• Начална страница
• Съдържание
• Новини
• Азбучен показалец
• Полезни връзки
• Издание на хартия/PDF

10.5. Правописни особености при някои категории думи и форми

10.5.1. Членуване

Членуване на имената от мъжки род

В съвременния български език членната форма на имената от мъжки род в единствено число се среща в няколко варианта:

-ът, -ят (пълен член)

-а, -я (кратък член)

Подлогът и неговите определения или сказуемни определения в единствено число се членуват с пълен член. Най-удобното практическо правило за откриване на подлога изисква замяната на проверяваната дума или на цялото словосъчетание с местоимението той:

Законът е еднакъв за всички. (= Той е еднакъв за всички.)

Филмът се гледа с голям интерес. (= Той се гледа с голям интерес.)

Южният склон ми се виждаше по-полегат. (= Той ми се виждаше по-полегат.)

Какво включва пакетът? (= Какво включва той?)

Опишете как се разработва проектът. (Опишете как се разработва той.)

Подготвеният предварително текст беше разпространен сред всички участници в събитието. (Той беше разпространен сред всички участници в събитието.)

Всъщност той беше първият заселник в долината (първият заселник е сказуемно определение на подлога).

Пълен член се използва и когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение „превръщам се в“), казвам се, наричам се, представлявам (в значение „съм“):

Алуминият е най-лекият метал.

Коефициентът на икономическа активност представлява относителният дял на работещите.

Краткият член се употребява, когато името не е подлог (след предлог) и когато може да се замени с местоимението него или го:

Питах го дали може да обуздае коня (= дали може да го обуздае).

Предложи ми да се срещнем в хотела (след предлог).

Все говорехме за залеза. (Все говорехме за него.)

Членната форма -ят, -я се употребява в следните случаи:

Според общите правила за членуване с пълен или с кратък член се пишат част от собствените имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма е нечленувана (Дунав, Искър, Балкан, Акропол, Колизеум, Ватикан, Ермитаж, Лувър и др.):

Пред Лувъра се издига кристална пирамида.

Ватиканът заема площ от едва 0,44 км².

С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат собствените имена на географски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана (Юндола, Кайлъка, Хисаря, Леденика, Превала и др.):

Леденика е най-голямата българска пещера.

Хисаря си остана един от най-предпочитаните курорти.

Членуване на имената от женски род

Членната форма -та се прибавя направо към съществителното, без то да се променя, включително и в случаите, когато завършва на съгласна:

сърна — сърната, радост — радостта, пролет — пролетта, пещ — пещта

Членуване на две и повече определения към едно съществително

При две или повече определения към едно съществително по правило се членува само първото определение:

общата външна политика и политика на сигурност

полицейското и съдебно сътрудничество

Европейският икономически и социален комитет

И двете определения към едно съществително се членуват в случаите, когато трябва да се посочат не един, а два предмета, информация за които се получава от броя на членуваните определения, а не от броя или числото на съществителното, към което се отнасят:

изпращащата и приемащата държава,

началния и крайния час

икономическата и социалната политика

малките и средните предприятия

Ако между определенията към едно съществително има определение, което не се свързва с изразяване на отделен предмет, а дава друга характеристика, то не се членува:

френската и италианската външна политика

Членуване на едно определение при две съществителни

Ако трябва да се покаже, че едно определение при две съществителни се отнася само към първото съществително, се членуват и двете съществителни:

на Европейския парламент и на Съвета

10.5.2. Бройна форма на съществителните имена от мъжки род

Съществителните имена от мъжки род, които в единствено число завършват на съгласна, освен форма за множествено число, притежават и бройна форма. Тя се употребява, когато съществителното име е определено от числително бройно, числително име за приблизителност или пък от местоименните наречия колко, няколко, толкова:

два молива, десетина броя, три-четири параграфа, няколко закона, колко молива? (но много моливи)

Когато с думите колко и толкова не се изразява количество, се използва обикновената форма за множествено число:

Толкова документи се публикуват всеки ден!

Съществителните имена от мъжки род, с които се назовават лица, се употребяват само с обикновената форма за множествено число:

Колко председатели на комисии има в Парламента?

Много служители напускат.

В залата има двама лектори и петдесет и девет слушатели.

Съществителните имена от мъжки род, които функционират със значения както на предмет, така и на лице, имат бройна форма само в значението на предмет:

Няколко члена от този закон се нуждаят от поправка.

Колко членове на Комисията присъстваха на заседанието?

След съществителни имена, образувани от числителни, като двойка, тройка, десетка, както и след съществителните от типа на хиляди, милиони, милиарди, дузина, чифт, не се употребява бройна форма:

десетки хиляди километри, стотици автомобили, милиарди долари, тонове портокали

Съществуват някои групи съществителни, при които идеята за одушевеност/неодушевеност не е изразена съвсем ясно (производители, представители, вносители, търговци, оператори). Смята се, че при тези съществителни идеята за одушевеност е налице (и когато назовават не едно лице, а екип или колектив, или някаква друга структура от хора) и те се държат в цялото пространство на езика като съществителни, назоваващи лице или лица. Затова препоръката е да се използва обикновена форма за множествено число:

двама (няколко, много, доста, не много, всички и т.н.) вносители, производители, представители

Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име стои съгласувано определение, бройната форма се запазва:

Доставени са два нови мощни самолета от компанията „Еърбъс“.

Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име стои предлог или глагол, се използва обикновената форма за мн.ч.:

Подготвят се още три от документите за сътрудничество.

Осем се оказаха проектите, одобрени от Комисията.

10.5.3. Мъжколична форма на числителните бройни имена

Мъжколичната форма на числителните бройни имена, завършващи на -ма или -има, изисква употреба на обикновена, а не бройна форма на определеното чрез нея съществително име:

двама ученици, трима директори, петима студенти

Мъжколичната форма на числителните бройни се употребява и в случаите, когато с нея се определят лица от женски пол, но назовавани със съществителни имена от мъжки род:

Двамата министри подписаха договора (а те може и да са две жени)

И тримата комисари се изказаха на конференцията (макар че може да са жени)

Мъжколичната форма се образува от всички числителни бройни, но активна употреба имат само формите двама, трима, четирима, петима и шестима. Формите, образувани от седем и следващите числителни (седмина, осмина, деветима и т.н.) са с по-архаично звучене и се използват по-рядко.

10.5.4. Число на съществителните

Съществителни, които имат форми само за единствено число:

Съществителни, които имат форми само за множествено число:

10.5.5. Предлози

Удвояване на предлозите в и с

Предлозите в и с се пишат и се изговарят удвоено в следните случаи:

10.5.6. Съгласуване

Съгласуване на формите на прилагателни и причастия в изразите за учтивост

Прилагателните и миналите страдателни причастия се съгласуват не с местоимението, а с подлога, който се подразбира от контекста:

Вие сте добър; Вие сте смела; Вие сте излъган

Миналите деятелни причастия се съгласуват с местоимението:

Вие сте казали, че… (не Вие сте казал; Вие сте казала)

10.5.7. Знак за ударение

Този знак се поизползва: