ISSN 1831-5380
Карта на сайта | Важна правна забележка | Бисквитки | Често задавани въпроси | За контакт | Отпечатване на страницата

10.1.2. Запетая

Запетаята е препинателен знак, с който интонационно-синтактично се отделят относително самостойни части в изречението (еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части), както и прости изречения в състава на сложното. Понякога запетаята се използва, за да доизясни смисъла на изречението, както и да посочи, че в изречението е внесен допълнителен синтактичен нюанс.

Най-общо запетаята има две функции: разделителна — когато чрез нея се отделя една част на изречението от друга, и ограждаща — когато отделя вметнати думи или изрази или подчинени изречения, разположени между частите на главното изречение. Разделителната функция се осъществява чрез еднократна употреба на запетая за дадения случай, а ограждащата функция се осъществява чрез двойка запетаи, поставени отляво и отдясно на отделяната част.

В писма, молби, заявления, жалби, заявки и др. обръщението към съответното лице или институция се пише на самостоятелен ред, започва с главна буква, а след обръщението се пише запетая:

Уважаеми дами и господа,
Предлагам на вниманието Ви следния доклад…

Когато обръщението се намира в рамките на изречение, то се отделя от двете страни със запетаи, тъй като е употребено като вметната част.

Употреба на запетаи в простото изречение

Еднородни части, свързани безсъюзно, се отделят една от друга със запетая, например:

Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
NB:
Ако две или повече предпоставени съгласувани определения към дадено съществително определяемо се схващат като еднородни определения, между тях се поставя запетая. При устна реч на това място стои пауза:
Това беше тесен, коларски път.

Ако обаче тези определения се възприемат като разнородни определения, между тях не се поставя запетая в писмен текст и не се прави пауза при устна реч:

Това беше тесен коларски път.

Повторени части в изречението се отделят една от друга със запетая:

С радост, с радост прие той тази покана.
Вървели, вървели, стигнали до една поляна.
Плод се е народило много, много.

Обособени части, които са в началото на изречението, се отделят със запетая от останалата му част:

И стаили всички грижи, благославят…

Обособени части, разположени в края на изречението, се предхождат от запетая:

Падна тиха, лятна нощ, прохладна и свежа! (Елин Пелин).

Обособени части, намиращи се между останалите части на изречението, се отделят със запетаи:

Младежите, насядали около масата, оживено разговаряха.
NB:
За по-силно изтъкнати по смисъл и интонация обособени части се използва отделяне чрез знака тире:
От двете страни едва се очертават две щампи — едната на Рилския чудотворец, другата светогорска (А. Каменова).

Интонационно откъснатите обособени части се отделят с точка, например:

Че в Манджилари се явила… явила се една бяла лястовичка. Досущ бяла, като сняг (Й. Йовков).

Въвеждащите думи и изрази, като всъщност, действително, несъмнено, следователно, очевидно, например, наистина, обаче, навярно, като че ли, сякаш, може би, по всяка вероятност, според мен, в действителност и др., не се отделят със запетая от основната част на изречението, например:

Всъщност защитата е толкова всеобхватна, че не позволява на служителя, до когото е адресирано запитването, да види личните данни на доставчика на услуги, докато той не го приеме официално.
Вероятно получаването на изричното съгласие на субекта на данните за обработване на личните му данни няма да представлява проблем.
Следователно антидъмпинговото мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1683/2004, следва да бъде суспендирано за срок от девет месеца.
Според гореспоменатите органи получените данни са им позволили да констатират, че във всеки случай загубите са превишавали минималните прагове, предвидени за получаване на право на помощ.
Според доклада въздушният превозвач действително контролира операциите си и всички членове на персонала са надлежно лицензирани от компетентните органи на Тайланд.
NB:
Ако някоя въвеждаща част се противопоставя по-силно на останалия текст на изречението, поради което се произнася и с друга интонация, тя функционира като вметната част и се отделя със запетаи:
След като те му предложиха доста по-доходна работа, той, естествено, не отказа.

Вметнатите думи и изрази (наричани още вметнати части в изречението), понеже са странични спрямо основното съдържание на изречението, се отделят със запетаи. Вметнати думи и изрази са: разбира се, да кажем, изглежда, между другото, естествено, за съжаление, честно казано, значи, така да се каже, напротив, обратното, от една страна, от друга страна и др. Вметнати части са и числителните редни, употребени при изреждане: първо…, второ…, последно

Това, разбира се, би намалило разликата в цените.

Ако вметнатата част заема началната позиция в изречението, след нея се поставя запетая:

Напротив, жалбоподателят твърди, че въпросната стойност е била по-скоро част от предварителната експертна оценка.

Когато изречението завършва с вметната дума или израз, пред тях се поставя запетая.

Ако вметнатата част се намира между частите на изречението, тя се огражда със запетаи:

Европейският парламент, напротив, премахна възможността държава членка да отнеме временно или постоянно разрешително, ако е засегната сериозно осъществимостта на договор за обществена услуга.
NB:
В случай че вметнатата част стои непосредствено след неударен едносричен съюз, между съюза и вметнатата част не се поставя запетая:
След направените хипотетични изчисления на постъпленията Комисията отбелязва, че от една страна, FPAP очевидно не притежава никакво недвижимо имущество, а от друга страна, движимото му имущество, състоящо се единствено от вноските на неговите членове, е твърде ограничено.
В случай на констатации от ниво 1 компетентният орган предприема незабавни и подходящи действия да забрани или ограничи дейността и ако е необходимо, предприема действия за отнемане на сертификата или специалното одобрение.

Ако е необходимо вметнатата част да бъде по-силно отделена от текста на изречението, тя се отделя с помощта на тирета:

Всички студенти — това трябва да се подчертае — съвсем всички студенти получиха карти за почивка.

Когато изречението започва с дата или период, след тях не се поставя запетая:

До 15 март 2012 г. държавите членки представят на Комисията доклад относно прилагането на настоящата директива.
Преди края на деветмесечния период Съветът ще направи задълбочен преглед на ограничителните мерки, като вземе предвид положението в Беларус.
Всяка година преди края на месец май Комисията представя на Комитета на ЕСС своята работна програма за следващата година.

Предложни изрази

Предложните изрази са групи от две или повече думи, които образуват смислово единство и изпълняват ролята на предлози. Повечето предложни изрази имат характер на устойчиви съчетания:

със/без оглед на, по отношение на, по повод на, въз основа на, в изпълнение на, предвид, по случай, подобно на, съгласно, съобразно, независимо от, вследствие на, във връзка с, в съответствие с и др.

Предложните изрази не се отделят със запетая от останалата част на изречението:

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 14 във връзка с член 251 от него,
Конвенцията подлежи на ратифициране от държавите членки в съответствие с техните конституционни изисквания.
В такъв случай държавата членка информира незабавно Комисията и процедурата, предвидена в настоящия член, се провежда впоследствие.
Съгласно член 2, параграф 2 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито, е средната представителна цена CIF.

Употреба на запетаи в сложното изречение

Употреба на запетаи в сложно съчинено изречение

Запетая се поставя:

пред всяка от безсъюзно свързаните съставки на сложното съчинено изречение, например:
Вземи трамвай № 7, слез на площада, завий надясно, ще видиш сградата на музея, влез и разгледай експозицията.
пред съчинителните съюзи за противопоставяне а, ала, ама, но, обаче, както и пред втората съставка на съюзите за съпоставяне и — и, дали — или, ли — или, или — или, нито — нито, било — било и др.:
Производителят може или да използва същата процедура, или да избере процедурата на контрол.

Когато се използва словосъчетанието дали — или не, не се поставя запетая пред или:

Независимо дали вносът е деклариран с произход от Малайзия или не.

Когато като съчинителни съюзи се употребяват съставните изрази само че, само да, стига само да, пред водените от тях изречения се поставя запетая:

От наша гледна точка все по-голяма част от обществеността и организациите на гражданското общество би била готова и би искала да предприеме действия, стига само да ѝ бъде дадена силна и ефективна политическа насока за това какво се очаква от нея, заедно с подходящите стимули за действие…

При еднократно употребен съюз и или пък съюз или не се пише запетая, когато те означават съответно свързване на две прости изречения в състава на сложното (при съюза и), или пък избор на едно от две възможни действия (при съюза или):

Снегът вали на едри парцали и навън не е студено.
Те ще телефонират или ще се обадят с писмо.
NB:

Ако съюзите и, или са повторно употребени при изреждане на съчинени изречения в рамките на сложното, пред всяка следваща употреба на съюза се пише запетая.

Пред еднократно употребен съюз и се пише запетая, когато той въвежда присъединена част, например:

По отношение на задължението за отчитане, посочено в приложение I, част 6, раздел 5.2, се отчита само редът „Общо“, и то само на тримесечна база.
Употреба на запетаи в сложно съставно изречение

Подчинените определителни изречения, поясняващи съществително (местоимение) от главното изречение, винаги изискват запетаи. Ако сложното съставно изречение завършва с подчиненото определително изречение, запетаята се пише пред него:

Националните звена предоставят на Европол информацията, която да се съхранява в неговите бази данни.

Ако подчиненото определително изречение е разположено между частите на главното изречение, то се огражда от двете страни със запетаи:

Единствено страната, която е въвела данните, може да ги изменя, поправя или заличава.

Съюзи, въвеждащи подчинено определително изречение, са относителните местоимения и наречия който (която, което, които), какъвто (каквато, каквото, каквито) и съюзите че и как:

Следователно измененията, с които се въвежда ново възможно въздействие, следва да бъдат обект на решение на Комисията.
Когато се установи нарушение на разпоредбите на настоящата глава, Комисията може да предприеме такива мерки, каквито счита за необходими, за да предотврати повтарянето на подобно нарушение.

Подчинените подложни изречения обикновено са предпоставени в изречението, поради което след тях се пише запетая:

Който пее, зло не мисли (Народна поговорка).

Подложното изречение се въвежда със съюзите който (която, което, които), че, да и въпросителните местоимения, наречия и частици кой, какъв, къде, дали и др.

Когато подчиненото подложно изречение следва главното, пред него не се пише запетая:

Проверяващият уведомява акредитиращия орган кога и къде ще се проведе проверката.
Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 16 май 2009 г.

Сложните съставни с подчинени сказуемноопределителни изречения към подлога се въвеждат от съюзите който, какъвто, как, кога, че, да.

Пред подчинено сказуемноопределително изречение, започващо със съюза който или че, се поставя запетая:

Заключението е, че дейностите на буксирните съдове не са обхванати от Регламент (ЕИО) № 3577/92.

Ако сказуемноопределителното изречение започва с въпросителна дума или със съюза да, пред тях не се поставя запетая:

Въпросът беше кой е преместил досието на друго място.
Първата му работа ще е да разучи последствията.

Подчинените сказуемноопределителни изречения към пряко и непряко допълнение в сложното съставно изречение се въвеждат от подчинителните съюзи че, да, как, като. Запетая се пише пред подчинено сказуемноопределително изречение към допълнението, когато подчиненото изречение се води от съюза че или като:

Видели я, че (като) седяла на брега.

Ако подчиненото сказуемноопределително изречение към допълнението се води от съюзите какъв, как, да, пред тези изречения не се поставя запетая:

Чуха я да (как) плаче.
Аз си представях мислено тая тиха и цветуща сега долина каква е била в онзи критичен ден (Ив. Вазов).
NB:
Ако в главното изречение има съотносителна дума, пред подчиненото изречение се поставя запетая:
Аз си представях мислено тая тиха и цветуща сега долина такава, каквато тя е била в онзи критичен ден.

При сложните съставни с подчинени допълнителни изречения запетая се пише пред съюзите че, дето и как:

Те съзнаваха, че са сторили грешка (Ив. Вазов).
Те видяха, как той влиза и се насочва към бюрото си.
NB:
Ако думата как в изречението е употребена като наречие за начин, а не като подчинителен съюз, пред нея не се поставя запетая:
Те питаха как (по какъв начин) да влязат в тази затворена стая.

При няколко подчинени допълнителни изречения, отнасящи се към едно и също сказуемо в главното изречение, запетая се пише пред всяко от следващите подчинени изречения:

Старата не знаеше какво да прави, къде да се дене, какво да каже, дали да започне направо.
Искам да ни посетят, да поговорим за проекти, да уточним необходимите средства.

Устойчиви цялости, функциониращи като подчинено допълнително изречение в изречението, не изискват употребата на запетая:

Извикай когото намериш.
Повикай когото и да е.
Прочети каквото и да било от тази книга и ще останеш доволен.

Ако подчиненото допълнително изречение предхожда главното, след него се пише запетая или тире:

Кой е ровил в чекмеджето ми, не зная.

Ако пред изискващите запетая съюзи че и как има уточняващи думи, запетаята отпада.

Тя разказа само че съм ходил да ги търся.

Съюзите и съюзните думи, които въвеждат подчинени обстоятелствени изречения за време, са: когато, докато, докогато, откакто, откогато, щом, като, щом като, след като, преди да, тогава — когато и др.

Когато подчиненото обстоятелствено изречение за време предхожда главното изречение, след подчиненото се пише запетая:

Докато понеча да седна, телефонът вече иззвънява.

Когато подчиненото обстоятелствено изречение за време следва главното, пред него се поставя запетая:

Пристигнах на гарата, когато влакът вече беше заминал.
NB:
Ако пред подчинителния съюз стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз (даже, дори, дълго, едва, единствено, именно, много, малко, поне, само, тъкмо, чак, твърде дълго, твърде скоро, именно защото и др.), запетаята се пропуска:

Пристигнах на гарата едва когато влакът вече беше заминал.

Ако подчиненото обстоятелствено изречение за време е разположено между частите на главното изречение, то се отделя от двете страни със запетаи:

Два дена по-късно, след като ти бе вече депозирал рецензията, Стоев те срещна в коридора и те покани.

Съюзите и съюзните думи, които въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за място, са следните: където, накъдето, за където, задето, докъдето, от където и откъдето.

Ако подчиненото обстоятелствено изречение за място е разположено след главното, пред подчиненото изречение се поставя запетая:

Завиха, накъдето сочеше пътят.

Ако подчиненото обстоятелствено изречение за място предхожда главното, след него се поставя запетая:

Докъдето ти стига погледът, все равнина се простира.

Подчинено обстоятелствено изречение за място, разделящо частите на главното, се огражда със запетаи:

Там, където се чернеят десетина дървета, там е било селото Бисерча.

Подчинените обстоятелствени изречения за начин и сравнение се въвеждат от прости и съставни съюзи като: като, като че, като че ли, като да, като че да, без да, сякаш, сякаш че, сякаш да, а също и относителното наречие както.

Те също се отделят със запетаи съобразно разположението им пред, след или между частите на главното изречение. В някои случаи съставните съюзи и относителното наречие както имат съотносително наречие от състава на главното изречение:

Той се държеше така, сякаш че нищо не се беше случило.
Наоколо беше тихо, както в родния ми край.

Подчинените обстоятелствени изречения за причина се въвеждат в изречението чрез съюзите защото, понеже, тъй като, че, да, като, като да и съставния съюз поради това че. Тези изречения спазват общото правило да бъдат отделени чрез запетаи от състава на главното изречение:

Тъй като нямаше време за губене, ние се заехме с опъването на палатката.

Подчинените обстоятелствени изречения за цел се въвеждат от съюзите за да, да, та да, че да, та дано да. Отделят се от главното със запетаи:

Запали огън, та да се постоплим.
Заминах, за да се срещна с него.

Съюзът да не би да се използва, когато подложното лице не желае да бъде осъществена някаква цел:

Заминах, да не би да се срещна с тях.

При сложно съставно изречение, в което се съдържат подчинени изречения за последователно поставяни цели, пред всяко следващо изречение за цел се поставя запетая:

Трябва да се запали огън, та да се затопли къщата, за да не мръзнем повече.

Когато сложното съставно изречение съдържа различни изречения за цел, като всичките подчинени се отнасят до сказуемото в главното, всяко от подчинените изречения се отделя със запетая, ако липсва съединителен съюз между тях:

Трябваше да се окопае градината, да се насади лук, да се насадят марули, да се подпомогне растежът на зелето.

Подчинените обстоятелствени изречения за количество и степен се въвеждат чрез относителните наречия колкото, колкото да, отколкото, отколкото да, доколкото. Те се отделят със запетаи от състава на главното изречение:

Можете да се разхождате в парка, колкото искате.
Доколкото съм запознат с въпроса, те все още не са се отказали от договора.

Подчинените обстоятелствени изречения за условие се въвеждат чрез съюзите ако, ако да, да, в случай че, само да, при условие че и др. Подчинените обстоятелствени изречения за условие се отделят от главното чрез запетая, независимо от разположението на подчиненото спрямо главното изречение:

Ако водата е кипнала, сложи чая в нея.

Подчинените обстоятелствени изречения за отстъпване се свързват с главното изречение чрез прости и съставни съюзи: въпреки че, макар че, при все че, макар да, даже (дори) да:

Макар че пътищата бяха разкаляни, трябваше да се продължи.
Колкото и да викаш, напразно е.
При все че е болен, работи.

Сложното съставно с подчинено отстъпително изречение може да съдържа за изразяване на съотносително отношение съчинителен съюз: но, обаче, ала, ама, наречието пак и др. В състава на главното изречение изискването за отделяне на подчиненото от главното изречение остава в сила:

Но пак искахме да продължим изкачването, въпреки че духаше вятър.

Подчинените обстоятелствени изречения за изключване се въвеждат чрез следните съставни съюзи: вместо да, освен да (че), освен ако, освен дето, освен като, освен когато. Подчиненото изречение се отделя чрез запетая от главното:

Вместо да продължи, той иска да се откаже.

Подчинените обстоятелствени изречения за последица и заключение се въвеждат от съюзите че, да, така че; от съставните изрази с функция на съюз: ето защо, поради това, та затова, поради което, вследствие на което, благодарение на което и наречието следователно. Тези подчинени изречения се отделят от главното чрез запетая, като запетаята се поставя пред съюза (при простите съюзи) и пред целия израз, изпълняващ съюзна роля:

През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят беше хубав, …, като окъпан (Елин Пелин).
Особено силно е спадането на водните количества през лятото и есента, вследствие на което през тоя период намаляват производствените възможности на водните централи.

Безсъюзно сложно съставно изречение може да съдържа подчинено допълнително или подчинено подложно изречение, които се отделят със запетая от главното изречение:

Сега чувам, (че) обща нива щели да правят.
Струва ми се, (че) нищо лошо няма да се случи.
Ясно е, (че) гостите няма да дойдат.

В тези случаи съюзът се подразбира, но е изпуснат.

Последна актуализация: 30.4.2012 г.
Начало на страницата
Предишна страницаСледваща страница