателно на действието на системата за последващата обработка на отработилите газове, посочена в точка 3.4.2.

3.4.4.   Глобални системи за определянена местоположението (GPS).

Трябва да се монтира антената за GPS, напр., на най-високото възможно място, за да се гарантира добро приемане на спътниковия сигнал. Монтираната антена за GPS трябва да взаимодейства възможно най-малко с функциониращото превозно средство.

3.4.5.   Връзка с модула за управление на двигателя (ECU)

По желание съответните параметри на превозното средство и двигателя, изброени в таблица 1, могат да се записват, като се използва уред за автоматично регистриране на данни, свързан с ECU или с мрежата за данни на превозното средство, като се използват стандарти, напр. ISO 15031-5 или SAE J1979, OBD-II, EOBD или WWH-OBD. Ако е приложимо, производителите дават достъп до таблиците, за да позволят идентификацията на изискваните параметри.

3.4.6.   Датчици и спомагателно оборудване

Датчиците за скорост, за температура, термодвойките за охлаждащата течност на превозното средство или всякакви други измервателни уреди, които не са част от превозното средство, трябва да се монтират така, че да измерват разглеждания параметър по представителен, надежден и точен начин, без да внасят смущения в работата на превозното средство и функционирането на други анализатори, уреди за измерване на дебита, датчици и сигнали. Датчиците и спомагателното оборудване трябва да имат захранване, независимо от превозното средство. Разрешава се да се захранват от акумулатора на превозното средство свързани с безопасността светлини на приспособленията и компонентите на PEMS, намиращи се извън кабината на превозното средство.

3.5.   Вземане на проби от емисиите

Вземането на проби от емисиите трябва да бъде представително и да се извършва от точки с добре смесени отработили газове, където влиянието на околния въздух след точката за вземане на проби е минимално. Ако е приложимо, проби от емисиите се вземат след дебитомера за измерване на масовия дебит на отработилите газове, като се спазва разстояние от най-малко 150 mm от уреда за измерване на дебита. Сондите за вземане на проби следва да се разположат на разстояние най-малко 200 mm или три пъти вътрешния диаметър на изпускателната тръба, като се взема по-голямата от двете стойности, преди точката, където отработилите газове се изпускат от уредбата за вземане на проби на PEMS в околната атмосфера. Ако PEMS връща поток към изпускателната тръба, това трябва да става след сондата за вземане на проби, така че при работа на двигателя това да не влияе върху състава на отработилите газове в точките на вземане на проби. Ако дължината на тръбопровода за вземане на проби е променена, се проверяват времената за пренос в рамките на системата и, ако е необходимо, се коригират.

Ако двигателят е оборудван със система за последваща обработка на отработилите газове, пробата от отработилите газове се взима от място след системата за последващата обработка на отработилите газове. Когато се изпитва превозно средство с многоцилиндров двигател с изпускателен колектор с разклонения, входът на сондата се поставя достатъчно далеч по посока на потока, за да се гарантира, че пробата е представителна за средните емисии отработили газове, генерирани от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели с отделни групи колектори, като например „V“-образна конфигурация на двигателя, трябва да се комбинират колекторите преди сондата за проби. Ако това е технически невъзможно, трябва да се разгледа възможността за вземане на проби в множество точки в места, недостъпни за околния въздух, с добре смесени отработили газове. В този случай, броят и местоположението на сондите за вземане на проби трябва да отговарят възможно най-добре на броя и разположението на дебитомерите за измерване на масовия дебит на отработилите газове. В случай на наличие на разлики между дебитите на отработилите газове, трябва да се разгледа възможността за пропорционално вземане на проби или на вземане на проби с повече от един анализатор.

Ако се определят емисиите на частици, проби от отработилите газове трябва да се вземат от средата на потока на отработилите газове. Ако за вземането на проби се използват няколко сонди, сондата за частици се поставя преди другите сонди за вземане на проби.

Ако се измерват въглеводороди, тръбопроводът за вземане на проби трябва да е нагрят до 463 ± 10 K (190 ± 10 °C). За измерването на други газообразни компоненти със или без охладител, температурата на тръбопровода за вземане на проби трябва да се поддържа равна на най-малко 333 K (60°C), за да се избегне кондензацията и да се гарантира подходящата ефективност на проникване за различните газове. При уредбите за вземане на проби при ниско налягане температурата може да се понижи в съответствие с намаляването на налягането, при условие, че уредбата за вземане на проби осигурява ефективност на проникване от 95 % за всички регулирани газообразни замърсители. Ако се вземат проби за частици, тръбопроводът от точката за вземане на проби от неразредените отработили газове трябва да се нагрее до най-малко 373 K (100 °C). Времето на престой на пробата в тръбопровода за частици трябва да бъде по-малко от 3 s, преди тя да достигне до мястото за първото разреждане или брояча на частици.

4.   ПРОЦЕДУРИ ПРЕДИ ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Проверка на PEMS за пропускане

При всяко монтиране на PEMS на превозно средство след завършване на монтажа поне веднъж трябва да се извърши проверка за пропускане в съответствие с предписанията на производителя на PEMS. За тази цел сондата се откача от изпускателната система и краят ѝ се запушва. Включва се помпата на анализатора. След начален период на стабилизация, при отсъствие на пропуски всички дебитомери трябва да имат приблизително показание нула. В противен случай трябва да се проверят тръбопроводите за вземане на проби и неизправността да бъде отстранена.

Нормата на пропуски в частта, в която се създава вакуум, не трябва да е повече от 0,5 % от дебита по време на използване на проверяваната част на системата. Потоците на анализатора и на обходната система могат да се използват за определяне на дебита по време на експлоатация.

Като вариант, системата може да се изпразни посредством разреждане (вакуум) от най-малко 20 kPa (80 kPa в абсолютно налягане). След период на първоначално стабилизиране, повишаването на налягането Δp (в kPa/min) в системата не трябва да превишава:

Formula

Като алтернатива може да се въведе стъпално изменение на концентрацията в началото на тръбопровод за вземане на проби, като се превключи от нулев газ към газ за калибриране на обхвата при поддържане на едни и същи условия по отношение на налягането, както при обичайно функциониране на системата. Ако при правилно калибриран анализатор след достатъчен период от време показанието е ≤ 99 % в сравнение с въведената концентрация, проблемът с пропуските трябва да се отстрани.

4.2.   Пускане в действие и стабилизиране на PEMS

PEMS се включва и се оставя да се загрее и стабилизира в съответствие със спецификациите на производителя на PEMS, докато наляганията, температурите и потоците достигнат зададените им работни точки.

4.3.   Подготовка на системата за вземане на проби

Системата за вземане на проби, състояща се от сондата за вземане на проби, тръбопроводи за пробите и анализатори, трябва да се подготви за изпитване, като се следват инструкциите на производителя на PEMS. Трябва да се гарантира, че системата за вземане на проби е чиста и в нея няма кондензирала влага.

4.4.   Подготовка на дебитомера за масовия дебит на отработилите газове (EFM)

Ако за измерването на масовия дебит на отработилите газове се използва EFM, той трябва да бъде продухан и подготвен за действие в съответствие със спецификациите на производителя на EFM. Процедурата, ако е приложимо, трябва да премахне кондензиралата влага и отлаганията от тръбопроводите и съответните отвори за измерване.

4.5.   Проверка и калибриране на анализаторите за измерване на газообразните замърсители

Нулирането и калибрирането на обхвата на анализаторите се извършват с използване на газове за калибриране, които отговарят на изискванията на точка 5 от допълнение 2. Газовете за калибриране се избират така, че да отговарят на обхвата на концентрации на замърсителите, които се очакват при изпитването в реални условия на движение. За да се намали до минимум дрейфът на анализаторите, трябва да се извърши нулиране и калибриране на обхвата на анализаторите при температура на околната среда, която е колкото се може по-близка до температурата, на която е изложено изпитвателното оборудване по време на маршрута.

4.6.   Проверка на анализатора за измерване на емисиите на частици

Нивото нула на анализатора се записва, като се вземат проби от околния въздух, преминал през HEPA филтър. Сигналът се записва при постоянна честота от най-малко 1,0 Hz за период от 2 min, а след това се усреднява; стойността на позволената концентрация се определя, след като стане налично подходящо измервателно оборудване.

4.7.   Определяне на скоростта на превозното средство

Скоростта на превозното средство се проверява поне чрез един от следните методи:

a)

GPS; GPS ако скоростта на превозното средство се определя с GPS, общата дължина на маршрута се проверява чрез съпоставяне с измерванията, направени по друг метод в съответствие с точка 7 от допълнение 4.

б)

датчик (напр. оптичен или микровълнов датчик); ако скоростта на превозното средство се определя чрез датчик, измерването на скоростта трябва да отговаря на изискванията на точка 8 от допълнение 2, или, вместо това общата дължина на маршрута, определена чрез датчик, се сравнява с еталонно разстояние, определено с помощта на цифрова пътна мрежа или топографска карта. Общата дължина на маршрута, определена чрез датчик, не трябва да се отклонява с повече от 4 % от еталонната дължина.

в)

модул за управление на двигателя (ECU); ако скоростта на превозното средство се определя чрез ECU, общата дължина на маршрута се потвърждава съгласно точка 3 от допълнение 3 с помощта на сигнала за скоростта от ECU, коригиран, ако е необходимо, за изпълняване на изискванията на точка 3.3 от допълнение 3. Вместо това, общата дължина на маршрута, определена чрез ECU, може да се сравни с еталонно разстояние, определено с помощта на цифрова пътна мрежа или топографска карта. Общата дължина на маршрута, определена чрез датчик не трябва да се отклонява с повече от 4 % от еталонната дължина.

4.8.   Проверка на готовността за работа на PEMS

Проверява се изправността на всички връзки с датчиците и, ако е приложимо, се проверява и ECU. Ако се снемат параметрите на двигателя, трябва да се гарантира, че ECU подава верни данни, (напр. честота на въртене на двигателя, [min–1], равна на нула, когато е даден контакт, но двигателят с вътрешно горене не работи). PEMS трябва да функционира независимо от предупредителните сигнали и съобщенията за грешки.

5.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ЕМИСИИ

5.1.   Начало на изпитването

Вземането на проби, измерването и записът на параметрите започва преди пускането на двигателя. За да се улесни синхронизирането, препоръчва се да се записват параметрите, които трябва да се синхронизират, върху единствено устройство за записване на данни или те да се записват със синхронизиран времеви печат. Преди, както и непосредствено след пускане на двигателя, трябва да се потвърди, че всички необходими параметри се записват от уреда за автоматично регистриране на данни.

5.2.   Изпитване

Вземането на проби, измерването и записът на параметрите продължава през цялото изпитване при движение по път на превозното средство. Двигателят може да бъде спиран и пускан, но вземането на проби от емисиите и записът на параметрите не трябва да се прекъсват. Всички предупредителни сигнали, които свидетелстват за неизправност на PEMS, трябва да се документират и проверят. При записа на параметрите трябва да се постигне пълнота на данните, по-висока от 99 %. Измерването и записът на данни могат да се прекъсват за по-малко от 1 % от общата продължителност на маршрута, но за не повече от 30 s единствено в случай на неволна загуба на сигнала или за поддръжка на PEMS. Прекъсванията може да се записват директно от PEMS. Не се разрешава да се въвеждат прекъсвания в записаните параметри при предварителната обработка на данните, на обмена или последващата им обработка. Ако се извършва такова, нулирането трябва да се осъществи с помощта на проследим еталон, подобен на използвания за нулиране на анализатора. Ако е необходима поддръжка на PEMS, настоятелно се препоръчва тя да се започва при спряло превозно средство.

5.3.   Завършване на изпитването

Изпитването завършва, когато превозното средство е изминало целия маршрут и двигателят с вътрешно горене е изключен. Следва да се избягва прекомерна работа на празен ход на двигателя след достигането на края на маршрута. Записването на данните продължава, докато измине времето на реагиране на системата за вземане на проби.

6.   СЛЕДИЗПИТВАТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ

6.1.   Проверка на анализаторите за измерване на газообразните емисии

Нулирането и калибрирането на обхвата на анализаторите на газообразни съставки трябва да се проверява, като се използват газове за калибриране, идентични с прилаганите по точка 4.5 за оценка на нулирането и дрейфа на реакцията на анализатора в сравнение с калибрирането преди изпитването. Разрешено е анализаторът да се нулира преди да е проверен дрейфът при калибриране на обхвата, ако е било определено, че дрейфът от нулата е в рамките на позволения обхват. Проверката след изпитване на дрейфа трябва да се извърши колкото е възможно по-скоро след изпитването и преди PEMS или отделните анализатори или датчици да бъдат изключени или превключени в неработно състояние. Разликата между резултатите преди изпитването и след изпитването трябва да отговаря на изискванията, посочени в таблица 2.

Таблица 2

Позволен дрейф на анализатора при изпитване с PEMS

Замърсител

Дрейф на реакцията на нулев сигнал

Дрейф на реакция на сигнал за калибриране на обхвата (10)

СО2

≤ 2 000  ppm за изпитване

≤ 2 % от показанието или ≤ 2 000  ppm за изпитване, която от двете стойности е по-голяма

CO

≤ 75 ppm за изпитване

≤ 2 % от показанието или ≤ 75 ppm за изпитване, която от двете стойности е по-голяма

NO2

≤ 5 ppm за изпитване

≤ 2 % от показанието или ≤ 5 ppm за изпитване, която от двете стойности е по-голяма

NO/NOX

≤ 5 ppm за изпитване

≤ 2 % от показанието или ≤ 5 ppm за изпитване, която от двете стойности е по-голяма

CH4

≤ 10 ppmC1 за изпитване

≤ 2 % от показанието или ≤ 10 ppmС1 за изпитване, която от двете стойности е по-голяма

THC

≤ 10 ppmC1 за изпитване

≤ 2 % от показанието или ≤ 10 ppmС1 за изпитване, която от двете стойности е по-голяма

Ако разликата между резултатите преди и след изпитването за дрейфа от нулата и за дрейфа при калибриране на обхвата е по-голяма от разрешената, всички резултати от изпитването се анулират и изпитването се повтаря.

6.2.   Проверка на анализатора за измерване на емисиите на частици

Нивото нула на анализатора се записва, като се вземат проби от околния въздух, преминал през HEPA филтър. Сигналът се записва за период от 2 min, а след това се усреднява; стойността на позволената крайна концентрация се определя след като стане налично подходящо измервателно оборудване. Ако разликата между проверките преди и след изпитването е по-голяма от разрешената, всички резултати от изпитването се анулират и то се повтаря.

6.3.   Проверка на измерванията при движение по път

Калибрираният обхват на анализаторите трябва да отчита най-малко 90 % от стойностите на концентрацията, получени при 99 % от измерванията при валидните части на изпитванията за емисии. Разрешава се 1 % от общия брой на измерванията, използвани за оценка, да надхвърля калибрирания обхват с кратност едно или две. Ако тези изисквания не са изпълнени, изпитването се анулира.

(1)  да се измерва при влажен въздух или да се коригира съгласно описанието в точка 8.1 от допълнение 4

(2)  да се определя само ако за изчисляването на масовия дебит на отработилите газове се използват косвени методи, както е описано в точки 10.2 и 10.3 от допълнение 4

(3)  методът трябва да се избере в съответствие с точка 4.7

(4)  параметърът е задължителен само ако измерването се изисква в съответствие с раздел 2.1 от приложение IIIA

(5)  да се определя само ако това е необходимо за проверка на състоянието и условията на работа на превозното средство

(6)  може да се изчисли въз основа на концентрацията на THC и на CH4 в съответствие с точка 9.2 от допълнение 4

(7)  може да се изчисли въз основа на измерените концентрации на NO и NO2

(8)  Могат да се използват множество източници на данни за параметрите.

(9)  Предпочитаният източник е датчик за налягането на околната среда.

(10)  Ако дрейфът от нулата е в рамките на позволения обхват, допуска се анализаторът да се нулира преди проверката на дрейфа при калибриране на обхвата.

Допълнение 2

Спецификации и калибриране на компонентите и сигналите на PEMS

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото допълнение се определят спецификациите и изискванията за калибриране на компонентите и сигналите на PEMS

2.   СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ

>

—

по-голямо от

≥

—

равно или по-голямо от

%

—

процент

≤

—

по-малко или равно на

A

—

концентрация на неразреден CO2, [%]

a 0

—

точка на пресичане на регресионната права с оста y.

a 1

—

наклон на регресионната права

B

—

концентрация на разреден CO2, [%]

C

—

концентрация на разреден NO, [ppm]

c

—

реакция на анализатора в изпитването за смесване с кислород

c FS,b

—

концентрация на HC по пълната скала в стъпка б), [ppmC1]

c FS,b

—

концентрация на HC по пълната скала в стъпка б), [ppmC1]

c HC(w/NMC)

—

концентрация на НС, когато през NMC протича CH4 или C2H6, [ppmC1]

c HC(w/o NMC)

—

концентрация на НС, когато CH4 или C2H6 заобикалят NMC, NMC [ppmC1]

c m,b

—

концентрация на HC по пълната скала в стъпка б), [ppmC1]

c m,d

—

измерена концентрация на HC в стъпка г), [ppmC1]

c ref,b

—

Еталонна концентрация на HC в стъпка б), [ppmC1]

c ref,b

—

Еталонна концентрация на HC в стъпка г), [ppmC1]

°C

—

градуси Целзий

D

—

концентрация на неразреден NO, [ppm]

D e

—

предвидена концентрация на разреден NO, [ppm]

E

—

абсолютно работно налягане, [kPa]

E CO2

—

% от намаляващия показанията ефект на CO2

E E

—

ефективност с етан

E H2O

—

% от намаляващия показанията ефект на водата

E M

—

ефективност с метан

EO2

—

смесване с кислород

F

—

Температура на водата, [K]

G

—

Налягане на насищане на водните пари, [kPa]

g

—

грам

gH2O/kg

—

грамове вода на килограм

h

—

час

H

—

концентрация на водната пара, [%]

H m

—

максимална концентрация на водната пара, [%]

Hz

—

Херц

K

—

Келвин

kg

—

килограм

km/h;

—

километър в час

kРа

—

килопаскал

max

—

максимална стойност

NOX,dry

—

средна концентрация на стабилизирани записи на NOX с корекция за влажност

NOX,m

—

средна концентрация на стабилизирани записи на NOX

NOX,ref

—

Еталонна средна концентрация на стабилизирани записи на NOX

ppm

—

милионни части

ppmC1

—

милионни части въглероден еквивалент

r2

—

Коефициент на определяне

s

—

секунда

t0

—

момент на превключване на газовия поток, [s]

t10

—

момент на достигане на реакция, равна на 10 % от крайното показание

t50

—

момент на достигане на реакция, равна на 50 % от крайното показание

t90

—

момент на достигане на реакция, равна на 90 % от крайното показание

tbd

—

Предстои да се установи

x

—

независима променлива или еталонна стойност

χ min

—

минималнa стойност

y

—

зависима променлива или измерена стойност

3.   ПРОВЕРКА ЗА ЛИНЕЙНОСТ

3.1.   Общи разпоредби

Линейността на анализаторите, уредите за измерване на дебита, датчиците и сигналите трябва да може да се проследи до международни или национални еталони. Датчиците или сигналите, които не са пряко проследими, напр. опростени уреди за измерване на потока, трябва да се калибрират алтернативно с помощта на лабораторно оборудване с динамометричен стенд, калибрирано според международни или национални еталони.

3.2.   Изисквания за линейност

Всички анализатори, уредите за измерване на дебита, датчиците и сигналите трябва да отговарят на изискванията за линейност, посочени в таблица 1. Ако данните за въздушния поток, потока на гориво, отношението въздух-гориво или масовия дебит на отработилите газове са получени от ECU, изчисленият масов дебит на отработилите газове трябва да отговаря на изискванията за линейност, посочени в таблица 1.

Таблица 1

Изисквания за линейност на параметрите и системите за измерване

Параметри/уреди за измерване

Formula

наклон

Не е приложимо (1)

Стандартна грешка

SEE

Коефициент на определяне r2

Дебит на горивото (1)

≤ 1 % max

0,98 — 1,02

≤ 2 % max

≥ 0,990

Въздушен дебит (1)

≤ 1 % max

0,98 — 1,02

≤ 2 % max

≥ 0,990

Масов дебит на отработилите газове

≤ 2 % max

0,97 — 1,03

≤ 2 % max

≥ 0,990

Газоанализатори

≤ 0,5 % max

0,99 — 1,01

≤ 1 % max

≥ 0,998

Въртящ момент (2)

≤ 1 % max

0,98 — 1,02

≤ 2 % max

≥ 0,990

Анализатори на PN (3)

предстои да се определи

предстои да се определи

предстои да се определи

предстои да се определи

3.3.   Честота на проверките за линейност

Изискванията за линейност съгласно точка 3.2 трябва да се провеждат:

а)

за всеки анализатор — поне веднъж на всеки 3 месеца или след всеки ремонт или промяна на системата, която е в състояние да повлияе на калибрирането;

б)

за другите относими уреди, напр. дебитомери за масовия дебит на отработилите газове и проследимо калибрирани датчици — ако е констатирана повреда, според изискванията на международните процедури за одит, от производителя на оборудването или ISO 9000, но не повече от една година преди действителното изпитване.

Изискванията за линейност съгласно точка 3.2 по отношение на датчиците или сигналите от ECU, които не са пряко проследими, трябва да се извършват с проследимо калибрирано измервателно устройство на динамометричен стенд веднъж за всяка настройка на PEMS.

3.4.   Процедура на проверките за линейност

3.4.1.   Общи изисквания

Относимите анализатори, уреди и датчици трябва да се доведат до нормалното им работно състояние съгласно препоръките на производителя им. Анализаторите, уредите и датчиците трябва да се използват при посочените за тях стойности за температура, налягане и дебит.

3.4.2.   Обща процедура

Линейността трябва да се проверява за всеки нормален работен обхват като се изпълняват следните стъпки:

а)

Анализаторите, уредите за измерване на дебита или датчиците се нулират, като се подава нулев сигнал. За газоанализаторите се използва пречистен синтетичен въздух или азот, който се подава към входа на анализатора по възможно най-пряк и къс път.

б)

Обхватът на анализаторите, уредите за измерване на дебита или датчиците, се калибрира, като се подава сигнал за калибриране на обхвата. За газоанализаторите се използва подходящ газ за калибриране на обхвата, който се подава към входа на анализатора по възможно най пряк и къс път.

в)

Повтаря се процедурата на нулиране от буква а).

г)

Линейността се проверява, като се въвеждат най-малко 10 приблизително равномерно раздалечени, валидни еталонни стойности (в това число и нула). Еталонните стойности по отношение на концентрацията на компонентите, дебита на отработилите газове или друг относим параметър се избират, така че да съвпадат с обхвата стойности, очаквани по време на изпитването за емисии. При измерванията на дебита на отработилите газове еталонните точки под 5 % от максималната стойност на калибриране могат да се изключат от проверката за линейност.

д)

При газоанализаторите, на входа на анализатора трябва да се въведат известни концентрации на газовете, съответстващи на точка 5. Трябва да се предвиди достатъчно време за стабилизиране на сигнала.

е)

Оценяваните стойности и, ако е необходимо еталонните стойности, се записват при постоянна честота от най-малко 1,0 Hz за период от 30 секунди.

ж)

Средноаритметичните стойности от периода от 30 s се използват за изчисление на параметрите на линейната регресия на най-малките квадрати, като формулата за най-добро съответствие приема следната форма:

Formula

където:

y

y е действителната стойност от измервателната система

a 1

е наклонът на регресионната права

x

е еталонната стойност

a 0

е пресичането на у с регресионната права.

Стандартната грешка на оценката (SEE) на y по отношение на x и коефициентът на определяне (r2 ) се изчисляват за всеки измерван параметър и за всяка измервателна система.

з)

Параметрите на линейната регресия трябва да отговарят на изискванията, посочени в таблица 1.

3.4.3.   Изисквания за проверка на линейността на динамометричен стенд

Непроследимите измервателни уреди за измерване на дебита, датчиците или сигналите от ECU, които не могат да бъдат пряко калибрирани в съответствие с проследими стандарти, трябва да се калибрират на динамометричен стенд. Процедурата трябва да следва доколкото е възможно изискванията на приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН. Ако е необходимо, подлежащите на калибриране уред или датчик трябва да се монтират на изпитваното превозно средство и да работят в съответствие с изискванията на допълнение 1. Процедурата по калибриране трябва да следва, доколкото е възможно, изискванията на точка 3.4.2; трябва да се изберат най-малко 10 подходящи еталонни стойности, за да се гарантира, че е обхваната най-малко 90 % от максималната стойност, очаквана при изпитването за определяне на емисии при реални условия.

Ако трябва да се калибрира уред за измерване на дебита, датчик или сигнал за определяне на дебита отработили газове от ECU, който не е пряко проследим, към изпускателната тръба на превозното средство трябва да се свърже проследимо калибриран еталонен дебитомер за определяне на дебита на отработилите газове или CVS. Трябва да се гарантира, че отработилите газове на превозното средство се измерват прецизно от дебитомера за масовия дебит на отработилите газове съгласно точка 3.4.3 от допълнение 1. Превозното средство трябва да работи при постоянна стойност на газта, една и съща предавка и постоянно натоварване на динамометричния стенд.

4.   АНАЛИЗАТОРИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ГАЗООБРАЗНИТЕ КОМПОНЕНТИ

4.1.   Разрешени типове анализатори

4.1.1.   Стандартни анализатори

Газовите компоненти се измерват с анализаторите, посочени в точки 1.3.1 - 1.3.5 от допълнение 3, приложение 4А към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07. Ако с анализатор NDUV се измерват NO и NO2, не е необходим преобразовател NO2/NO.

4.1.2.   Алтернативни анализатори

Разрешава се ползването на анализатори, които не отговарят на конструктивните спецификации по точка 4.1.1, при условие, че те отговарят на изискванията на точка 4.2. Производителят трябва да гарантира, че в сравнение със стандартните анализатори алтернативните анализатори постигат еквивалентни или по-добри характеристики на измерване за целия обхват на концентрации на замърсителите и съпътстващите газове, които могат да се очакват от превозни средства, работещи с разрешени горива при умерени или разширени условия при валидни изпитвания на емисиите при реални условия, както е посочено в точки 5, 6 и 7 от настоящото приложение. При поискване производителят на анализатора предоставя в писмена форма допълнителна информация, с която доказва, че алтернативният анализатор последователно и сигурно съответства на измервателните характеристики на стандартните анализатори. Допълнителната информация съдържа:

а)

описание на теоретичната основа и техническите компоненти на алтернативния анализатор;

б)

доказване на еквивалентността със съответния стандартен анализатор, посочен в точка 4.1.1, в очаквания обхват на концентрации на замърсителя и условия на околната среда на изпитването за одобряване на типа, определено в приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07, както и на изпитването за валидиране, описано в точка 3 от допълнение 3, за превозно средство, оборудвано с двигател с принудително запалване или с двигател със самовъзпламеняване; производителят на анализатора доказва значимостта на еквивалентността в рамките на допустимите отклонения, посочени в точка 3.3 от допълнение 3.

в)

доказателство за еквивалентността по отношение на съответните стандартни анализатори, посочени в точка 4.1.1 по отношение на влиянието на атмосферното налягане върху измервателните характеристики на анализатора; изпитването за доказване трябва да определи реакцията на газ за калибриране на обхвата с концентрация в обхвата на анализатора, за да се провери влиянието на атмосферното налягане при умерени или при разширени условия по отношение на надморската височина, определени в точка 5.2 от настоящото приложение. Такова изпитване може да се извърши в барометрична изпитвателна камера.

г)

доказателство за еквивалентността по отношение на съответните стандартни анализатори, посочени в точка 4.1.1, за най-малко три изпитвания по път, които отговарят на изискванията на настоящото приложение.

д)

доказателство, че влиянието на вибрациите, ускорението и околната температура върху анализатора не надвишава изискванията по отношение на шума, посочени в точка 4.2.4.

органите по одобряване могат да поискат допълнителна информация, за да докажат еквивалентността или да откажат издаване на одобрение, ако измерванията покажат, че даден алтернативен анализатор не е еквивалентен на стандартен такъв.

4.2.   Спецификации на анализатора

4.2.1.   Общи разпоредби

Освен изискванията за линейност, определени в точка 3 за всеки анализатор, съответствието на типовете анализатори със спецификациите, посочени в точки 4.2.2 - 4.2.8 се доказва от производителя на анализатора. Анализаторите трябва да имат обхват на измерване и време на реагиране, които са подходящи за измерване с необходимата точност на концентрациите на компонентите на отработилите газове при приложимите стандарти за емисиите при преходни и стационарни условия. Чувствителността на анализаторите на удари, вибрации, стареене, изменения на температурата и атмосферното налягане, а също и електромагнитни смущения и други въздействия, свързани с функционирането на превозното средство и анализатора, трябва да бъде ограничена във възможно най-голяма степен.

4.2.2.   Грешка

Грешката, определена като отклонение на показанието на анализатора от еталонната стойност, не трябва да превишава 2 % от показанието или 0,3 % от пълната скала, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма.

4.2.3.   Прецизност

Прецизността, определена като 2,5 пъти стандартното отклонение от 10 последователни реакции на даден газ за калибриране или калибриране на обхвата, трябва да бъде не по-голяма от 1 % от концентрацията при пълна скала за обхват на измерване, равен или по-голям от 155 ppm (или ppmC1), и 2 % от концентрацията при пълна скала за обхват на измерване, по-малък от 155 ppm (или ppmC1).

4.2.4.   Шум

Шумът, определен като два пъти средноквадратичната стойност от десет стандартни отклонения, всяко изчислено от реакцията при нулево показание на анализатора при честота на запис най-малко 1,0 Hz за период 30 секунди, не трябва да превишава 2 % от пълната скала. Всеки от 10-те периода на измерване се отделя с интервал от 30 секунди, през който анализаторът се излага на подходящ газ за калибриране на обхвата. Преди всяко вземане на проби и преди всеки период на калибриране на обхвата трябва да се предвиди достатъчен период от време за продухване на анализатора и тръбопроводите за вземане на проби.

4.2.5.   Дрейф на реакцията на нулев сигнал

Дрейфът на реакцията на нулев сигнал, определен като средната реакция на нулев газ за интервал от най-малко 30 секунди, трябва да отговаря на спецификациите, посочени в таблица 2.

4.2.6.   Дрейф на реакция на сигнал за калибриране на обхвата

Дрейфът на реакцията на сигнал за калибриране на обхвата, определен като средната реакция на газ за калибриране на обхвата за интервал от най-малко 30 секунди, трябва да отговаря на спецификациите, посочени в таблица 2.

Таблица 2

Разрешен дрейф на реакцията на нулев сигнал и на такъв за калибриране на обхвата на анализатори за измерване на газообразни компоненти в лабораторни условия

Замърсител

Дрейф на реакцията на нулев сигнал

Дрейф на реакция на сигнал за калибриране на обхвата

СО2

≤1,000  ppm за 4 h

≤ 2 % от показанието или ≤1,000  ppm за 4 h, която от двете стойности е по-голяма

CO

≤ 50 ppm за 4 h

≤ 2 % от показанието или ≤ 50 ppm за 4 h, която от двете стойности е по-голяма

NO2

≤ 5 ppm за 4 h

≤ 2 % от показанието или ≤ 5 ppm за 4 h, която от двете стойности е по-голяма

NO/NOX

≤ 5 ppm за 4 h

≤ 2 % от показанието или ≤ 5 ppm за 4 h, която от двете стойности е по-голяма

CH4

≤ 10 ppmC1

≤ 2 % от показанието или ≤ 10 ppmС1 за 4 h, която от двете стойности е по-голяма

THC

≤ 10 ppmC1

≤ 2 % от показанието или ≤ 10 ppmС1 за 4 h, която от двете стойности е по-голяма

4.2.7.   Време на нарастване

Времето на нарастване, което се определя като времето между 10 % и 90 % реакция на крайното показание (t 90 – t 10; вж. точка 4.4), не трябва да надвишава 3 s.

4.2.8.   Изсушаване на газовете

Отработилите газове могат да бъдат измервани при наличие и при отсъствие на кондензируеми фракции. Всяко евентуално използвано устройство за премахване на тези фракции трябва да има минимално влияние върху състава на измерваните газове. Не се разрешават химически изсушители.

4.3.   Допълнителни изисквания

4.3.1.   Общи разпоредби

В разпоредбите в точки 4.3.2 — 4.3.5 се определят допълнителни изисквания за работата на конкретни типове анализатори, които се прилагат само за случаите, в които разглежданият анализатор се използва за измервания на емисиите с PEMS.

4.3.2.   Изпитване за ефективност на преобразувателите на NOX

Ако се прилага преобразувател на NOX, напр. за преобразуване на NO2 в NO за анализ с хемилуминесцентен анализатор, неговата ефективност трябва да се изпита, като се следват изискванията на точка 2.4 от допълнение 3 към приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07. Ефективността на преобразувателите на NOX се проверява не по-късно от един месец преди изпитването за определяне на емисии.

4.3.3.   Настройка на пламъчнойонизационен детектор (FID)

а)   Оптимизиране на реакцията на детектора

Ако се измерват въглеводороди, FID трябва да се настройва на интервали, посочени от производителя на анализатора, като се следва точка 2.3.1 от допълнение 3 към приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН,серия изменения 07. За оптимизиране на реакцията на анализатора в най-разпространения работен обхват като газ за калибриране на обхвата се използва пропан във въздух или пропан в азот.

б)   Коефициенти на реагиране на въглеводороди

Ако се измерват въглеводороди, коефициентът на чувствителност спрямо въглеводороди на FID се проверява, като се следват разпоредбите на точка 2.3.3 от допълнение 3 към приложение 4а към Правило 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07, като се използват съответно пропан във въздух или пропан в азот като газ за калибриране на обхвата, и пречистен синтетичен въздух или азот като нулев газ.

в)   Проверка на смесване с кислород

Проверката на смесване с кислород се извършва при пускането на пламъчнойонизационния детектор в експлоатация и след периоди на продължителна поддръжка. Избира се обхват на измерване, в който газовете за проверка на смесването с кислород ще попаднат в частта над 50 % от скалата. Изпитването се извършва с пещ, регулирана на желаната температура. Спецификациите на газовете за проверка на смесването с кислород са описани в точка 5.3.

Прилага се следната процедура:

i)

анализаторът се нулира;

ii)

обхватът на анализатора се калибрира с газова смес, която в случая на двигатели с принудително запалване съдържа 0 % кислород, а в случая на двигатели със самовъзпламеняване - 21 % кислород;

iii)

проверява се отново реакцията при нулево показание на анализатора. Ако последната се е променила с повече от 0,5 % от пълния обхват на скалата, действията от точки i) и ii) се повтарят;

iv)

въвеждат се 5 % и 10 % газове за проверка на смесването с кислород;

v)

проверява се отново реакцията при нулево показание на анализатора. Ако тя се е променила с повече от ± 1 % от пълната скала, изпитването се повтаря;

vi)

за всеки газ за проверка на смесване с кислород се изчислява смесването с кислород E O2 O2 по точка iv) както следва:

Formula

където реакцията на анализатора е:

Formula

където:

c ref,b

е еталонната концентрация на HC в стъпка ii), [ppmC1]

c ref,d

е еталонната концентрация на HC в стъпка iv), [ppmC1]

c FS,b

е концентрацията на HC по пълната скала в стъпка ii), [ppmC1]

c FS,d

е концентрацията на HC по пълната скала в стъпка iv), [ppmC1]

c m,b

е измерената концентрация на HC в стъпка ii), [ppmC1]

c m,d

е измерената концентрация на HC в стъпка iv), [ppmC1]

vii)

процентът на смесването с кислород Е O2 трябва да бъде по-нисък от ± 1,5 % за всички газове, предписани за проверка на смесването с кислород;

viii)

ако процентът на смесването с кислород Е O2 е по-висок от ± 1,5 %, се предприемат действия за коригирането му, като дебитът въздуха се регулира с постоянна стъпка над или под указанията на производителя, дебита на горивото и дебита на пробата;

ix)

проверката за смесване с кислород се повтаря за всяка нова регулировка.

4.3.4.   Ефективност на преобразуването на сепаратора на неметанови фракции (NMC)

Ако се анализират въглеводороди, за отделяне на неметановите въглеводороди от газовата проба може да се използва NMC, който окислява всички въглеводороди с изключение на метана. В идеалния случай преобразуването за метан е 0 %, а за другите въглеводороди, представени от етана, то е 100 %. За точното измерване на NMHC, двете ефективности се определят и използват за изчисляване на емисиите на NMHC (вж. точка 9.2 от допълнение 4). Не е необходимо да се определя ефективността на преобразуването на метан, ако NMC-FID е калибриран съгласно метод б) от точка 9.2 от допълнение 4 чрез пропускане през NMC на газ за калибриране, съставен от метан и въздух.

а)   Ефективност на преобразуването на метан

През FID се пропуска газ за калибриране метан, като последният протича през NMC или обхожда NMC; записват се двете концентрации. Ефективността по отношение на метан се определя като:

Formula

където:

c HC(w/NMC)

е концентрацията на НС, когато CH4 протича през NMC, [ppm C1];

c HC(w/o NMC)

е концентрацията на НС, когато CH4 не протича през NMC, [ppm C1];

б)   Ефективност на преобразуването на етан

През FID се пропуска газ за калибриране етан, като последният протича през NMC или обхожда NMC; записват се двете концентрации. Ефективността по отношение на етан се определя като:

Formula

където:

c HC(w/NMC)

е концентрацията на НС, когато C2H6 протича през NMC, [ppmC1];

c HC(w/o NMC)

е концентрацията на НС, когато C2H6 не протича през NMC, [ppm C1];

4.3.5.   Смущаващи ефекти

а)   Общи разпоредби

Показанията на анализатора могат да бъдат повлияни от газове, различни от анализираните. Преди пускането на пазара за всеки тип анализатор или устройство, посочено в точки б) — е), поне веднъж производителят на анализатора трябва да извърши проверка за въздействие от смесване и проверка на правилното функциониране.

б)   Проверка на влиянието на СО върху анализатора

Водата и CO2 могат да окажат влияние върху измерванията на анализатора на CO. За извършването на проверка, газ закалибриране на обхвата CO2 с концентрация от 80 до 100 % от пълната скала от максималния работен обхват на анализатора на СО, използван по време на изпитването, се барботира през вода при стайна температура и показанието на анализатора се записва. Реакцията на анализатора не трябва да бъде по-висока от 2 % от средната концентрация на CO, очаквана по време на нормално изпитване при пътни условия, или ± 50 ppm, която стойност е по-голяма. Проверките за смущаване с с H2O и CO2 могат да се извършат като отделни процедури. Ако нивата на H2O и CO2, които се използват за проверка на смущаването, са по-високи от максималните нива, използвани при изпитването, всяка наблюдавана стойност на смущаване трябва да се намали, като се умножи наблюдавана стойност на смущаване с отношението на стойността на максималната очаквана по време на изпитването концентрация и действителната стойност на концентрацията, използвана при тази проверка. Могат да се извършват отделни проверки за определяне на смущаването с концентрации на H2O, които са по-ниски от максималните очаквани концентрации при изпитването, а наблюдаваното смущаване, дължащо се на H2O, трябва да се увеличи, като се умножи по отношението между максималната очаквана стойност по време на изпитването за концентрацията на H2O и действително използваната стойност при тази проверка. Сумата от двете коригирани стойности за смущаването трябва да съответства на допустимото отклонение, посочено в настоящата точка.

в)   Проверка на намалението на показанията на анализатор на NOX

Двата газа, чието влияние има значение във връзка с анализаторите CLD и HCLD, са CO2 и водната пара. Намалението на показанията, предизвикано от тези два газа е пропорционално на концентрацията им. При изпитването трябва да се определи намалението на показанията при най-високите очаквани при изпитването концентрации. Ако в анализатора с CLD и HCLD се използват алгоритми за компенсиране на намалението на показанията, които използват анализатори за измерване на H2O и/или CO2, при оценката на намалението на показанията, тези анализатори следва да са включени и да се прилагат алгоритмите за компенсиране.

i)   Проверка на намаляващото показанията въздействие на CO2

През анализатора NDIR се пропуска газ за калибриране на обхвата CO2 с концентрация от 80 до 100 % от максималния работен обхват; стойността на CO2 са записва като A. След това газът за калибриране на обхвата CO2 се разрежда до приблизително 50 % с газ за калибриране на обхвата NO и се пропуска през NDIR и CLD или HCLD; Стойностите на CO2 и NO се записват съответно като B и C. След това потокът CO2 се прекъсва и през CLD или HCLD се пропуска само газ калибриране на обхвата NO; стойността за NO се записва като D. Процентното изражение на намаляването на показанията се изчислява както следва:

Formula

където:

A

е концентрацията на CO2 в неразредени газове, измерена с NDIR, [%]

B

е концентрацията на CO2 в разредени газове, измерена с NDIR, [%]

C

е концентрацията на NO в разредени газове, измерена с CLD или HCLD, [ppm]

D

е концентрацията на NO в неразредени газове, измерена с CLD или HCLD, [ppm]

С одобрението на одобряващия орган се допуска използването на алтернативни методи за разреждане и количествено определяне на стойностите на еталонните газове за CO2 и NО, като например динамично смесване/прибавяне на подобряващи свойствата вещества.

ii)   Проверка на намаляващото показанията въздействие на водата

Тази проверка се прилага само за измервания на концентрацията на влажни газове. При изчисляването на намаляващото показанията въздействие на водата следва да се разглежда разреждането на газа за калибриране на обхвата NO с водни пари и увеличаването на концентрацията на водна пара в газовата смес до очакваните при провеждането на изпитване за определяне на емисиите нива на концентрация. Газ за калибриране на обхвата NO с концентрация от 80 до 100 % от пълната скала от нормалния работен обхват се пропуска през CLD или HCLD; стойността на NO се записва като D. Газът калибриране на обхвата NO се барботира през вода при стайна температура и се пропуска през CLD или HCLD; стойността на NO се записва като C. Абсолютното работно налягане на анализатора и температурата на водата се определят и записват съответно като E и F. Определя се парното налякане на насищане на сместа, който съответства на температурата F на барботиране на водата, и се записва като стойност G. Концентрацията на водната пара H, [%], в газовата смес се изчислява като:

Formula

Очакваната концентрация на разредения с NO и водна пара газ за калибриране на обхвата се записва като D e, след като е била изчислена като:

Formula

За отработилите газове от дизелови двигатели максималната очаквана по време на изпитването концентрация на водни пари в отработилите газове (в проценти), се записва като H m, след като е била оценена, като се приема отношение H/C на горивото от 1,8/1 въз основа на максималната концентрация на CO2, означена с А, в отработилите газове, както следва:

Formula

Процентното изражение на намаляващия показанията ефект на водата се изчислява, като:

Formula

където:

D e

е очакваната концентрация на NO в разредени газове, [ppm]

C

е измерената концентрация на NO в разредени газове, [ppm];

H m

е максимална концентрация на водни пари, [%];

H

H е действителната концентрация на водни пари, [%];

iii)   Максимално допустим ефект на намаление на показанията

Комбинираният намаляващ показанията ефект от CO2 и вода не трябва да надвишава 2 % от пълната скала.

г)   Проверка за намаляване на показанията на недисперсни ултравиолетови (NDUV) анализатори

Въглеводородите и водата могат да внесат смущение в недисперсния ултравиолетов анализатор, като предизвикват реакция, сходна на реакцията спрямо NOX. Производителят на анализатор NDUV трябва да използва следната процедура, за да удостовери, че намаляващото въздействие е ограничено:

i)

анализаторът и охладителят се подготвят за работа, като се следват инструкциите на производителя; извършват се настройки, за да се оптимизира действието на анализатора и охладителя.

ii)

анализаторът се нулира и обхватът му се калибрира при стойностите на концентрацията, очаквани при изпитването за емисии.

iii)

избира се калибриращ газ за NO2, който съответства най-добре на максималната концентрация на NO2, очаквана при изпитването за емисии.

iv)

калибриращият газ за NO2 се подава да запълни пространството при сондата на системата за вземане на газови проби, докато реакцията на анализатора спрямо NOX се стабилизира.

v)

изчислява се и се записва като NOX,ref средната концентрация на NOX, получена след стабилизиране на стойностите за период от 30 s.

vi)

Спира се потокът калибриращ газ за NO2 и системата за вземане на проби се насища чрез запълване с изходящ газ от генератора на температура на росата, регулиран на 50 °C. От изходящия газ от генератора на температура на росата се вземат проби, които преминават през системата за вземане на проби и охладителя в продължение на поне 10 минути, докато охладителят не започне да отделя постоянно количество вода.

vii)

след завършване на етапа по точка iv), системата за вземане на проби отново се запълва с калибриращ газ за NO2, използван за определяне на NOX,ref, докато се стабилизира общата реакция спрямо NOX.

viii)

изчислява се и се записва като NOX,ref средната концентрация на NOX,m, получена след стабилизиране на стойностите за период от 30 s.

ix)

NOX,m се коригира до NOX,dry на основата на остатъчната водна пара, преминала през охладителя при температурата и налягането на изхода на охладителя.

Изчислената стойност на NOX,dry трябва да възлиза най-малко на 95 % от NOX,ref.

д)   Изсушител на пробата

Изсушителят на пробата отстранява водата, която иначе може да внесе смущение при измерването на NOX. В случая на сухи анализатори с CLD трябва да се докаже, че при най-високата очаквана концентрация на водна пара H m, изсушителят на пробата поддържа влажността на хемилуминесцентния детектор до най-много 5 g вода/kg сух въздух (или около 0,8 % H2O), което отговаря на 100 % относителна влажност при 3,9 °C и 101,3 kPa или около 25 % относителна влажност при 25 °C и 101,1 kPa. Съответствието може да се докаже чрез измерване на температурата на изхода от топлинния изсушител на пробата или измерване на влажността в точка непосредствено преди хемилуминесцентния детектор (CLD). Би могло да се измерва и влажността на изходящите от хемилуминесцентния детектор газове, стига единственият поток в хемилуминесцентния детектор да е потокът, идващ от изсушителя на пробата.

е)   Проникване на NO2 в изсушителя на пробата

Наличието на вода в течна форма в неправилно конструиран изсушител на пробата може да доведе до отстраняването на NO2 от пробата. Ако изсушителят на пробата се използва заедно с недисперсен ултравиолетов (NDUV) анализатор, като преди него не е разположен преобразувател за NO2/NO, е възможно водата да отстрани NO2 от пробата преди измерването на NOX. Изсушителят на пробата трябва да позволява измерването на най-малко 95 % от NO2, който се съдържа в газ, наситен с водни пари и който представлява максималната концентрация на NO2, която се очаква при изпитванията за емисии.

4.4.   Проверка на времето за реагиране на аналитичната система

За проверката на времето за реагиране настройките на аналитичната система трябва да са точно същите, както по време на провеждане на изпитването за определяне на емисиите (т.е. налягане, дебити, задания за филтри на анализаторите и всички други параметри, оказващи влияние върху времето на реакция). Времето на реакция се определя чрез смяна на газовете направо на входа на сондата за проби. Смяната на газа трябва да се извършва за по-малко от 0,1 секунди. Газовете, използвани за изпитването, трябва да предизвикват промяна в концентрацията от поне 60 % от пълната скала на анализатора.

Кривата на концентрацията за всеки отделен газ трябва да се записва. Времезакъснението се определя като времето от смяната (t 0) до достигане на реакция, равна на 10 % от крайното показание(t 100). Времето за нарастване се определя като времето между 10 % и 90 % реакция на крайното показание (t 90 – t 10). Времето за реакция на системата (t 90) се състои от времезакъснението на измерващия датчик и времето за нарастване на датчика.

За синхронизиране на сигналите от анализатора и от потока отработили газове времето за преобразуването се определя като времето от промяната (t 0), докато реакцията достигне 50 % от крайното показание (t 50).

Времето на реакция на системата трябва да бъде ≤ 12 s с време на нарастване ≤ 3 s съответно за всички измервани съставки и за всички използвани обхвати. Когато се използва NMC за измерването на NMHC, времето на реакция на системата може да превиши 12 s.

5.   ГАЗОВЕ

5.1.   Общи разпоредби

Необходимо е да се спазва срокът на употреба на газовете за калибриране и калибриране на обхвата. Чистите газове и газовите смеси за калибриране и калибриране на обхвата трябва да отговарят на спецификациите, посочени в точки 3.1 и 3.2 от допълнение 3 към приложение 4А към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07. Освен това се разрешава използването на калибриращ газ за NO2. Концентрацията на калибриращия газ за NO2 трябва да бъде в рамките на ± 2 % от обявената стойност на концентрацията. Съдържанието на NO, съдържащ се в калибриращия газ за NO2, не трябва да е по-голямо от 5 % от съдържанието на NO2.

5.2.   Газови сепаратори

За получаване на газове за калибриране и а калибриране на обхвата може да се използват газови сепаратори, т.е., прецизни смесителни устройства, в които се осъществява разреждане с пречистен N2 или синтетичен въздух. Точността на газовия сепаратор трябва да бъде такава, че концентрацията на смесените калибриращи газове да е в рамките на ± 2 %. Проверката се извършва между 15 % и 50 % от пълната скала за всяко калибриране, включващо газов сепаратор. Ако първата проверка е неуспешна, може да се извърши допълнителна проверка с използване на друг газ за калибриране.

По избор, газовият сепаратор може да се провери с уред, за който е типично да е линеен, като например се използва газ NO заедно с хемилуминесцентен детектор (CLD). Отчетената от измервателния уред стойност на газа за калибриране на обхвата трябва да се коригира с газ за калибриране на обхвата, който се подава директно към уреда. Газовият сепаратор се проверява при типично използваните регулировки и номиналната стойност се сравнява с отчитаната от уреда концентрация. Разликата трябва да бъде в рамките на ± 3 % от номиналната стойност за концентрацията във всяка точка.

5.3.   Газове за проверка на смесването с кислород

Газовете за проверка на смесването с кислород са смеси от пропан, кислород и азот, като концентрацията на пропан е 350 ± 75 ppmC1. Концентрацията се определя с гравиметрични методи, динамично смесване или хроматографски анализ на общото количество въглеводороди и онечиствания. Концентрацията на кислород в газовете за проверка на смесването с кислород трябва да отговаря на изискванията, представени в таблица 3; останалата част от газовете за проверка на смесването с кислород е пречистен азот.

Таблица 3

Газове за проверка на смесването с кислород

 

Тип двигател

Със самозапалване

С принудително запалване

Концентрация на O2

21 ± 1 %

10 ± 1 %

10 ± 1 %

5 ± 1 %

5 ± 1 %

0,5 ± 0,5 %

6.   АНАЛИЗАТОРИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ

В настоящия раздел се определят бъдещите изисквания по отношение на анализаторите за измерване на емисиите на прахови частици като брой частици, след като определянето им стане задължително.

7.   УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДЕБИТА НА ОТРАБОТИЛИТЕ ГАЗОВЕ

7.1.   Общи разпоредби

Уредите, датчиците или сигналите за измерване на масовия дебит на отработилите газове трябва да имат обхват на измерване и време на реагиране, които са подходящи за точността, изисквана за измерване на масовия дебит на отработилите газове при преходни и стационарни условия. Чувствителността на уредите, датчиците или сигналите на удари, вибрации, стареене, изменения на температурата и на околното атмосферно налягане, електромагнитни смущения и други въздействия, свързани с функционирането на превозното средство и уреда, трябва да бъде на такова равнище, че да намалява до минимум допълнителните грешки.

7.2.   Спецификации на уреда

Масовият дебит на отработилите газове се определя по метода на прякото измерване, който се прилага в следните уреди:

а)

устройства за измерване на дебита с тръба на Пито;

б)

устройства за диференциално налягане като дебитомерна дюза (вж. за подробности ISO 5167);

в)

ултразвуков дебитомер;

г)

вихров дебитомер;

Всеки отделен дебитомер за масовия дебит на отработилите газове трябва да съответства на изискванията за линейност, посочени в точка 3. Освен това, производителят на уреда трябва да докаже съответствието на всеки тип дебитомер за масовия дебит на отработилите газове със спецификациите в точки 7.2.3 — 7.2.9.

Разрешава се да се изчислява масовият дебит на отработилите газове въз основа на стойностите на въздушния дебит и дебита на горивото, измерени с проследимо калибрирани датчици, ако те отговарят на изискванията за линейност от точка 3, изискванията за грешка от точка 8, и ако така получената стойност на масовия дебит на отработилите газове е валидирана съгласно точка 4 от допълнение 3.

В допълнение, разрешени са и други методи за определяне на масовия дебит на отработилите газове въз основа на непряко проследими уреди и сигнали, като напр. опростени дебитомери за масовия дебит на отработилите газове или сигнали от ECU, ако така полученият резултат за масовия дебит на отработилите газове отговаря на изискванията за линейност от точка 3 и е валидиран съгласно точка 4 от допълнение 3.

7.2.1.   Стандарти за калибриране и проверка

Измервателните характеристики на дебитомерите за масовия дебит на отработилите газове се проверяват с въздух спрямо проследими еталони, напр., калибрирани дебитомери за масовия дебит на отработилите газове или тунел за разреждане на целия поток.

7.2.2.   Честота на проверките

Съответствието на дебитомерите за масовия дебит на отработилите газове с точки 7.2.3 и 7.2.9 трябва да се провери не по-късно от една година преди действителното изпитване.

7.2.3.   Грешка

Грешката, определена като отклонение на показанието на EFM от еталонната стойност на потока, не трябва да превишава ± 2 % от показанието, 0,5 % от пълната скала или ± 1 % от максималния дебит, за който е калибриран EFM, в зависимост от това коя от стойностите е по-голяма.

7.2.4.   Прецизност

Прецизността, определена като 2,5 пъти стандартното отклонение от 10 последователни реакции на даден номинален дебит приблизително в средата на обхвата на калибриране, трябва да бъде не по-голяма от ± 1 % от максималния дебит, при който е калибриран EFM.

7.2.5.   Шум

Шумът, определен като два пъти средноквадратичната стойност от десет стандартни отклонения, всяко изчислено от реакцията при нулево показание на анализатора при честота на запис от най-малко 1,0 Hz за период 30 секунди, не трябва да превишава 2 % от максималната калибрирана стойност на дебита. Всеки от 10-те периода на измерване се отделя с интервал от 30 секунди, през който EFM се излага на максималния калибриран дебит.

7.2.6.   Дрейф на реакцията на нулев сигнал

Дрейфът на реакцията на нулев сигнал се определя като средната реакция по отношение на нулев дебит за интервал от най-малко 30 секунди. Дрейфът на реакцията на нулев сигнал може да се провери въз основа на докладвани първични сигнали, напр. налягане. Дрейфът на първичните сигнали за период от 4 часа трябва да бъде по-малък от ± 2 % от максималната стойност на първичния сигнал, записан при дебит, за който е калибриран EFM.

7.2.7.   Дрейф на реакция на сигнал за калибриране на обхвата

Дрейфът на реакцията на сигнал за калибриране на обхвата се определя като средната реакция по отношение на дебит за определяне на обхвата за интервал от най-малко 30 секунди. Дрейфът на реакцията на сигнал за калибриране на сигнала може да се провери въз основа на докладвани първични сигнали, напр. налягане. Дрейфът на първичните сигнали за период от 4 часа трябва да бъде по-малък от ± 2 % от максималната стойност на първичния сигнал, записан при дебит, за който е калибриран EFM.

7.2.8.   Време на нарастване

Времето на нарастване на уредите и методите за измерване на дебита на отработилите(газове трябва да отговаря колкото е възможно по-добре на времето на нарастване на газоанализаторите, посочено в точка 4.2.7, но не трябва да надвишава 1 секунда.

7.2.9.   Проверка на времето на реакция

Времето на реакция на дебитомерите за масовия дебит на отработилите газове трябва да се определя, като се прилагат параметри, сходни с прилаганите при изпитване за емисии (т.е. налягане, дебити, задания за филтри и всякакви други, които имат влияние върху времето на реакция). Определянето на времето на реакция се прави чрез смяна на газовете направо на входа на дебитомера за масовия дебит на отработилите газове. Смяната на газа трябва да се извършва колкото е възможно по-бързо, но се препоръчва това да става за по-малко от 0,1 секунди. Стойностите на дебита на газа, използвани за изпитването, трябва да предизвикват промяна на дебита от поне 60 % от пълната скала на дебитомера за масовия дебит на отработилите газове. Дебитът на газа се записва. Времезакъснението се определя като времето от превключването на газовия поток (t 0) до момента, когато реакцията стане равна на 10 % (t 10) от крайното показание. Времето за нарастване се определя като времето между 10 % и 90 % реакция на крайното показание (t 90 – t 10). Времето на реагиране (t 90) се определя като сумата от времезакъснението и времето на нарастване. Времето на реагиране на дебитомера за масовия дебит на отработилите газове (t90 ) трябва да бъде ≤ секунди с време на нарастване (t 90 – t 10) ≤ 1 секунда в съответствие 7.2.8.

8.   ДАТЧИЦИ И СПОМАГАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ

Датчиците и спомагателното оборудване, използвани за определяне, напр. на температура, атмосферно налягане, влажност на околната среда, дебит на горивото и дебит на всмуквания въздух не трябва да нарушават работата на системата за последваща обработка на двигателя на превозното средство или влияят или ненужно да ѝ влияят. Грешката на датчиците и спомагателното оборудване трябва да отговаря на изискванията на таблица 4. Съответствието с изискванията на таблица 4 трябва да се доказва на определените от производителя интервали, както се изисква от процедурите за вътрешна проверка или в съответствие с ISO 9000.

Таблица 4

Изисквания за грешка по отношение на параметрите на измерване

Параметри на измерване

Грешка

Дебит на горивото (4)

± 1 % от отчетената стойност (6)

Въздушен дебит (4)

± 2 % от отчетената стойност

Скорост на превозното средство (5)

± 1,0 km/h като абсолютна стойност

Температури ≤ 600 K

± 2 K като абсолютна стойност

Температури > 600 K

± 0,4 % от показанието в келвини

Околно налягане

0,2 kPa от абсолютната стойност

Относителна влажност

5 % от абсолютната стойност

Абсолютна влажност

≤ 10 % от показанието или 1 gH2O/kg сух въздух, която от двете стойности е по-голяма

(1)  незадължително за определяне на масовия дебит на отработилите газове

(2)  незадължителен параметър

(3)  трябва да се реши, когато оборудването бъде налично

(4)  незадължително за определяне на масовия дебит на отработилите газове

(5)  Изискването се прилага само за датчика за скорост; ако скоростта на превозното средство се използва за определяне на параметри като ускорението, произведението на скоростта по ускорението или относителното положително ускорение, сигналът за скоростта трябва да има грешка от 0,1 % над 3 km/h и честота на снемане на отчетите 1 Hz. Посоченото изискване за грешка може да се удовлетвори, като се използва сигналът от датчика за ъгловата скорост на колелата.

(6)  Грешката трябва да бъде 0,02 % от показанието, ако се използва за изчисляване на дебита на въздуха и масовия дебит на отработилите газове въз основа на потока на горивото в съответствие с точка 10 от допълнение 4.

Допълнение 3

Валидиране на PEMS и непроследим масов дебит на отработилите газове

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото допълнение се описват изискванията за валидиране при преходни условия на функционалните възможности на монтираната PEMS, както и точността на стойността на масовия дебит на отработилите газове, получена от непроследими дебитомери за масовия дебит на отработилите газове или изчислена въз основа на сигналите от ECU.

2.   СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ

%— процент

#/km— брой на километър

a0 — пресечна точка на правата на регресия с y

a1 — наклон на регресионната права

g/km— грам на километър

Hz— Херц

km— километър

m— метър

mg/km— милиграм на километър

r2 — коефициент на определяне

x — действителна стойност на еталонния сигнал

y — действителна стойност на валидирания сигнал

3.   ПРОЦЕДУРА НА ВАЛИДИРАНЕ НА PEMS

3.1.   Честота на валидирането на PEMS

Препоръчва се да се валидира монтираната PEMS веднъж за всяка комбинация PEMS-превозно средство преди всяко изпитване или вместо това, след завършването на изпитването.

3.2.   Процедура по валидиране

3.2.1.   Монтаж на PEMS

PEMS се монтира и подготвя съгласно изискванията на допълнение 1. Монтажът на PEMS трябва да се запази без промяна за времето между валидирането и изпитването в реални условия.

3.2.2.   Условия на изпитване

Изпитването за валидиране се провежда на динамометричен стенд, доколкото е възможно, при условия на одобряване на типа като се следват изискванията на приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07 или всеки друг подходящ метод на измерване. Препоръчва се изпитването за валидиране да се проведе с използване на хармонизирания в глобален мащаб изпитвателен цикъл за лекотоварни превозни средства (WLTC), както е посочено в приложение 1 към глобалното техническо правило № 15 на ИКЕ на ООН. Околната температура трябва да е в обхвата, посочен в точка 5.2 от посоченото приложение.

Препоръчва се потокът отработили газове, извлечен от PEMS при изпитването за валидиране, да се отвежда обратно в CVS. Ако това не е възможно, резултатите от CVS се коригират за извлечената маса на отработилите газове. Ако масовият дебит на отработилите газове е валидиран с дебитомер за масовия дебит на отработилите газове, препоръчва се да се проверят измерванията на масовия дебит на отработилите газове с данните, получени от датчик или от ECU.

3.2.3.   Анализ на данните

Общото количество специфични емисии, [g/km], измерено с лабораторно оборудване, трябва да се изчисли съгласно изискванията на приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07. Емисиите, измерени с PEMS, трябва да се изчислят съгласно точка 9 от допълнение 4, да се сумират, за да се получи общата маса на емисиите на замърсители, [g], а след това да се разделят на изпитвателното разстояние, [km], получено от динамометричния стенд. Общото количество специфични емисии на замърсители [g/km], определено от PEMS и еталонната лабораторна система, се сравнява и оценява с оглед на изискванията, посочени в точка 3.3. За валидирането на измерванията на NOX трябва да се прилага корекция на влажността съгласно точка 6.6.5 от приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07.

3.3.   Разрешени допуски за валидирането на PEMS

Резултатите от валидирането на PEMS трябва да отговарят на изискванията, посочени в таблица 1. Ако не е спазен някой от разрешените допуски, следва да се предприемат действия за коригиране и да се повтори валидирането на PEMS.

Таблица 1

Разрешени допуски

Параметър, [единица]

Разрешени допуски

Разстояниe, [km] (1)

± 250 m спрямо лабораторния еталон

THC (2), [mg/km]

± 15 mg/km или 15 % от лабораторния еталон, според това, коя стойност е по-голяма

CH4  (2) [mg/km]

± 15 mg/km или 15 % от лабораторния еталон, според това, коя стойност е по-голяма

NMHC (2) [mg/km]

± 20 mg/km или 20 % от лабораторния еталон, според това, коя стойност е по-голяма

PN (2) [#/km]

 (3)

CO (2) [mg/km]

± 150 mg/km или 15 % от лабораторния еталон, според това, коя стойност е по-голяма

CO2 [g/km]

± 10 g/km или 10 % от лабораторния еталон, според това, коя стойност е по-голяма

NOx  (2) [mg/km]

± 15 mg/km или 15 % от лабораторния еталон, според това, коя стойност е по-голяма

4.   ПРОЦЕДУРА НА ВАЛИДИРАНЕ ЗА МАСОВИЯ ДЕБИТ НА ОТРАБОТИЛИТЕ ГАЗОВЕ, ОПРЕДЕЛЕН С НЕПРОСЛЕДИМИ УРЕДИ И ДАТЧИЦИ

4.1.   Честота на валидирането

Освен изпълнението на изискванията за линейност от точка 3 от допълнение 2 при устойчиво състояние, линейността на непроследимите дебитомери за масовия дебит на отработилите газове или масовият дебит на отработилите газове, изчислени с помощта на непроследими датчици или сигнали от ECU, се валидират при преходни състояния за всяко изпитвано превозно средство по отношение на калибриран дебитомер на масовия дебит на отработилите газове или CVS. Процедурата на валидиране може да се изпълни без монтирането на PEMS, но по принцип трябва да следва изискванията, определени в приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07, а също и изискванията, приложими за дебитомерите за масовия дебит на отработилите газове, определени в допълнение 1.

4.2.   Процедура на валидиране

Валидиране се извършва на динамометричен стенд, доколкото е възможно, при условия на одобряване на типа, като се следват изискванията на приложение 4а към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07. Цикълът на изпитване следва да бъде хармонизираният в глобален мащаб изпитвателен цикъл за лекотоварни превозни средства (WLTC), както е посочено в приложение 1 към Глобалното техническо правило № 15 на ИКЕ на ООН. Като еталон трябва да се използва проследим калибриран дебитомер. Околната температура може да бъде всякаква температура от обхвата, посочен в точка 5.2 от настоящото приложение. Монтирането на дебитомер за масовия дебит на отработилите газове и изпълняването на изпитването трябва да отговарят на изискванията на точка 3.4.3 от допълнение 1 към настоящото приложение.

За валидиране на линейността се предприемат следните стъпки за изчисление:

а)

валидираният сигнал и еталонният сигнал се коригират по време, като се следват, доколкото е възможно, изискванията на точка 3 от допълнение 4.

б)

Точките под 10 % от максималната стойност на потока следва да се изключат от по-нататъшния анализ.

в)

При постоянна честота от най-малко 1,0 Hz между валидираният сигнал и еталонният сигнал се намира зависимост, като се използва формулата за най-добро съответствие, която има следната форма:

Formula

където:

y y е действителна стойност на валидирания сигнал

a 1 е наклонът на регресионната права

x е действителната стойност на еталонния сигнал

a 0 е пресичането на у с регресионната права.

Стандартната грешка на оценката (SEE) на y по отношение на x и коефициентът на определяне (r2 ) се изчисляват за всеки измерван параметър и за всяка измервателна система.

г)

Параметрите на линейната регресия трябва да отговарят на изискванията, посочени в таблица 2.

4.3.   Изисквания

Изискванията за линейност, посочени в таблица 2, трябва да бъдат удовлетворени. Ако не е спазен някой от разрешените допуски, следва да се предприемат действия за коригиране и да се повтори валидирането.

Таблица 2

Изисквания за линейност на изчислените и измерените потоци отработили газове

Параметри/системи за измерване

a0

Наклон a1

Стандартна грешка

SEE

Коефициент на определяне

r2

Масов дебит на отработилите газове

0,0 ± 3,0 kg/h

1,00 ± 0,075

≤ 10 % max

≥ 0,90

(1)  приложимо е, само ако скоростта на превозното средство се определя от ECU; за да се спазят разрешените допуски, позволено е да се коригират измерванията на скоростта на превозното средство от ECU въз основа на резултатите от изпитването за валидиране.

(2)  параметърът е задължителен само ако е извършено измерването, изисквано в съответствие с точка 2.1 от настоящото приложение.

(3)  предстои да се определи

Допълнение 4

Определяне на емисиите

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото допълнение се описва процедурата за определяне на моментните емисии на частици като маса и като брой на частиците, [g/s, #/s], която ще се използва за последващата оценка на пътуването за определяне на емисиите в реални условия и за изчисляване на крайните резултати за емисиите, описани в допълнения 5 и 6.

2.   СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ

%— процент

<— по-малко от

#/s— брой в секунда

α— моларно водородно отношение (H/C)

β— моларно въглеродно отношение (C/C)

γ— моларно сярно отношение (S/C)

δ— моларно азотно отношение (N/C)

Δtt,i — време на преобразуване t на анализатора, [s]

Δtt,m — време на преобразуване t на дебитомера за масовия дебит на отработилите газове, [s]

ε— моларно кислородно отношение (O/C)

ρ e — плътност на отработилите газове

ρ gas — плътност на компонента „газ“ на отработилите газове

λ — коефициент на излишъка на въздух

λ i — коефициент на моментния излишък на въздух

A/F st — стехиометрично отношение въздух — гориво, [kg/kg]

°C— градуси Целзий

c CH4 — концентрация на метан

c CO — концентрация на сух CO, [%]

c CO2 — концентрация на сух CO2, [%]

c dry — концентрация на сух замърсител в ppm или обемни проценти

c gas,i — моментна концентрация на компонента „газ“ на отработилите газове [ppm]

c HCw — концентрация на влажен НС, [ppm]

c HC(w/NMC) — концентрация на НС, когато CH4 или C2H6 преминават през NMC, [ppmC1]

c HC(w/oNMC) — концентрация на НС, когато CH4 или C2H6 заобикалят NMC, [ppmC1]

c i,c — коригирана с оглед на времето концентрация на компонент i, [ppm]

c i,c — концентрация на i-я компонент, [ppm] в отработилите газове

c NMHC — концентрация на неметановите въглеводороди

c wet — концентрация на влажен замърсител в ppm или обемни проценти

E E — ефективност с етан

E M — ефективност с метан

g— грам

g/s— грам в секунда

H a — абсолютната влажност на всмуквания въздух, [g вода на kg сух въздух]

i — номер на измерването

kg— килограм

km/h— килограм в час

kg/s— килограм в секунда

k w — Корекционен коефициент за преминаване от сухи към влажни газове

m— метър

m gas,i — маса на компонента „газ“ на отработилите газове, [g/s]

q maw,i — моментен масов дебит на входящия въздух, [kg/s]

q m,c — коригиран с оглед на времето дебит на отработилите газове, [kg/s]

q mew,i — моментен дебит на отработилите газове, [kg/s]

q mf,i — моментен масов дебит на горивото, [kg/s].

q m,r — некоригиран масов дебит на отработилите газове, [kg/s]

r— коефициент на взаимна корелация

r2 — коефициент на определяне

r h — коефициент на реагиране на въглеводороди

min–1.— обороти в минута

s— секунда

u gas — стойност u на компонента „газ“ на отработилите газове

3.   КОРИГИРАНЕ С ОГЛЕД НА ВРЕМЕТО НА ПАРАМЕТРИТЕ

За правилното изчисляване на зависещите от разстоянието емисии, записите за концентрациите на компонентите, масовият дебит на отработилите газове, скоростта на превозното средство и други данни за превозното средство трябва да са коригирани по време. За да се улесни коригирането по време, данните, които са обект на синхронизиране, трябва да се записват върху единствено устройство за записване на данни или със синхронизиран времеви печат, съгласно точка 5.1 от допълнение 1. Коригирането по време и синхронизирането на параметрите трябва да се провежда, като се следва последователността, описана в точки 3.1 — 3.3.

3.1.   Коригиране с оглед на времето на данните за концентрацията на компонентите

Записите на всички данни за концентрацията на компонентите трябва да бъдат коригирани с оглед на времето чрез обратно преместване съобразно времената на преобразуване на съответните анализатори. Времето на преобразуване на анализаторите трябва да се определя в съответствие с точка 4.4 от допълнение 2:

Formula

където:

c i,c

е коригираната с оглед на времето концентрация на компонент i като функция от времето t

c i,r

е некоригираната концентрация на компонент i като функция от времето t

Δtt,i

е време на преобразуване t на анализатора, който измерва компонента i

3.2.   Коригиране с оглед на времето на масовия дебит на отработилите газове

Масовият дебит на отработилите газове, измерен с дебитомер за отработилите газове, трябва да бъде коригиран с оглед на времето на преобразуване на дебитомера за отработилите газове. Времето на преобразуване на дебитомера за масовия дебит на отработилите газове трябва да се определя в съответствие с точка 4.4.9 от допълнение 2:

Formula

където:

q m,c

е коригираният с оглед на времето масов дебит като функция от времето t

q m,r

е некоригираният масов дебит като функция от времето t

Δtt,m

е времето на преобразуване t на дебитомера за масовия дебит на отработилите газове

В случай че масовият дебит на отработилите газове е определен въз основа на данни от ECU или датчик, трябва да се предвиди допълнително време на преобразуване, което да се определи чрез взаимна зависимост между изчисления масов дебит на отработилите газове и масовия дебит на отработилите газове, измерен съгласно точка 4 от допълнение 3.

3.3.   Синхронизиране на данните от превозното средство

Другите данни, получени от датчик или ECU, трябва да бъдат синхронизирани чрез взаимна корелация с подходящи данни за емисиите (напр. концентрация на компонентите).

3.3.1.   Скорост на превозното средство от различни източници

За да се синхронизира скоростта на превозното средство с масовия дебит на отработилите газове е необходимо преди всичко да се установи един валиден запис на скоростта. Ако скоростта на превозното средство е получена от множество източници (напр. GPS, датчик или ECU), стойностите на скоростта трябва да бъдат синхронизирани чрез взаимна зависимост.

3.3.2.   Скорост на превозното средство и масов дебит на отработилите газове

Скоростта на превозното средство трябва да се синхронизира с масовия дебит на отработилите газове чрез взаимна зависимост между масовия дебит на отработилите газове и произведението от скоростта на превозното средство и положителното ускорение.

3.3.3.   Допълнителни сигнали

Синхронизирането на сигнали, чиито стойности се изменят слабо и в рамките на малък обхват, напр. околната температура, може да бъде пропуснато.

4.   ПУСКАНЕ ПРИ СТУДЕН ДВИГАТЕЛ

Пускането при студен двигател обхваща периода на първите 5 минути след първоначалното пускане на двигателя с вътрешно горене. Ако температурата на охлаждащия агент може да бъде сигурно определена, периодът на пускане при студен двигател завършва, когато за пръв път температурата на охлаждащия агент достигне 343 K (70 °C), но не по-късно от 5 min след първоначалното пускане на двигателя. Емисиите при пускане при студен двигател се записват.

5.   ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ПРИ СПРЯЛ ДВИГАТЕЛ

Трябва да се записват всякакви моментни емисии или измервания на отработилите газове, получени при изключен двигател с вътрешно горене. В отделна стъпка, записаните стойности след това се нулират при последващата обработка на данните. Двигателят с вътрешно горене се смята за изключен, ако са валидни два от следните критерии: записаната честота на въртене на двигателя е < 50 min-1; масовият дебит на отработилите газове се измерва при < 3 kg/h; измереният масов дебит на отработилите газове спада на < 15 % от масовия дебит на отработилите газове при устойчиво състояние на празен ход.

6.   ПРОВЕРКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА НАДМОРСКАТА ВИСОЧИНА НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

В случай на добре аргументирано съмнение, че изминатият маршрут е бил разположен над разрешената надморска височина, посочена в точка 5.2 от настоящото приложение и ако надморската височина е била измерена само с GPS, данните от GPS за височината трябва да се проверят за съответствие и ако е необходимо, да се коригират. Съответствието на данните трябва да се провери чрез съпоставяне на данните за географската ширина, дължина и надморска височина, получени от GPS, с данните, посочени от цифров модел на релефа или от топографска карта с подходящ мащаб. Измерванията, които се отличават с повече от 40 m от надморската височина, посочена в топографската карта, трябва да се коригират ръчно и да се маркират.

7.   ПРОВЕРКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ИЗМЕРЕНАТА С GPS СКОРОСТ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

Скоростта на превозното средство, определена с GPS, трябва да се провери за съответствие чрез изчисляване и съпоставяне на общата дължина на маршрута в еталонните измервания, получени от датчик, валидиран ECU или от цифров модел на пътната мрежа или топографска карта. Задължително е преди проверката за съответствие данните от GPS да се коригират за очевидни грешки, напр. като се прилага датчик за изчисляване по предишно местоположение. Оригиналните некоригирани данни следва да се запомнят, а коригираните данни да се маркират. Коригираните данни не трябва да излизат извън непрекъснат период от 120 s или общо 300 s. Общата дължина на маршрута, определена чрез датчик не трябва да се отклонява с повече от 4 % от еталонната дължина. Ако данните от GPS не отговарят на посочените изисквания и не са достъпни други надеждни източници за скоростта, резултатите от изпитването се анулират.

8.   КОРИГИРАНЕ НА ЕМИСИИТЕ

8.1.   Коригиране за преминаване от сухи към влажни газове

Ако емисиите са определени за сух газ, измерените концентрации се преобразуват за влажен газ по следния начин:

където:

Formula

c wet

концентрация на влажен замърсител в ppm или обемни проценти

c dry

концентрация на сух замърсител в ppm или обемни проценти

k w

Корекционен коефициент за преминаване от сухи към влажни газове

За изчисляване на k w се използва следната формула:

Formula

където:

Formula

където:

H a

е влажността на всмуквания въздух, [g вода на kg сух въздух];

c CO2

е концентрацията на сух CO2, [%]

c CO

е концентрацията на сух CO, [%]

α

е моларното водородно отношение

8.2.   Корекция на NOx за околна влажност и температура

Емисиите на NOx се коригират за околна температура и влажност.

9.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МОМЕНТНИТЕ ГАЗООБРАЗНИ КОМПОНЕНТИ НА ОТРАБОТИЛИТЕ ГАЗОВЕ

9.1.   Въведение

Компонентите на неразредените отработили газове се измерват с измервателните уреди и анализаторите, описани в допълнение 2. Концентрациите на съответните неразредени компоненти се измерват в съответствие с допълнение 1. Данните трябва да се коригирани по време и синхронизирани съгласно точка 3.

9.2.   Изчисляване на концентрацията на NMHC и CH4

При измерването на метан с използване на NMC-FID, изчисляването на NMHC зависи от газа за калибриране/използвания метод при коригирането на нулирането/калибрирането на обхвата. Когато за измерването на THC се използва FID без NMC, той трябва да се калибрира с пропан/въздух или пропан/N2 по нормалния начин. За калибрирането на пламъчнойонизационния детектор (FID), свързан последователно на сепаратор за неметанови фракции (NMC), се допускат следните методи:

а)

газът за калибриране, състоящ се от пропан/въздух, обхожда NMC;

б)

газът за калибриране, състоящ се от метан/въздух, преминава през NMC;

настоятелно се препоръчва да се калибрира метановият FID с метан/въздух, преминал през NMC.

При метод а) концентрацията на CH4 и NMHC се изчислява, както следва:

Formula

Formula

При метод б) концентрацията на CH4 и NMHC се изчислява, както следва:

Formula

Formula

където:

c HC(w/oNMC)

е концентрацията на НС, когато CH4 или C2H6 не протича през NMC, [ppm C1];

c HC(w/NMC)

е концентрацията на НС, когато CH4 или C2H6 протича през NMC, [ppm C1];

r h

е коефициентът на реагиране на въглеводороди, определен в точка 4.3.3 б) от Допълнение 2

E M

е ефективността по отношение на метан, както е определена в точка 4.3.4. a) от допълнение 2.

E E

е ефективността по отношение на етан, както е определена в точка 4.3.4. б) от допълнение 2.

Ако метановият FID е калибриран с помощта на сепаратор (метод „б“), ефективността на преобразуването на метан, определена в точка 4.3.4. a) от допълнение 2, е нула. Плътността, използвана при изчисляването на масата на NMHC, следва да е равна на тази на общото количество въглеводороди при 273,15 K и 101,325 кРа и да бъде в зависимост от горивото.

10.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАСОВИЯ ДЕБИТ НА ОТРАБОТИЛИТЕ ГАЗОВЕ

10.1.   Въведение

Изчисляване на моментните масови емисии съгласно точки 11 и 12 изисква да се определи масовият дебит на отработилите газове. Масовият дебит на отработилите газове се определя по един от методите за пряко измерване, посочен в точка 7.2 от допълнение 2. Вместо това, разрешава се да се изчисли масовият дебит на отработилите газове както е описано в точки 10.2 — 10.4.

10.2.   Метод за изчисляване с използване на масовия дебит на въздуха и масовия дебит на горивото

Моментният масов дебит на отработилите газове може да се изчисли от масовия дебит на въздуха и този на горивото по следния начин:

Formula

където:

q mew,i

е моментният масов дебит на отработилите газове, [kg/s];

q maw,i

е моментният масов дебит на всмуквания въздух, [kg/s];

q mf,i

е моментният масов дебит на горивото, [kg/s];

Ако масовият дебит на въздуха, масовият дебит на горивото или масовият дебит на отработилите газове са определени от записаните в ECU стойности, изчисленият моментен масов дебит на отработилите газове трябва да отговаря на изискванията за линейност, посочени за масовия дебит на отработилите газове в точка 3 от допълнение 2 и изискванията за валидиране, посочени в точка 4.3 от допълнение 3.

10.3.   Метод за изчисляване с използване на масовия дебит на въздуха и отношението въздух — гориво

Моментният масов дебит на отработилите газове може да се изчисли от масовия дебит на въздуха и отношението въздух — гориво по следния начин:

Formula

където:

Formula

Formula

където:

q maw,i

е моментният масов дебит на всмуквания въздух, [kg/s];

A/F st

стехиометрично отношение въздух — гориво [kg/kg]

λ i

е коефициентът на моментния излишък на въздух;

c CO2

е концентрацията на сух CO2, [%]

c CO

е концентрацията на сух CO, [ppm];

c HCw

е концентрацията на влажен HC, ]ppm].

α

α е моларното водородно отношение (H/C)

β

β е моларното въглеродно отношение (C/C)

γ

γ е моларното сярно отношение (S/C)

δ

δ е моларното азотно отношение (N/C)

ε

ε е моларното кислородно отношение (O/C)

Коефициентите се отнасят за гориво Cβ Hα Oε Nδ Sγ с β = 1 за въглеродните горива. Концентрацията на емисиите на HC обикновено е ниска и може да се пренебрегне при изчисляването на λ i.

Ако масовият дебит на въздуха и отношението въздух — гориво са определени от записаните в ECU стойности, изчисленият моментен масов дебит на отработилите газове трябва да отговаря на изискванията за линейност, посочени за масовия дебит на отработилите газове в точка 3 от допълнение 2 и изискванията за валидиране, посочени в точка 4.3 от допълнение 3.

10.4.   Метод за изчисляване с използване на масовия дебит на горивото и отношението въздух — гориво

Моментният масов дебит на отработилите газове може да се изчисли от дебита на горивото и отношението въздух — гориво (изчислено с A/Fst и λ i съгласно точка 10.3) както следва:

Formula

Изчисленият моментен масов дебит на отработилите газове трябва да отговаря на изискванията за линейност, посочени за масовия дебит на отработилите газове в точка 3 от допълнение 2 и изискванията за валидиране, посочени в точка 4.3 от допълнение 3.

11.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МОМЕНТНАТА МАСА НА ЕМИСИИТЕ НА ГАЗООБРАЗНИТЕ КОМПОНЕНТИ

Моментната маса на емисиите, [g/s], се определя чрез умножаване на моментната концентрация на разглеждания замърсител, [ppm], по моментния масов дебит на отработилите газове, [kg/s], като и двете стойности са коригирани и синхронизирани с оглед на времето на преобразуване, и съответната стойност на u от таблица 1. Ако стойностите на моментната концентрация са измерени за сух газ, преди да се правят допълнителни изчисления към тях трябва да се приложи корекционният коефициент за преминаване от сух към влажен газ съгласно точка 8.1. Ако има отрицателни моментни стойности на емисиите, в последващите оценки на данните те трябва да се въведат. Стойностите на параметрите трябва да се въвеждат за изчисляване на моментните емисии, [g/s], във вида, в който се подават от анализатора, уреда за измерване на дебита, датчика или ECU. Прилага се следната формула:

където:

Formula

m gas,i

е масата на компонента „газ“ на отработилите газове, [g/s]

u gas

е отношението на плътността на компонента „газ“ на отработилите газове и общата плътност на отработилите газове, както е посочено в таблица 1

c gas,i

е измерената концентрация на компонента „газ“ на отработилите газове в отработилите газове [ppm]

q mew,i

е измереният масов дебит на отработилите газове, [kg/s];

gas

е съответният компонент

i

номер на измерването

Таблица 1

Стойности на u за неразредени отработили газове, описващи отношението между плътността на компонента или замърсителя i, [kg/m3], плътността на отработилите газове, [kg/m3] (6)

Гориво

ρ e [kg/m3]

Компонент или замърсител i

NOx

CO

HC

СО2

O2

CH4

ρ gas [kg/m3]

2,053

1,250

 (1)

1,9636

1,4277

0,716

u gas  (2), (6)

Дизелово гориво (B7)

1,2943

0,001586

0,000966

0,000482

0,001517

0,001103

0,000553

Етанол (ED95)

1,2768

0,001609

0,000980

0,000780

0,001539

0,001119

0,000561

СПГ (3)

1,2661

0,001621

0,000987

0,000528  (4)

0,001551

0,001128

0,000565

Пропан

1,2805

0,001603

0,000976

0,000512

0,001533

0,001115

0,000559

Бутан

1,2832

0,001600

0,000974

0,000505

0,001530

0,001113

0,000558

ВНГ (5)

1,2811

0,001602

0,000976

0,000510

0,001533

0,001115

0,000559

Бензин (E10)

1,2931

0,001587

0,000966

0,000499

0,001518

0,001104

0,000553

Етанол (E85)

1,2797

0,001604

0,000977

0,000730

0,001534

0,001116

0,000559

12.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МОМЕНТНИЯ БРОЙ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ

В настоящия раздел се определят изискванията по отношение на изчисляването на моментните емисии на прахови частици като брой частици, след като определянето им стане задължително

13.   ДОКЛАДВАНЕ И ОБМЕН НА ДАННИТЕ

Данните се обменят между системите за измерване и софтуера за оценка на данните чрез стандартизиран файл за докладване, както е уточнено в точка 2 от допълнение 8. Всякаква предварителна обработка на данни (напр. коригиране на времето съгласно точка 3 или коригиране на сигнала за скоростта на превозното средство от GPS съгласно точка 7) трябва да бъде извършена чрез софтуера за управление на системите за измерване и трябва да бъде завършено преди генерирането на файла за докладване на данни. Ако данните се коригират или обработват преди да бъдат съхранени във файла за докладване на данни, оригиналните необработени данни трябва да се запазят с цел гарантиране на качеството и контрол. Не е разрешено да се закръгляват междинните стойности.

(1)  Зависи от горивото;

(2)  при λ = 2, сух въздух, 273 K, 101,3 kPa

(3)  стойности на u с точност в границите на 0,2 % за масов състав: C=66-76 %; H=22-25 %; N=0-12 %

(4)  NMHC въз основа на CH2.93 (за THC трябва да се използва коефициентът u gas за CH4)

(5)   u с точност в границите на 0,2 % за масов състав: C3=70-90 %; C4=10-30 %

(6)  ugas е безразмерен параметър; стойностите на u gas включват преобразуване на мерните единици, за да се гарантира, че моментните емисии се получават в предписаните физични единици, т.е., g/s

Допълнение 5

Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателните емисии при реални условия на движение по метод 1 (интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Методът с интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности осигурява информация за емисиите в реални условия на движение (RDE), отделени по време на изпитването в даден мащаб. Изпитването е разделено на подраздели (интервали), като с последващата статистическа обработка се цели да се намерят интервалите, които са подходящи за оценяване на характеристиките на превозното средство по отношение на емисиите в реални условия на движение.

„Нормалността“ на интервалите се проверява чрез сравняване на техните специфични емисии (1) на CO2 на единица разстояние с еталонна крива. Изпитването завършва, когато се натрупат достатъчно на брой нормални интервали, които обхващат различни условия по отношение на скоростта (движение в градски условия, по второстепенни пътища, по магистрала).

Стъпка 1.

Сегментиране на данните и изключване на емисиите от пускане при студен двигател (раздел 4 от допълнение 4);

Стъпка 2.

Изчисляване на емисиите по подмножества или „интервали“ (раздел 3.1);

Стъпка 3.

Определяне на нормалните интервали; (раздел 4);

Стъпка 4.

Проверка за завършеност и нормалност на маршрута (раздел 5);

Стъпка 5.

Изчисляване на емисиите с използване на нормалните интервали (раздел 6).

2.   СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ

индексът (i) се отнася за времевата стъпка

индексът (j) се отнася за интервала

индексът (k) се отнася за категорията (t = цял маршрут, u = градски условия, r = второстепенни пътища, m = магистрала) или до характеристичната крива (cc) на CO2

Индексът „gas“ се отнася за регулираните съставки на отработилите газове (напр. NOx, CO, PN)

Δ

–

разлика

≥

–

по-голямо или равно

#

–

брой

%

–

процент

≤

–

по-малко или равно

a 1, b 1

–

коефициенти на характеристичната крива на CO2

a 2, b 2

–

коефициенти на характеристичната крива на CO2

d j

–

разстояние, обхванато от интервала j, [km]

fk

–

тегловни коефициенти за дяловете движение в градски условия, по второстепенни пътища и магистрала.

h

–

разстояние на интервалите до характеристичната крива на CO2, [%]

hj

–

разстояние на интервала j до характеристичната крива на CO2, [%]

Formula

–

показател на значимост за движение в градски условия, по второстепенни пътища и за цял маршрут

k 11, k 12

–

коефициенти на тегловната функция

k 21, k 21

–

коефициенти на тегловната функция

M CO2,ref

–

еталонна маса на CO2, [g]

Mgas

–

маса или брой на праховите частици на съставката „газ“ на отработилите газове, [g] или [#]

Mgas,j

–

маса или брой на праховите частици на съставката „газ“ на отработилите газове в интервала j. [g] или [#]

Mgas,d

–

емисии на единица разстояние за съставката „газ“ на отработилите газове, [g/km], или [#/km]

Mgas,d,j

–

емисии на единица разстояние за съставката „газ“ на отработилите газове, [g/km], за интервала j [g/km] или [#/km]

N k

–

брой интервали за интервалите на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала

P 1, P 2, P 3

–

еталонни точки

t

–

време, [s]

t 1,j

–

първа секунда от j-я интервал за изчисляване на средни стойности, [s]

t 2,j

–

последна секунда от j-я интервал за изчисляване на средни стойности, [s]

t i

–

общо време в стъпката i, [s]

t i,j

–

общо време в стъпката i по отношение на интервала j, [s]

tol 1

–

начално допустимо отклонение на характеристичната крива на CO2 на превозното средство, [%]

tol 2

–

последващо допустимо отклонение на характеристичната крива на CO2 на превозното средство, [%]

tt

–

продължителност на изпитването, [s]

v

–

скорост на превозното средство, [km/h]

Formula

–

средна скорост в интервалите, [km/h]

vi

–

действителна скорост на превозното средство във времевата стъпка i, [km/h]

Formula

–

средна скорост в интервала j, [km/h]

Formula

–

средна скорост в етапа с ниска честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP

Formula

–

средна скорост в етапа с висока честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP

Formula

–

средна скорост в етапа с много висока честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP

w

–

тегловен коефициент за интервалите

wj

–

тегловен коефициент за интервала j

3.   ИНТЕРВАЛ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПЪЛЗЯЩИ СРЕДНИ СТОЙНОСТИ

3.1.   Определение за интервал за изчисляване на средни стойности

Моментните емисии, изчислявани съгласно допълнение 4, се интегрират с използване на метода на интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности, като се взема за основа еталонната маса на CO2. Принципът на изчисляване е следният: масовите емисии не се изчисляват за пълния набор от данни, а за подмножества на пълния набор от данни, като размерът на тези подмножества се определя така, че да съответства на масата на CO2, отделен от превозното средство за еталонния лабораторен цикъл. Изчисляванията на средна пълзяща стойност се провеждат с постъпково нарастване на времето Δt, което съответства на честотата на снемане на данните. Посочените подмножества, които се използват за усредняване на данните за емисиите, се наричат „интервали за изчисляване на средни стойности“. Изчислението, описано в настоящата точка, може да бъде започнато от последната точка (назад) или от първата точка (напред).

За изчисляването на масата на CO2, емисиите и разстоянието на интервалите за изчисляване на средни стойности не трябва да се използват следните данни:

—

данните от периодичната проверка на уредите и/или след проверките за дрейф на нулата;

—

при пускане при студен двигател, определени съгласно допълнение 4, точка 4.4;

—

скорост на превозното средство по отношение на пътя < 1km/h;

—

която и да е част от изпитването, в която двигателят с вътрешно горене е изключен.

Масата на емисиите (или броят частици) Mgas,j трябва да се определя чрез интегриране на моментните емисии в g/s (или #/s за PN), изчислени съгласно допълнение 4.

Фигура 1

Скорост на превозното средство във функция от времето — усреднени емисии на превозното средство във функция от времето, като се започва от първия интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности

Image 3

Фигура 2

Определяне на масата на CO2 въз основа на на интервали за получаване на средни стойности

Image 4

Продължителността

Formula
на j-я по ред интервал за получаване на средни стойности се определя по формулата:

Formula

където:

Formula
е масата на CO2, измерена между началната точка на изпитването и времето (t2,j) [g];

Formula
e половината от масата на CO2,[g], отделен от превозното средство при хармонизирания в глобален мащаб изпитвателен цикъл за лекотоварни превозни средства (WLTC), описан в Глобално техническо правило № 15 – Хармонизирана в глобален мащаб процедура за изпитване на леки превозни средства (WLTP) (ECE/TRANS/180/Add.15); изпитване от тип I, включително пускане при студен двигател);

t2,j продължителността трябва да е избрана по такъв начин, че:

Formula

където Δt е периодът на снемане на данните.

Масата на CO2 в интервалите се изчислява чрез интегриране на моментните емисии, изчислени, както е посочено в допълнение 4 към настоящото приложение.

3.2.   Изчисление на емисиите и на средните стойности за интервала

Следните стойности трябва да се изчислят за всеки интервал, определен в съответствие с точка 3.1,

—

емисиите на единица разстояние Mgas,d,j за всички замърсители, посочени в настоящото приложение;

—

емисиите MCO2,d,j на CO2 на единица разстояние;

—

средната скорост на превозното средство

Formula

4.   ОЦЕНКА НА ИНТЕРВАЛИТЕ

4.1.   Въведение

Еталонните динамични условия на изпитваното превозно средство се определят въз основа на емисиите на CO2 спрямо средната скорост, измерена при одобряването на типа и се наричат „характеристична крива на CO2 на превозното средство“.

За да се получат емисиите на CO2 на единица разстояние, превозното средство се изпитва на динамометричен стенд с използване на настройките за товар на превозното средство, определени съгласно процедурата, предписана в приложение 4 към Глобалното техническо правило № 15 на ИКЕ на ООН – Хармонизирана в глобален мащаб процедура за изпитване на леки превозни средства (WLTP) (ECE/TRANS/180/Add.15). Товарът не се включва в масата, добавена в превозното средство по време на изпитване на емисиите при реални условия на движение, т.е., вторият пилот и оборудването на PEMS.

4.2.   Еталонни точки на характеристичната крива на CO2

Еталонните точки P 1, P 2 and P 3, необходими за определяне на кривата, се установяват както следва:

4.2.1.   Точка P1

Formula
средна скорост в етапа с ниска честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP)

Formula
= емисии на CO2 на превозното средство в етапа с ниска честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP × 1,2, [g/km]

4.2.2.   Точка P2

4.2.3.   

Formula
(средна скорост в етапа с висока честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP)

Formula
= емисии на CO2 на превозното средство в етапа с висока честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP × 1,1, [g/km]

4.2.4.   Точка P3

4.2.5.   

Formula

(средна скорост в етапа с много висока честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP)

Formula
= емисии на CO2 на превозното средство в етапа с много висока честота на въртене в изпитвателния цикъл WLTP × 1,05, [g/km]

4.3.   Построяване на характеристичната крива на CO2

Като се използват точките, определени в точка 4.2, се изчисляват емисиите на CO2 от характеристичната крива като функция на средната скорост с използване на два линейни отрязъка (P 1, P 2) и (P 2, P 3). Отрязъкът (P 2, P 3) е ограничен до 145 km/h по оста на скоростта на превозното средство. Характеристичната крива се определя от уравненията както следва:

за отрязъка (P 1,P 2):

Formula

with:

Formula

and:

Formula

за отрязъка (P 2,P 3):

Formula

with:

Formula

and:

Formula

Фигура 3

Характеристична крива на CO2 на превозното средство

Image 5

4.4.   Интервали с движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала

4.4.1.

 Интервалите с движение в градски условия се характеризират със средни скорости по отношение на пътя
Formula
по-ниски от 45 km/h.

4.4.2.

 Интервалите с движение по второстепенни пътища се характеризират със средни скорости по отношение на пътя
Formula
по-високи от 45 km/h, но по-ниски от 80 km/h.

4.4.3.

 Интервалите с движение по магистрала се характеризират със средни скорости по отношение на пътя
Formula
по-високи от 80 km/h, но по-ниски от 145 km/h.

Фигура 4

Характеристична крива на CO2 на превозното средство определения за движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала

Image 6

5.   ПРОВЕРКА ЗА ЗАВЪРШЕНОСТ И НОРМАЛНОСТ НА МАРШРУТА

5.1.   Допустими отклонения на характеристичната крива на CO2 на превозното средство

Началното допустимо отклонение и вторичното допустимо отклонение на характеристичната крива на CO2 на превозното средство са съответно tol 1 = 25 % и tol 2 = 50 %.

5.2.   Проверка на завършеността на изпитването

Изпитването се смята за завършено, когато интервалите с движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, покриват най-малко 15 % от общия брой интервали.

5.3.   Проверка на нормалността на изпитването

Изпитването се смята за нормално, когато най-малко 50 % от интервалите с движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, са в рамките на началното допустимо отклонение, определено за характеристичната крива.

Ако не е спазено посоченото изискване за минимум 50 %, горният положителен допуск tol 1 може да бъде увеличаван със стъпка от 1 % до достигане на целта от 50 % нормални интервали. При използване на този механизъм, tol1 никога не бива да надвишава 30 %.

6.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ

6.1.   Изчисляване на претеглените стойности на емисиите за единица разстояние

Емисиите се изчисляват като претеглена средна стойност на емисиите за единица разстояние по интервали отделно за категориите движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала и за целия маршрут.

Formula

Тегловният коефициент w j за всеки интервал може да се определи като:

ако

Formula

тогава

Formula

ако

Formula

тогава

Formula

със

Formula

и

Formula

ако

Formula

тогава

Formula

със

Formula

и

Formula

ако

Formula

или

Formula

тогава

Formula

където:

Formula

Фигура 5

Функция на претегляне на интервалите за получаване на средни стойности

Image 7

6.2.   Изчисляване на показателя на значимост

Показателите на значимост се изчисляват отделно за категориите на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала.

Formula

както и за целия маршрут:

Formula

Където ƒu, ƒr ƒm са равни съответно на 0,34, 0,33 и 0,33.

6.3.   Изчисляване на емисиите за целия маршрут

Като се използват претеглените емисии за единица разстояние, изчислени по точка 6.1, емисиите за единица разстояние, [mg/km], се изчисляват за целия маршрут за всеки газообразен замърсител по следния начин.

Formula

За броя частици:

Formula

Където ƒu, ƒr ƒm са равни съответно на 0,34, 0,33 и 0,33.

7.   ПРИМЕРИ С ЧИСЛА

7.1.   Изчисляване на интервалите за получаване на средни стойности

Таблица 1

Основни настройки за изчисленията

MCO2,ref [g]

610

Посока за изчисляване на интервалите за получаване на средни стойности

По посока на движението

Честота на снемане на данни, [Hz]

1

На фигура 6 е показано как се определят интервалите за получаване на средни стойности въз основа на данните, записани по време на изпитването на пътя, извършено с PEMS. За яснота, по-долу са показани само първите 1 200 секунди от маршрута.

Секундите от 0 до 43, както и 81 и 86 са изключени поради това, че скоростта на превозното средство е равна на нула.

Първият интервал за получаване на усреднена стойност започва в t 1,1 = 0s и завършва в секунда t 2,1 = 524s (таблица 3).

Фигура 6

Моментни емисии на CO2, записани по време на изпитването на пътя с помощта на PEMS като функция от времето. Правоъгълните рамки показват продължителността на jя интервал. Серията данни, озаглавена „Валидни = 100/ невалидни = 0“ показва секунда по секунда данните, които трябва да се изключат от анализа.

Image 8

Текст на изображението

7.2.   Оценка на интервалите

Таблица 2

Настройки за изчисляването на характеристичната крива на CO2

CO2 при ниска честота на въртене на двигателя в изпитване WLTC × 1,2 (P1), [g/km]

154

CO2 при висока честота на въртене на двигателя в изпитване WLTC × 1,1 (P2), [g/km]

96

CO2 при много висока честота на въртене на двигателя в изпитване WLTC × 1,05 (P3), [g/km]

120


Еталонна точка

 

 

P1

Formula

Formula

P2

Formula

Formula

P3

Formula

Formula

Определянето на характеристичната крива на CO2 се извършва както следва:

за отрязъка (P 1, P 2):

Formula

със

Formula

и

Formula

за отрязъка (P 2, P 3):

Formula

Със

Formula

и

Formula

Примери за изчисляване на тегловните коефициенти и определянето на интервала като съответстващ на движение в градски условия, по второстепенни пътища или по магистрала:

за интервал № 45

Formula

Formula

Средната скорост в интервала е по-ниска от 45 km/h, което сочи, че става дума за интервал на движение в градски условия.

За характеристичната крива:

Formula

Проверка на:

Formula

Formula

Formula

Formula

Води до:

Formula

за интервал № 556

Formula

Formula

Средната скорост в интервала е по-висока от 45 km/h, но по-ниска от 80 km/h, което сочи, че става дума за интервал на движение по второстепенни пътища.

За характеристичната крива:

Formula

Проверка на:

Formula

Formula

Formula

Formula

Води до:

Formula

Formula

with

Formula

and

Formula

Таблица 3

Числови данни за емисиите

интервал

№

t 1,j

[s]

Formula

[s]

t2,j

[s]

Formula

[g]

Formula

[g]

 

 

 

 

 

 

1

0

523

524

609,06

610,22

2

1

523

524

609,06

610,22

…

…

 

…

…

…

43

42

523

524

609,06

610,22

44

43

523

524

609,06

610,22

45

44

523

524

609,06

610,22

46

45

524

525

609,68

610,86

47

46

524

525

609,17

610,34

…

…

 

…

…

…

100

99

563

564

609,69

612,74

…

…

 

…

…

…

200

199

686

687

608,44

610,01

…

…

 

…

…

…

474

473

1 024

1 025

609,84

610,60

475

474

1 029

1 030

609,80

610,49

 

…

 

…

…

…

556

555

1 173

1 174

609,96

610,59

557

556

1 174

1 175

609,09

610,08

558

557

1 176

1 177

609,09

610,59

559

558

1 180

1 181

609,79

611,23

7.3.   Интервали на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала — завършеност на маршрута

В настоящия числен пример маршрутът се състои от 7 036 интервала за изчисляване на средни стойности. В таблица 5 са изброени номерата на интервалите, класифицирани като отговарящи на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала според средната скорост на превозното средство в тях, като интервалите са разделени по области в зависимост от разстоянието до характеристичната крива на CO2. Маршрутът завършва, щом интервалите на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала станат най-малко 15 % от общия брой интервали. Освен това, маршрутът се определя като нормален, когато най-малко 50 % от интервалите с движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала са в рамките на началните допуски, определени за характеристичната крива.

Таблица 4

Проверка за завършеност и нормалност на маршрута

Условия на движение

Брой

Процент на интервалите

Всички интервали

Движение в градски условия

1 909

1 909 /7 036 *100=27,1 > 15

Второстепенни пътища

2 011

2 011 /7 036 *100=28,6 > 15

Магистрала

3 116

3 116 /7 036 *100=44,3 > 15

Общо

1 909  + 2 011  + 3 116 =7 036

 

Нормални интервали

Движение в градски условия

1 514

1 514 /1 909 *100=79,3 > 50

Второстепенни пътища

1 395

1 395 /2 011 *100=69,4 > 50

Магистрала

2 708

2 708 /3 116 *100=86,9 > 50

Общо

1 514  + 1 395  + 2 708 =5 617

 

(1)  За хибридните превозни средства общата консумация на енергия се преобразува в CO2. Правилата за преобразуването ще бъдат въведени допълнително.

Допълнение 6

Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателните емиссии при реални условия на движение по метод 2 (групировка на мощността)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото допълнение се описва оценката на данни по метода на групировка на мощността, който в настоящото допълнение се нарича „оценка чрез нормиране до стандартизирано честотно разпределение на мощността“.

2.   СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ

aref…

еталонно ускорение за Pdrive, [0,45 m/s2]

DWLTC…

пресечна точка с оста y (отсечка по оста y) на правата Veline от WLTC

f0, f1, f2…

Коефициенти на съпротивление при движение [N], [N/(km/h)] и [N/(km/h)2]

i…

времеви интервал за моментните измервания, минимална разделителна способност 1 Hz.

j…

клас на на мощността при колелата, j = 1 до 9

k…

интервал за 3-секундните пълзящи средни стойности

kWLTC…

наклон на правата Veline от WLTC

mgas, i…

Моментна маса на компонента „газ“ на отработилите газове в интервала i, [g/s] В [#/s] за PN

mgas, 3s, k…

пълзяща средна стойност за 3 секунди на масовия дебит на компонента „газ“' на отработилите газове в интервал k при разделителна способност 1 Hz, [g/s] в [#/s] за PN

Formula

…

средна стойност за емисиите на компонент на отработилите газове в класа j на мощността при колелата, [g/s] в [#/s] за PN

Formula

…

Среднопретеглена стойност на емисиите на компонента „газ“ на отработилите газове за подпроба, съставена от всички секунди i, при които vi < 60 km/h, [g/s]; в [#/s] за PN

Mw gas,d…

Среднопретеглени емисии на единица разстояние за компонента „газ“ на отработилите газове за целия мяршрут, [g/km] в [#/km] за PN

Mw PN,d…

Среднопретеглени емисии на единица разстояние за компонента „PN“ на отработилите газове за целия мяршрут, [#/km]

Mw,gas,d,U…

Среднопретеглена стойност на емисиите на единица разстояние на компонента „газ“ на отработилите газове за подпроба, съставена от всички секунди i, при които vi < 60 km/h, [g/km];

Mw,PN,d,U…

Среднопретеглена стойност на емисиите на единица разстояние на компонента „газ“ на отработилите газове за подпроба, съставена от всички секунди i, при които vi < 60 km/h, [g/km];

p…

етап от WLTC (ниска стойност, средна стойност, висока стойност, много висока стойност), p = 1 — 4

Pdrag…

мощност, отдавана от двигателя за преодоляване на съпротивлението при метода с използване на Veline, когато не се впръсква гориво, [kW]

Prated…

максимална номинална мощност на двигателя, обявена от производителя, [kW]

Prequired,i…

Мощност за преодоляване на съпротивлението на пътя и инерцията на превозното средство в интервала i, [kW]

Pr,,i…

Същото като Prequired,i, определено по-горе, но за използване в по-дълги формули

Formula

…

Крива на мощността при максимален товар, [kW]

Pc,j…

Гранични стойности за класовете на мощността при колелата за класа j, kW (Pc,j, lower bound представлява долната граница, а Pc,j, upper bound — горната граница)

Pc,norm, j…

гранични стойности за класовете на мощността при колелата, за класа j като нормирана стойност на мощността, [-]

Pr, i…

необходима мощност при главините на колелата за преодоляване на съпротивлението при движение в интервала i, [kW]

Pw,3s,k…

пълзяща средна стойност за 3 секунди на необходимата мощност при главините на колелата за преодоляване на съпротивлението при движение в интервала k при разделителна способност 1 Hz, [kW]

Pdrive…

необходима мощност при главините на колелата за превозно средство при еталонна скорост и ускорение, [kW]

Pnorm…

Нормирана необходима мощност при главините на колелата [-]

ti…

Общо време в интервала i, [s]

tc,j…

Времеви дял на класа i на мощността при колелата, [%]

ts…

начален момент на етапа p на WLTC, [s]

te…

краен момент на етапа p на WLTC, [s]

TM…

Маса на превозното средство при изпитването, [kg]; Да се определи по раздели: действително тегло при изпитването с PEMS, клас на инерционната маса в NEDC или маси в WLTP (TML, TMH или TMind)

SPF…

стандартизирано честотно разпределение на мощността

vi…

Действителна скорост на превозното средство за интервала i, [km/h]

Formula

…

средна скорост на превозното средство в класа на мощността при колелата j, km/h

vref…

еталонна скорост за Pdrive, [70 km/h]

v3s,k…

пълзяща средна стойност за 3 секунди на скоростта на превозното средство в интервала k, [km/h]

Formula

…

средна скорост на превозното средство в класа на мощността при колелата j, [km/h]

3.   ОЦЕНКА НА ИЗМЕРЕНИТЕ ЕМИСИИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА СТАНДАРТИЗИРАНО ЧЕСТОТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА МОЩНОСТТА ПРИ КОЛЕЛАТА

В метода на групировка на мощността се използват моментните стойности на емисиите на замърсители mgas, i, [g/s], изчислени в съответствие с допълнение 4.

Стойностите на mgas, i се класифицират според съответната мощност при колелата, и класифицираните средни емисии за клас на мощността се усредняват, за да се получат стойностите на емисиите за изпитване с нормално разпределение на мощността в съответствие с посочените по-долу точки.

3.1.   Източници на действителната мощност при колелата

Действителната мощност при колелата Pr,i е цялата мощност, с помощта на която се преодолява съпротивлението на въздуха, съпротивлението при търкаляне, надлъжното ускорение на превозното средство и ъгловото ускорение на колелата.

Когато се измерва и записва, сигналът за мощността при колелата трябва да използва сигнал за въртящия момент, който отговаря на изискванията за линейност, посочени в допълнение 2, точка 3.2. Контролната точка за измерване са главините на колелата на задвижваните колела.

Като алтернатива, действителната мощност при колелата, може да се определи от моментните емисии на CO2, като се следва процедурата, описана в точка 4 от настоящото допълнение.

3.2.   Изчисляване на пълзящите средни стойности на моментните изпитвателни данни.

3-секундните пълзящи средни стойности следва да се изчисляват от всички значими моментни данни от изпитването, за да се намали влиянието на неточното синхронизиране между масовия дебит на отработилите газове и мощността при колелата. Пълзящите средни стойности се изчисляват с честота 1 Hz:

Formula

Formula

Formula

където:

k…

интервал за пълзящите средни стойности

i…

интервал за моментните данни от изпитването

3.3.   Класифициране на пълзящите средни стойности при движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала

Стандартните честоти на мощността се определят за движение в градски условия и за целия маршрут (вж. точка 3.4), като за целия маршрут и за градската му част трябва да се направят отделни оценки на емисиите. За последваща оценка на градската част от маршрута, изчислените в съответствие с точка 3.2 3-секундни пълзящи средни стойности трябва да се припишат на движението в градски условия в зависимост от 3-секундните пълзящи средни стойности на сигнала за скоростта (v3s,k), като се следва диапазонът на скоростите, посочен в таблица 1-1. Извадката, използвана за оценка на целия маршрут, трябва да обхваща всички диапазаони на скоростта, включително и градската част.

Таблица 1-1

Обхвати на скоростта за приписването на данни от изпитването на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала в рамките на метода за групировка на мощността

 

Движение в градски условия

Движение по второстепенни пътища (1)

Магистрала (1)

vi, [km/h]

0 — ≤ 60

> 60 — ≦ 90

> 90

3.4.   Създаване на класове на мощността при колелата, за класифициране на емисиите

3.4.1.   Класовете на мощността и съответните им времеви дялове на класовете на мощността при нормално кормуване са определени за нормирани стойности на мощността, за да бъдат представителни за всеки LDV (таблица 1).

Таблица 1

Нормирани стандартни честоти на мощността за движение в градски условия и за среднопретеглена стойност за целия маршрут, състоящ се от 1/3 движение в градски условия, 1/3 движение по второстепенни пътища и 1/3 движение по магистрала

Мощност

Клас №

Pc,norm,j [-]

Движение в градски условия

За целия маршрут

от >

до ≤

Времеви дял, tC,j

1

 

– 0,1

21,9700 %

18,5611 %

2

– 0,1

0,1

28,7900 %

21,8580 %

3

0,1

1

44,0000 %

43,4582 %

4

1

1,9

4,7400 %

13,2690 %

5

1,9

2,8

0,4500 %

2,3767 %

6

2,8

3,7

0,0450 %

0,4232 %

7

3,7

4,6

0,0040 %

0,0511 %

8

4,6

5,5

0,0004 %

0,0024 %

9

5,5

 

0,0003 %

0,0003 %

Колоните Pc,norm в таблица 1 се денормират, като се умножат по Pdrive, като Pdrive е действителната мощност при колелата в изпитваното превозно средство при настройките на динамометричния стенд за одобряване на типа при vref и aref.

Pc,j [kW] = Pc,norm,j * Pdrive

Formula

Където:

—

J е показател на класа на мощността съгласно таблица 1

—

Коефициентите на съпротивление при движение f0, f1, f2 се изчисляват чрез регресионен анализ по метода на най-малките квадрати съгласно следното определение:

Formula

където (PCorrected/v) е силата на съпротивление при движение при скорост на v при цикъла на изпитване NEDC, определен в точка 5.1.1.2.8 от допълнение 7 към приложение 4 към Правило 83 на ИКЕ на ООН, серия изменения 07.

—

TMNEDC е клас на инерционната маса на превозното средство в изпитване за одобряване на типа, [kg]

3.4.2.   Коригиране на класовете на мощността при колелата

Най-високият клас на мощността при колелата, който трябва да се разгледа, е най-високият клас в таблица 1, който включва (Prated × 0,9). Дяловете на всички изключени класове трябва да се добавят към най-високия оставащ клас.

От всяко Pc,norm,j се изчислява съответното Pc,j, за да се определят горната и долната граница в kW за всеки клас на мощността при колелата за изпитваното превозно средство, както е показано на фигура 1.

Фигура 1

Схема за преобразуване на нормираната стандартизирана честота на мощността в специфична за превозното средство честота на мощността.

Image 9

Времевидялвстандарт

Движение в

градскиусловия

Пример за такова денормиране е даден по-долу.

Пример за начални данни:

Параметър

Стойност

f0, [N]

79,19

f1, [N/(km/h)]

0,73

f2, [N/(km/h)2]

0,03

TM, [kg]

1,470

Prated, [kW]

120 (пример 1)

Prated, [kW]

75 (пример 2)

Съответстващи резултати (вж. таблица 2, таблица 3):

Formula

Formula

Таблица 2

Стойности на денормираната стандартна честота на мощността от таблица 1 (за пример 1) Мощност

Мощност

Клас №

Pc,j, [kW]

Движение в градски условия

За целия маршрут

от >

до ≤

Времеви дял, tC,j, [%]

1

Всичко < – 1,825

– 1,825

21,97 %

18,5611 %

2

– 1,825

1,825

28,79 %

21,8580 %

3

1,825

18,25

44,00 %

43,4583 %

4

18,25

34,675

4,74 %

13,2690 %

5

34,675

51,1

0,45 %

2,3767 %

6

51,1

67,525

0,045 %

0,4232 %

7

67,525

83,95

0,004 %

0,0511 %

8

83,95

100,375

0,0004 %

0,0024 %

9 (2)

100,375

Всичко > 100,375

0,00025 %

0,0003 %


Таблица 3

Стойности на денормираната стандартна честота на мощността от таблица 1 (за пример 2)

Мощност

Клас №

Pc,j, [kW]

Движение в градски условия

За целия маршрут

от >

до ≤

Времеви дял, tC,j, [%]

1

Всичко < – 1,825

– 1,825

21,97 %

18,5611 %

2

– 1,825

1,825

28,79 %

21,8580 %

3

1,825

18,25

44,00 %

43,4583 %

4

18,25

34,675

4,74 %

13,2690 %

5

34,675

51,1

0,45 %

2,3767 %

6 (3)

51,1

Всичко >51,1

0,04965 %

0,4770 %

7

67,525

83,95

—

—

8

83,95

100,375

—

—

9

100,375

Всичко > 100,375

—

—

3.5.   Класифициране на пълзящите средни стойности

Емисиите при пускане студен двигател, определени в съответствие с допълнение 4, точка 4.4, се изключват последвщата оценка.

Всяка пълзяща среда стойност, изчислена съгласно точка 3.2, трябва да се класифицира в денормирания клас на мощността при колелата, в който се вмества действителната 3-секундна пълзяща средна стойност на мощността при колелата, Pw,3s,k. Границите на денормирания клас на мощността при колелата трябва да се изчислят съгласно точка 3.3.

Класификацията трябва да се направи за всички 3-секундни пълзящи средни стойности на целия валиден маршрут, включително и всички части от маршрута, които се провеждат в градски условия. Освен това, всички пълзящи средни стойности, класифицирани като „градски“ съгласно границите на скоростта, определени в таблица 1-1, трябва да се класифицират в една група градски класове на мощност, независимо от времето, по което пълзящата средна стойност се включва в маршрута.

След това за всеки клас на мощността и всеки параметър трябва да се изчисли средната стойност от всичките 3-секундни пълзящи средни стойности в рамките на клас на мощност при колелата. Уравненията са описани по-долу, като те трябва да се прилагат веднъж за множеството данни за движение при движение в градски условия и веднъж за общото множество данни.

Класификация на 3-секундните пълзящи средни стойности в клас на мощността j (j = 1 — 9):

Formula

тогава: показател на класа за емисии и скорост = j

Броят на 3-секундните пълзящи средни стойности трябва да се определи за всеки клас на мощността:

Formula

тогава: бройj = n + 1 (с бройj се преброяват 3-секундните пълзящи средни стойности в даден клас на мощността с цел по-късна проверка на заявките за минимално покритие)

3.6.   Проверка на обхвата на класа и на нормалността на разпределението на мощността

За да бъде изпитването валидно, времевите дялове на класовете на мощност на едно колело трябва да бъдат в границите, посочени в таблица 4.

Таблица 4

Минимални и максимални времеви дялове на клас на мощността за валидно изпитване

Клас на мощност №

Pc,norm,j [-]

За целия маршрут

Градски части на маршрута

от >

до ≤

долна граница

горна граница

долна граница

горна граница

Сума 1+2 (4)

 

0,1

15 %

60 %

5 % (4)

60 %

3

0,1

1

35 %

50 %

28 %

50 %

4

1

1,9

7 %

25 %

0,7 %

25 %

5

1,9

2,8

1,0 %

10 %

>5 броя

5 %

6

2,8

3,7

>5 броя

2,5 %

0 %

2 %

7

3,7

4,6

0 %

1,0 %

0 %

1 %

8

4,6

5,5

0 %

0,5 %

0 %

0,5 %

9

5,5

 

0 %

0,25 %

0 %

0,25 %

Освен изискванията в таблица 4, необходим е обхват от най-малко 5 броя за целия маршрут във всеки клас на мощността при колелата до класа, който съдържа 90 % от номиналната мощност, за да се осигури достатъчен размер на извадката.

За всеки клас на мощността при колелата до клас №5 се изисква минимален обхват от 5 броя за градската част от маршрута. Ако броят в градската част на маршрута в клас на мощността при колелата над числото 5 е по-малък от 5, средната стойност за емисиите на класа трябва да се приравни на нула.

3.7.   Усредняване на измерените стойности за всеки клас на мощността при колелата

Пълзящите средни стойности във всеки клас на мощността при колелата трябва да се усреднят както следва:

Formula

Formula

където:

j…

клас на мощността при колелата от 1 до 9 съгласно таблица 1

Formula

…

средна стойност за емисиите на компонент на отработилите газове в клас на мощността при колелата (отделни стойности за данните за целия маршрут и за градската част на маршрута), [g/s]

Formula

…

средна скорост в клас на мощността при колелата (отделна стойности за данните за целия маршрут и за градската част на маршрута), [km/h]

k…

интервал за пълзящите средни стойности

3.8.   Претегляне на средните стойности за всеки клас на мощността при колелата

Средните стойности във всеки клас на мощността при колелата се умножават по времевия дял tC,j за клас в съответствие с таблица 1 и се сумират, за да се получи претеглената средна стойност за всеки параметър. Получената стойност представлява претегления резултат за маршрут със стандартизирани честоти на мощността. Претеглените средни се изчисляват за градската част на данните от изпитването, като се използват времевите дялове за разпределението на мощността в градската част от маршрута, докато за целия маршрут се използват всички времеви дялове.

Уравненията са описани по-долу, като те трябва да се прилагат веднъж за множеството данни за движение при градски условия и веднъж за общото множество данни.

Formula

Formula

3.9   Изчисляване на претеглените стойности за емисиите за единица разстояние

Претеглените средни стойности на емисиите за единица разстояние от изпитването трябва да се преобразуват в стойности на емисиите за единица разстояние веднъж за съвкупността от данни за градската част и веднъж за цялата съвкупност от данни както следва:

За целия маршрут

:

Formula

За градската част от маршрута

:

Formula

За броя на праховите частици се прилага същият метод, както за газообразните замърсители, но за Mw,PN вместо

Formula
и [#/km] се използва единицата [#/s].

За целия маршрут

:

Formula

За градската част от маршрута

:

Formula

4.   ОЦЕНКА НА МОЩНОСТТА ПРИ КОЛЕЛАТА ОТ МОМЕНТНИЯ МАСОВ ДЕБИТ НА CO2

Мощността при колелата (Pw,i) може да се изчисли от измерения масов дебит на CO2 при 1 Hz. За извършването на това пресмятане се използват специфичните за превозното средство графики за CO2 (Veline).

Veline се изчисляват въз основа на изпитването за одобряване на типа WLTC съгласно изпитвателната процедура, описана в Глобалното техническо правило № 15 на ИКЕ на ООН — Хармонизирана в глобален мащаб изпитвателна процедура за лекотоварни превозни средства (ECE/TRANS/180/Add.15).

Средната мощност при колелата за всеки етап на WLTC се изчислява при 1 Hz въз основа на използваната скорост и регулировките на динамометричния стенд. Всички стойности за мощността при колелата, по-ниски от мощността за преодоляване на съпротивлението, се приравняват на стойността на мощността за преодоляване на съпротивлението.

Formula

със f0, f1, f2…

коефициентите на съпротивление при движение, използвани в изпитването WLTP, извършено на превозното средство

TM…

маса, [kg] на превозното средство при изпитването, използвана в изпитването WLTP, извършено на превозното средство

Formula

Formula

Средната мощност за фаза от WLTC се изчислява въз основа на мощността при колелата при 1 Hz съгласно:

Formula

със

p

фаза от WLTC (с ниска, средна, висока, много висока интензивност),

ts

начален момент на фазата p на WLTC, [s]

te

краен момент на фазата p на WLTC, [s]

След това масовият дебит на CO2 се подлага на линейна регресия, като се използват стойностите за торбичките от WLTC по оста y и средната стойност за мощността при колелата Pw,p за всеки етап, по оста x, както е показано на фигура 2.

Така полученото уравнение Veline определя масовия дебит на CO2 като функция на мощността при колелата:

Formula

където:

kWLTC…наклон на правата Veline от WLTC, [g/kWh]

DWLTC…пресечна точка с оста y (отсечка по оста y) на правата Veline от WLTC, [g/h]

Фигура 2

Схема на построяване на специфична за превозното средство графика Veline въз основа на резултатите от изпитването за CO2 в 4-те етапа на WLTC

Image 10

Действителната мощност при колелата се изчислява въз основа на измерения масов дебит на CO2 съгласно:

Formula

със

CO2, [g/h]

Pc,j, [kW]

Горната формула може да се използува за изчисляване на PWi за класифицирането на измерените емисии, както е описано в точка 3, като при изчисляването се прилагат следните допълнителни условия:

(I)

Ако vi < 0,5 и ако ai < 0, тогава P w,i = 0 v, [m/s]

(II)

ако CO2i < 0,5 X DWLTC тогава P w,i = Pdrag

в интервалите, в които (I) и (II) са в сила, се прилагат условията (II).

(1)  Не се използва в настоящата регулаторна оценка

(2)  Най-високият клас на мощността при колелата, който трябва да се разгледа, е съдържащият 0,9 × Prated. Тук 0,9 × 120 = 108.

(3)  Най-високият клас на клас на мощността при колелата, който трябва да се разгледа, е съдържащият 0,9 × Prated. Тук 0,9 × 75 = 67,5.

(4)  Представлява общият брой на случаите на работа на двигателя при движение и с ниска мощност.

Допълнение 7

Избор на превозни средства за изпитване с PEMS при началното одобряване на типа

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

С оглед на особеностите на изпитванията с PEMS, не се изисква те да се провеждат с всеки „тип превозно средство по отношение на емисиите и информацията за ремонт и техническо обслужване на превозното средство“, определен в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, и наричан по-долу „ тип превозно средство по отношение на емисиите “. Производителят може да обедини няколко типа превозни средства по отношение на емисиите и да състави „фамилия за изпитване с PEMS“ съгласно изискванията на точка 3, която трябва да бъде валидирана според изискванията на точка 4.

2.   СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ

N

—

Брой на типовете превозни средства по отношение на емисиите

NT

—

Минимален брой на типовете превозни средства по отношение на емисиите

PMRH

—

най-високо отношение на мощността към масата от всички превозни средства във фамилията за изпитване с PEMS

PMRL

—

най-ниско отношение на мощността към масата от всички превозни средства във фамилията за изпитване с PEMS

V_eng_max

—

максимален работен обем на двигателя от всички превозни средства във фамилията за изпитване с PEMS

3.   СЪСТАВЯНЕ НА ФАМИЛИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ С PEMS

Фамилията за изпитване с PEMS трябва да бъде съставена от превозни средства със сходни характеристики по отношение на емисиите. По избор на производителя типовете превозни средства по отношение на емисиите може да се включват във фамилия за изпитване с PEMS, само ако са еднакви по отношение на характеристиките си по точки 3.1 и 3.2.

3.1.   Административни критерии

3.1.1.

 Органът по одобряване на типа издава одобрение на типа по отношение на емисиите в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 („органът“)

3.1.2.

 Превозните средства имат един производител

3.2.   Технически критерии

3.2.1.   Тип задвижване (напр. двигател с вътрешно горене (ДВГ), хибридно превозно средство (ХЕПС), хибридно превозно средство с външно зареждане (ХЕПС с външно зареждане)

3.2.2.   Вид(ове) гориво (напр. бензин, дизелово гориво, ВНГ, ПГ, …) Двугоривните превозни средства и превозните средства, предназначени да работят със смес от горива, може да се групират с други превозни средства, ако едно от горивата, които те ползват, е едно и също.

3.2.3.   Процес на горене (двутактов, четиритактов).

3.2.4.   Брой цилиндри

3.2.5.   Разположение на цилиндрите (редово, V-образно, радиално, хоризонтално срещуположно (боксер)).

3.2.6.   Работен обем на двигателя

Производителят на превозното средство посочва стойност за V_eng_max (= максимален работен обем на всички превозни средства във фамилията за изпитване с PEMS). Работният обем на превозните средства във фамилията за изпитване с PEMS не трябва да се различава с повече от – 22 % от V_eng_max, ако V_eng_max ≥ 1 500 cm3 и – 32 % от ≥ V_eng_max, ако V_eng_max <1 500 cm3.

3.2.7.   Начин на подаване на гориво (напр. недиректно впръскване, директно впръскване, комбинирано впръскване)

3.2.8.   Тип на охладителната уредба (напр. въздушна, водна, маслена)

3.2.9.   Начини на всмукване — атмосферно, принудително, тип на устройството за принудително всмукване (напр. с външно задвижване, единичен или двоен турбокомпресор, турбокомпресор с променлива геометрия на лопатките…)

3.2.10.   Типове и последователност на компонентите за последваща обработка на отработилите газове (напр, трипътен каталитичн преобразувател, окисляващ каталитичен преобразувател, филтър за NОx от ДВГ, работещи с бедна смес, селективна каталитична редукция (SCR), катализатор за NОx от ДВГ, работещи с бедна смес, уловител на прахови частици).

3.2.11.   Рециркулация на отработилите газове (със/без, вътрешна/външна, с охлаждане/без охлаждане, за ниско/високо налагане)

3.3.   Разширяване на фамилията за изпитване с PEMS

Съществуваща фамилия за изпитване с PEMS може да бъде разширена, като към нея се добавят нови типове превозни средства по отношение на емисиите. Разширената фамилия за изпитване с PEMS и нейното валидиране трябва да съответстват и на изискванията на точки 3 и 4. Това може да наложи изпитване с PEMS на допълнителни превозни средства с цел да се валидира разширената фамилия за изпитване с PEMS съгласно точка 4.

3.4.   Алтернативна фамилия за изпитване с PEMS

Като алтернатива на разпоредбите на точки 3.1 — 3.2, производителят на превозното средство може да определи фамилия за изпитване с PEMS, която е идентична с отделен тип превозно средство по отношение на емисиите. При това изискванията на точка 4.1.2 за валидирането на фамилия за изпитване с PEMS не се прилагат.

4.   ВАЛИДИРАНЕ НА ФАМИЛИЯТА ЗА ИЗПИТВАНЕ С PEMS

4.1.   Общи изисквания за валидиране на фамилия за изпитване с PEMS

4.1.1.

 Производителят на превозното средство предоставя представително за фамилия за изпитване с PEMS превозно средство на органа. Превозното средство трябва да се подложи на изпитване с PEMS, изпълнено от техническата служба с цел да се докаже съответствието на представителното превозно средство с изискванията на настоящото допълнение.

4.1.2.

 Органът избира допълнителни превозни средства в съответствие с изискванията на точка 4.2. от настоящото допълнение за изпитване с PEMS, изпълнявано от техническата служба с цел доказване на съответствието на избраните превозни средства с изискванията на настоящото допълнение. Техническите критерии за избор на допълнително превозно средство в съответствие с точка 4.2 от настоящото допълнение се записват заедно с резултатите от изпитването.

4.1.3.

 След получаване на разрешение от органа изпитването с PEMS може да бъде проведено и от различен оператор, потвърден от техническата служба, при условие че най-малкото изпитванията на превозните средства, изисквани по точки 4.2.2. и 4.2.6 от настоящото допълнение и общо най-малко 50 % от изпитванията с PEMS, изисквани по настоящото допълнение за валидиране на фамилия за изпитване с PEMS, се извършват от техническата служба. В този случай техническата служба носи отговорността за правилното извършване на всички изпитвания с PEMS съгласно изискванията на настоящото приложение.

4.1.4.

 Резултатите от изпитване с PEMS за конкретно превозно средство могат да се използват за валидиране на различна фамилия за изпитване с PEMS в съответствие с изискванията на настоящото допълнение при следните условия:

—

превозните средства, включени във всички фамилии за изпитване с PEMS, които трябва да се валидират, се одобряват от единствен орган съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 715/2007, като този орган дава съгласие резултатите от изпитването с PEMS на конкретно превозно средство да бъдат използвани за валидиране на различни фамилии за изпитване с PEMS;

—

всяка фамилия за изпитване с PEMS, която трябва да се валидира, съдържа тип превозно средство по отношение на емисиите, който включва конкретното превозно средство;

по отношение на всяко валидиране се смята, че приложимите отговорности се носят от производителя на превозните средства от съответната фамилия, независимо дали този производител участвува в изпитването с PEMS на конкретния тип превозно средство по отношение на емисиите.

4.2.   Избор на превозни средства за изпитване с PEMS при валидиране на фамилия за изпитване с PEMS

С избора на превозни средства от фамилия за изпитване с PEMS трябва да се гарантира, че изпитването с PEMS изпълнява следните технически характеристики от значение за емисиите на замърсители. Едно превозно средство, избрано за изпитването, може да бъде представително по отношение на различни технически характеристики. За валидирането на фамилия за изпитване с PEMS превозните средства трябва да бъдат избрани за изпитване с PEMS както следва:

4.2.1.

За всяка комбинация от горива (напр. бензин-ВПГ, бензин-ПГ, само бензин), с която може да работи превозно средство от фамилията за изпитване с PEMS, поне едно превозно средство, което може да работи с тази комбинация горива, трябва да бъде избрано за изпитване с PEMS.

4.2.2.

Производителят трябва да посочи стойност PMRH (= най-високо отношение мощност — маса за всички превозни средства във фамилията за изпитване с PEMS) и стойност PMRL (= най-ниско отношение мощност — маса за всички превозни средства във фамилията за изпитване с PEMS). Тук „мощност — маса“ отговаря на отношението на максималната полезна мощност на двигателя с вътрешно горене, посочена в точка 3.2.1.8 на допълнение 3 към приложение I към настоящия регламент, към базовата маса, определена в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2007. Трябва да се изберат най-малко една конфигурация на превозно средство, представителна за посочената PMRH и една конфигурация на превозно средство, представителна за посочената PMRL на фамилия за изпитване с PEMS. Ако отношението мощност/маса на превозно средство се отличава с не повече от 5 % от стойността, посочена за PMRH или PMRL, превозното средство трябва да се смята за представително за тази стойност.

4.2.3.

Трябва да се избере поне едно превозно средство за всеки тип предаване (напр. ръчно, автоматично, DCT), монтирано на превозните средства от фамилия за изпитване с PEMS.

4.2.4.

Трябва да се избере най-малко едно превозно средство със задвижване на четири те колела (превозно средство 4х4) за изпитване, ако подобни превозни средства са част от фамилия за изпитване с PEMS.

4.2.5.

За всеки работен обем, наличен на превозно средство от фамилия за изпитване с PEMS, трябва да се избере най-малко едно представително превозно средство.

4.2.6.

Трябва да се избере най-малко едно превозно средство за всеки брой монтирани компоненти за последваща обработка на отработилите газове.

4.2.7.

Независимо от разпоредбите в точки 4.2.1 — 4.2.6, трябва да се избере за изпитване най-малко следният брой типове превозно средство по отношение на емисиите от дадена фамилия за изпитване с PEMS:

Брой от N типове превозни средства по отношение на емисиите във фамилия за изпитване с PEMS

Минимален брой NT превозни средства по отношение на емисиите, избрани за изпитване с PEMS

1

1

от 2 до 4

2

от 5 до 7

3

от 8 до 10

4

от 11 до 49

NT = 3 + 0,1 × N (*1)

повече от 49

NT = 3 + 0,15 × N (*1)

5.   ДОКЛАДВАНЕ

5.1.

 Производителят на превозното средство осигурява цялостно описание на фамилията за изпитване с PEMS, в което включва по-специално техническите критерии, описани в точка 3.2, и го предоставя на органа.

5.2.

 Производителят присвоява уникален идентификационен номер с формат MS-OEM-X-Y на фамилия за изпитване с PEMS и го съобщава на органа. Тук MS е отличителният номер на държавата членка, която е издала ЕО одобрението на типа (1), OEM е 3-цифрен код, означаващ производителя, X е последователен номер, идентифициращ първоначалната фамилия за изпитване с PEMS, а Y е число, което показва номера на разширенията на одобрението (започващ с 0 за фамилията за изпитване с PEMS, ако тя не вече разширена).

5.3.

 Органът и производителят на превозното средство трябва да поддържат списък на типовете превозни средства по отношение на емисиите, които са част от дадена фамилия за изпитване с PEMS въз основа на номерата на одобрението на типовете превозни средства по отношение на емисиите. За всеки тип превозно средство по отношение на емисиите трябва да бъдат посочени всички съответни комбинации от номера на одобрение на типа на превозното средство, типове, варианти и версии, определени в раздели 0.10 и 0.2 в сертификата за ЕО съответствие на превозното средство.

5.4.

 Органът и производителят на превозното средство трябва да поддържат списък на типовете превозни средства по отношение на емисиите, избрани за изпитване с PEMS, за да валидират фамилията превозни средства за изпитване с PEMS в съответствие с точка 4, в който се предоставя необходимата информация за това, как се удовлетворяват критериите за подбор от точка 4.2. Списъкът показва също така дали разпоредбите на точка 4.1.3 се прилагат по отношение на дадено изпитване.

(*1)  NT се закръглява до най-близкото по-голямо цяло число

(1)  1 за Германия; 2 за Франция; 3 за Италия; 4 за Нидерландия; 5 за Швеция; 6 за Белгия; 7 за Унгария; 8 за Чешката република; 9 за Испания; 11 за Обединеното кралство; 12 за Австрия; 13 за Люксембург; 17 за Финландия; 18 за Дания; 19 за Румъния; 20 за Полша; 21 за Португалия; 23 за Гърция; 24 за Ирландия; 25 за Хърватия; 26 за Словения; 27 за Словакия; 29 за Естония; 30 за Латвия; 34 за България; 36 за Литва; 49 за Кипър; 50 за Малта;

Допълнение 7 a

Проверка на общите динамични условия на маршрута

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото допълнение се описват процедурите за изчисляване на общите динамични условия на маршрута с цел да се определи общият излишък или недостиг по отношение на динамичните характеристики при управление на превозното средство в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала.

2.   СИМВОЛИ, ПАРАМЕТРИ И ЕДИНИЦИ

RPA   относително положително ускорение (Relative Positive Acceleration)

Δ

—

разлика

>

—

по-голямо

≥

—

по-голямо или равно

%

—

процент

<

—

по-малко

≤

—

По-малко или равно

a

—

ускорение, [m/s2]

ai

—

ускорение за времевата стъпка i, [m/s2]

apos

—

положително ускорение по-голямо от 0,1 m/s2, [m/s2]

apos,i,k

—

Положително ускорение, по-голямо от 0,1 m/s2 в интервала i в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала.

ares

—

разделителна способност на ускорението, [m/s2]

di

—

Разстояние, изминато за времевата стъпка i, [m]

di,k

—

Разстояние, изминато за времевата стъпка i в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, [m]

Индекс (i)

—

Дискретен интервал

Индекс (j)

—

дискретен интервал на набори данни за положително ускорение

индекс (k)

—

Отнася се за съответната категория (t=целият маршрут, u=движение в градски условияn, r=движение по второстепенни пътища, m=движение по магистрала)

Mk

—

Брой на пробите за движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала и положително ускорение, по-голямо от 0,1 m/s2

N k

—

общ брой проби от движение в градски условия, по второстепенни пътища, по магистрала и проби за целия маршрут.

RPAk

—

относително положително ускорение за отсечките на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, [m/s2] или [kWs/(kg*km)]

tk

—

Продължителност на отсечките на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, [s]

T4253H

—

модул за изглаждане на съставни данни

ν

—

скорост на превозното средство, [km/h]

νi

—

действителна скорост на превозното средство във времевата стъпка i, [km/h]

νi,k

—

Действително разстояние, изминато за интервала i в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, [km/h]

Formula

—

действителна скорост на превозното средство спрямо ускорението във времевата стъпка i [m2/s3 or W/kg]

Formula

—

действителна скорост на превозното средство спрямо положителното ускорение, по-голямо от 0,1 m/s2 във времевата стъпка j спрямо отрязъците на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала [[m2/s3 или W/kg].

Formula

—

95-ят процентил на произведението от скоростта на превозното средство по положителното ускорение, по-голямо от 0,1 m/s2 за отрязъците на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, [m2/s3 или W/kg]

Formula

—

средна скорост на превозното средство при движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала, [km/h])

3.   ПОКАЗАТЕЛИ НА МАРШРУТА

3.1.   Изчисления

3.1.1.   Предварителна обработка на данните

Динамичните параметри като ускорението

Formula
или относителното положително ускорение се определят при сигнал за скоростта с грешка 0,1 % за всички стойности на скоростта над 3 km/h и честота на снемане на отчети 1 Hz. Посоченото изискване за грешка обикновено е изпълнено за сигналите, получени от датчика за скоростта (ъгловата скорост) на колелата.

Записите за скоростта трябва да се проверяват за участъци с грешни и неправдоподобни данни. Записът на скоростта на превозното средство в такива участъци се характеризира с прескачания, прекъсвания, стъпалообразни записи за скоростта или липсващи стойности. Кратките участъци с неверни данни трябва да се коригират, например с помощта на интерполирането на данни или сравняване със спомагателен сигнал за скоростта. Като алтернатива, късите маршрути, които съдържат участъци с неверни данни, могат да бъдат изключени от последващия анализ на данните. След това стойностите на ускорението се подреждат във възходящ ред с цел да се определи разделителната способност по отношение на ускорението

Formula

Ако