5.10. Цитати
Цитатът представлява:
В типографско отношение съществуват различни начини за оформяне на цитати, като използването на по-дребен шрифт, на кавички или тирета; обикновените цитати (състоящи се от предадени като пряка реч отделни изрази или думи) се поставят в кавички в основния текст и се изписват със същия шрифт.
Ако дадена дума или част от цитат са изпуснати в текста, те се заменят с многоточие (съгласно посочените по-долу правила).
Когато е изпуснат цял абзац, той се заменя с многоточие в квадратни скоби, поставено на нов ред:
„Xxxxx xxxxx xxxxxxxxx.
[…]
Xxxxx xxxxx xxxxxxxx.“
Пунктуация в цитатите
Цитати, многоточия и квадратни скоби
Изпуснат в цитата пасаж се замества с многоточие; в този случай то се поставя в квадратни скоби, предшествани от интервал:
„Съветът смяташе да предприеме многобройни мерки […]; в крайна сметка се отказа.“
„Пристигна малко след […]. Всичко беше приключило. […]“
Тази форма се използва също така с цел да се различава от многоточие, поставено от самия автор, както се вижда от следващия пасаж от Иван Вазов:
„[…] Право! И аз сега ми дохажда наум:… Черкезинът беше, а не Селвели Мустафа… Право, тъй е… видях го, кога падна. Имаш право, Македонски!… […]“
„Съветът смяташе да предприеме многобройни мерки … в крайна сметка се отказа.“
„Пристигна малко след … Всичко беше приключило …“
„Комисията предложи … регламент относно … равните възможности …“
Цитати в кавички (кавички, двоеточие, точка в края на изречението)
Когато цитатът представлява продължение на самото изречение, двоеточието трябва да се избягва, а точката се поставя след затварящите кавички (пунктуацията се съобразява с логическата последователност на изречението). Това правило се прилага и когато цитатът в кавички представлява нов параграф:
Във въпросното дело Съдът заявява, че „наличието на господстващо положение […] е твърде вероятно“.
Във въпросното дело Съдът заявява, че
„наличието на господстващо положение […] е твърде вероятно“.
Когато цитатът се състои от едно или повече самостоятелни изречения и е въведен с двоеточие, той започва с главна буква, огражда се с кавички, а точката се поставя след затварящите кавички. Това правило се прилага и когато цитатът в кавички представлява нов параграф:
Във въпросното дело Съдът заявява: „Наличието на господстващо положение […] е твърде вероятно“.
Във въпросното дело Съдът заявява:
„Наличието на господстващо положение […] е твърде вероятно“.
Ако след цитата следва препратка с цифра към бележка под линия, във всички случаи точката се поставя след препратката:
Във въпросното дело Съдът е заявил: „Наличието на господстващо положение […] е твърде вероятно“ (1).
Във въпросното дело Съдът е заявил, че „наличието на господстващо положение […] е твърде вероятно“ (1).
При цитирането на елементи от преамбюла на акт (позовавания, съображения), оригиналната пунктуация на цитирания текст остава част от цитата:
Комисията промени последното съображение, както следва: „(3) Споразумението следва да бъде подписано и одобрено,“.